Дяволица

Всичко започна някак странно. Един ден просто получи смс от абсолютно непознат номер, който гласеше: „Иска ми се да ме изчукаш тази нощ…“ Естествено, любопитството му надделя и отговори и той, по същия пиперлив начин: „Ти само да ми паднеш, ще те спукам от чукане…“ Не знаеше коя е, нямаше и идея. Мисълта му обаче непрекъснато беше насочена към тайнствената непозната, която всеки ден го радваше с нещо много горещо и пикантно. Стискаше телефона и чакаше точното време, когато ще зърне в апарата си известието за получен смс. И така и ставаше. „ТЪН“ – сигналът съобщаваше, че другата страна мисли за него. Така в продължение на два месеца. След известно време съдържанието им започна да се изменя и често текстът завършваше с: „… Обичам те, силно!“. Колкото и странно да беше в него също започваха да се зараждат някакви подобни чувства и това започваше да го плаши. Та той дори не познаваше тази жена, не знаеше как изглежда, къде живее, дали е семейна или не. Всичко стана още по-заплетено, когато тя знаеше къде се намира той в точно определен момент от деня. Дори знаеше кога свършва работа. Един ден реши просто да не отговаря и да остави нещата така. Която и да беше жената от другата страна, щеше да се откаже и да спре да му пише. Когато получи на следващия ден смс със съдържанието: „Разбирам те напълно, не се познаваме. Аз може да съм всякаква… Май е време да се срещнем.“, в продължение на пет минути се взираше в екрана и се опитваше да проумее това истина ли е или не. Нямаше място, нямаше час, нищо. Къде ли пък щеше да я види? Не, че не му се искаше. Кой знае? Можеше да му излезе късмета с нещо стойностно и красиво.

Сред дивото

Калина натисна педала на газта, двигателят изрева и колата, червен Опел Корса, незнайно коя година, се заизкачва по прашния и чакълест баир. Къщата на баба ѝ се намираше накрая на селото, на високото. Но до там се стигаше доста трудно, да не говорим, че последната къща се намираше на пет километра разстояние от предната от нея. Но… нещо се случи. Колата се задави и угасна. Ох! За пореден път го правеше, но сега… Загаси я, врътна ключа отново, но колата не запали. Така пробва няколко пъти, нищо не се случи. Калина заби чело във волана, изпсува. Не обичаше да говори лоши думи. Трябваше да отиде до къщата на баба си, съответно после да потегли към града. Странджа планина беше красива за гледане, но да не си сам човек. А тя беше. Гаджето ѝ Румен беше идиот в пълния смисъл на думата. Беше го хванала с колежката му „на калъп“. Не знаеше какво ѝ скимна, за да предприеме това пътуване. Не правеше нищо, което е свързано с някакъв риск. Много добре познаваше раздрънкания си автомобил и можеше да предположи, че нещо такова ще се случи с многогодишното ѝ возило. Удари волана с все сила… Нямаше да ѝ помогне, но поне щеше да освободи натрупалия се гняв. „Мамка ти!“ прозвуча около стотина пъти. Накрая вече го крещеше… След това я обхвана отчаяние… Тя беше някъде в горите на Странджа планина, в кола, която не иска да запали. До залеза оставаха три часа. Абсурд някой да мине по този разбит път в близките три дни. Калина беше готова да ревне. Емоциите ѝ идваха в повече. Румен постъпи подло, та тя реши, че е най-добре да изчезне. Но бягството не можеше да оправи нараненото ѝ сърце, както и потъпканата гордост.

Танцът на една мръсница

Камен седна на обичайното си място в клуб „Афродита“. Обичаше да е в дъното и от там да наблюдава цялото заведение. Голите сервитьорки много го очароваха. Внимаваха как носят подносите, да не би да разлеят нещо от тях, все пак всичко трябваше да пристигне в чашите, а не съдържанието им да го няма никакво. Имаше дрескод – за сервитьорките говорим. Дългата коса е особено задължителна, вързана на стегната конска опашка. Така им придаваше вид на господарки-изкусителки. Черни кожени сутиени и кожено бельо. Ботушите бяха кожени, отново, ама над коляно. А гримът беше повече от тъмен, черно. Странно е сервитьорка с черно червило да ти се усмихне и да те пита какво ще пиеш. Но пък за гледка, всяка от тях беше като избирана от каталог. Стегнати дупе и крака, големи гърди и никакъв корем, а в личицата, всяка от тях приличаше на предишната – тип кукла. Да. Но тук му беше хубаво. Голи мацки навсякъде. Не можеше да се оплаче от внимание, но друго си е да отидеш и просто да позяпаш. Плът. В големи количества. А в клуб „Афродита“ имаше в излишък от всичко. Едно основно правило: „Не пипай момичетата и не се пипай.“ Ако случайно охраната хванеше някой да мастурбира, веднага го вадеха навън с шутове. Но Камен не беше от тях. Той просто наблюдаваше и пълнеше окото с красиви жени, облечени доста секси.

