Дяволски аромат, част 4

Вторник

Сутринта се събудих и се чувствах особено превъзбудена. Виктор Борилов. С този човек, който е студен като ледниците около Антрактида, ще обядвам и уговарям за споразумение по договор. Изкъпах се, трябваше да ухая на чисто, бях отстранила окосмяването от тялото си, намазах се с един лосион за мека кожа. Напръсках се с парфюмчето, но задължително го пуснах в чантичката си. Сутиенът беше доста красив и стоеше много секси, но прашката беше едно прозрачно парче плат в същия цвят като сутиена, и връвчици – да, връзваха се. Чорапи със силиконова лента, жартиерите щяха да личат под роклята. Вързах косата си стегнато, опънах я допълнително и я пръснах с някакъв лак на брат ми за блясък. Гримирах се според цвета на роклята – огнено червено. Стори ми се малко по-тъмно, но за този цвят не знам какво друго щеше да подхожда. Червилото обаче трябваше да гори на устните ми. Бижутата бяха нещо простичко, с перлички, злато, но подходящо за случая и не особено взискателни. В една ръчна чанта прибрах чифт дънки, чорапи, спортна фанела. Трябваше след това да се преоблека. Не можех да отида с тази рокля на работа. Огледах се в огледалото. Изрязано висящо и набръчкано деколте, гърдите ми щяха да изтекат навън от нея. Надолу се разкрояваше и прикриваше широкия ми ханш и завършваше с една педя над колената. Къса, изрязана и… Ради беше прав, че не е за мен. Обух високите си излъскани боти и придобих вид на работническа кучка. Взех деловото куфарче с документите, чантичката с грима, парите, телефона и парфюмчето, както и пътната чанта с резервните дрехи. Облякох си якето и си викнах такси за работа.