Дяволски аромат, част 3

Понеделник

Живееха в нова кооперация, която бащата на Бориса беше проектирал, преди около десет години. Е, тя прецени, че не желае да поеме ръководството във фирмата на баща си, затова пък последва майка си в нейния бизнес. И се справяше много добре. Беше тръгнала от най-ниската позиция и за няколко години успя да се издигне доста. Печелеше наистина много добри пари, но и Вальо не оставаше по-назад. Той пък започна при своя приятел Макс, доста рисково беше всичко, но незнайно как, не само изплуваха, а половин година по-късно, правеха наистина много, като пари. Та… можеха да си позволят и почивките и екскурзиите, готините дрехи, абе, каквото се сетиш. Доста често ме и спонсорираха. Преди да се пренеса при Данаил, за да живеем заедно, бях в гарсониерката на баба ми, лека ѝ пръст. Скромно, но уютно и приятно. Тъкмо като за мен. А и се чувствах сигурна. Супер, а? Дори Вальо ми плащаше сметките, за да мога с моята заплата да се издържам. Но… като ме заряза „моят сладур“, брат ми изрично ми забрани да се върна сама, разстроена и хленчеща в гарсониерата. Мисля, че се притесняваше да не се самоубия.