Студентска книжка

Като преподавател беше изключително прецизен, не позволяваше студентите да му се качват на главата. Строг и определено суров. Да, такъв беше Анатолий Григоров. И наистина нямаше „тън-мън“. „Не знаеш – двойка. Моля, следващият!“ Имаше обаче нещо очарователно в него, изглеждаше изключително добре, поддържаше се и полагаше много труд върху себе си, държеше да е примерен и отговорен. Все още не му беше побеляла косата на цяло, за разлика от колегите му на неговата възраст. Дори и жените се обръщаха след него на улицата. Тъмна коса, тъмни очи, висок, добре сложен и с премерен вкус към лукса. Винаги се обличаше стилно и не разбираше нищо от днешната мода на кръпки и дупки по дънките. Изнервяше го неугледния вид на студентите, а някои просто прекаляваха с това, всичко да им е на показ. Ако си мислеха момичетата, че така биха си взели изпитите, с толкова много плът, преливаща от плитки деколтета и къси поли, много се лъжеха. Говореше се за други преподаватели, които искали секс за тройка в книжката. Но той не беше от тях. Анатолий възприемаше студентите по много по-различен начин – за него те бяха наивни и глупави деца, които не можеха да осъзнаят, че им предстои важната стъпка – да поемат живота си в собствените си ръце. И къде щяха да стигнат с това „леко поведение“? До поредната чалготека, където ще късат и хвърлят салфетки, или ще тежат на родителите си до края на живота им. Това той не го разбираше…

Дяволски аромат, част 5

Вторник

Обърнах се и се озовах лице в лице със Симо Фюриъса – интересен прякор, а? Луд фен на филма „Бързи и Яростни“, страхотен и определено много красив. Прилича на Пол Уокър, лека му пръст на актьора, но наистина, едно към едно. Голям зевзек и много, ама страшно много мръсна уста, особено когато чука. Откъде знам ли? Излизала съм с брат си и компаията му доста пъти, а Симон е доста близък с него. И, естествено, докато другите се забавляваха да забиват мацки в дискотеките, Симон чукаше гаджетата си на масата и беше доста обстоятелствен „как ще им го набучи“. А и реплики от сорта „Поемаш ли го, курво?“, „Ще ти го набутам, докато ти сцепя путката!“, както и много други от този сорт, непрекъснато го следваха, докато ги оправяше. Или беше гледал много порнофилми, или просто имаше проблем. По-скоро второто. Въпреки всичко беше готин и добър, кавалер, с изключение на моментите с жените. Брат ми беше забранил на приятелите си да ме пипат по какъвто и да е начин и естествено, тъй като си го уважаваха, не го правеха.

Дяволски аромат, част 4

Вторник

Сутринта се събудих и се чувствах особено превъзбудена. Виктор Борилов. С този човек, който е студен като ледниците около Антрактида, ще обядвам и уговарям за споразумение по договор. Изкъпах се, трябваше да ухая на чисто, бях отстранила окосмяването от тялото си, намазах се с един лосион за мека кожа. Напръсках се с парфюмчето, но задължително го пуснах в чантичката си. Сутиенът беше доста красив и стоеше много секси, но прашката беше едно прозрачно парче плат в същия цвят като сутиена, и връвчици – да, връзваха се. Чорапи със силиконова лента, жартиерите щяха да личат под роклята. Вързах косата си стегнато, опънах я допълнително и я пръснах с някакъв лак на брат ми за блясък. Гримирах се според цвета на роклята – огнено червено. Стори ми се малко по-тъмно, но за този цвят не знам какво друго щеше да подхожда. Червилото обаче трябваше да гори на устните ми. Бижутата бяха нещо простичко, с перлички, злато, но подходящо за случая и не особено взискателни. В една ръчна чанта прибрах чифт дънки, чорапи, спортна фанела. Трябваше след това да се преоблека. Не можех да отида с тази рокля на работа. Огледах се в огледалото. Изрязано висящо и набръчкано деколте, гърдите ми щяха да изтекат навън от нея. Надолу се разкрояваше и прикриваше широкия ми ханш и завършваше с една педя над колената. Къса, изрязана и… Ради беше прав, че не е за мен. Обух високите си излъскани боти и придобих вид на работническа кучка. Взех деловото куфарче с документите, чантичката с грима, парите, телефона и парфюмчето, както и пътната чанта с резервните дрехи. Облякох си якето и си викнах такси за работа.

Изневяра

ЧАСТ ПЪРВА

Михаил и Силвия бяха в една компания. Но досега никога той не се беше заглеждал по други жени. Тя му беше много симпатична, въпреки че беше жената на колегата на жена му. Често се събираха и излизаха по семейно, я на кино, или пък на кръчма. Тя седеше до мъжа си, често в пълно мълчание, следеше с поглед разговора и наблюдаваше, но нищо не казваше. Нищо особено… Но въпреки това имаше нещо много очарователно в нея. Тъмна коса, дълга, тъмни очи, красиво лице – дори изглеждаше леко надменна. Когато се запознаха в началото, беше по-закръглена, но, по незнайно какви причини, тялото ѝ стана по-стройно. Винаги имаше вкус по отношение на облеклото – стилно и изискано.