Студентска книжка

Като преподавател беше изключително прецизен, не позволяваше студентите да му се качват на главата. Строг и определено суров. Да, такъв беше Анатолий Григоров. И наистина нямаше „тън-мън“. „Не знаеш – двойка. Моля, следващият!“ Имаше обаче нещо очарователно в него, изглеждаше изключително добре, поддържаше се и полагаше много труд върху себе си, държеше да е примерен и отговорен. Все още не му беше побеляла косата на цяло, за разлика от колегите му на неговата възраст. Дори и жените се обръщаха след него на улицата. Тъмна коса, тъмни очи, висок, добре сложен и с премерен вкус към лукса. Винаги се обличаше стилно и не разбираше нищо от днешната мода на кръпки и дупки по дънките. Изнервяше го неугледния вид на студентите, а някои просто прекаляваха с това, всичко да им е на показ. Ако си мислеха момичетата, че така биха си взели изпитите, с толкова много плът, преливаща от плитки деколтета и къси поли, много се лъжеха. Говореше се за други преподаватели, които искали секс за тройка в книжката. Но той не беше от тях. Анатолий възприемаше студентите по много по-различен начин – за него те бяха наивни и глупави деца, които не можеха да осъзнаят, че им предстои важната стъпка – да поемат живота си в собствените си ръце. И къде щяха да стигнат с това „леко поведение“? До поредната чалготека, където ще късат и хвърлят салфетки, или ще тежат на родителите си до края на живота им. Това той не го разбираше…

Здравей

Беше сряда, което значеше, че цяла сутрин беше при баба си, за да ѝ помогне да изчисти. Към 12 часа, когато приключи, Марина излезе от там потна и доволна. Винаги изкарваше страхотно с баба Юлка, може би ѝ беше по-забавно с нея, отколкото с много други по-млади хора.

Марина ставаше на 37 тази година, но се чувстваше много по-стара. Беше надебеляла последните месеци заради здравословни проблеми и от скоро спазваше хранителен режим и когато имаше време, правеше упражнения. Правеше тежки HIIT тренировки, за да ѝ отнеме възможно най-малко време – отделяше максимум половин час на ден. Винаги бързаше, защото трябваше да ходи някъде или пък трябваше да се прибира, за да свърши нещо. Къщата ѝ беше изрядна – чиста и подредена, всичките ѝ задачи бяха изброени в списък по часове и всячески се опитваше да се вмъкне във взискателната си програма.

12

Късният следобед е време, когато трябва човек да се е прибрал в къщи и спокойно да вечеря. Но Павел не беше от този тип хора. Често се налагаше да пътува извън града, в който живееше. Това си имаше своите предимства, но и хилядите малки недостатъци. Единият от тях беше, че почти не се прибираше в апартамента си. Такъв беше и този ден… Отново на път, някъде из страната, изморен от шофирането и с нужда за дълъг и стабилен сън. Но времето, нито обстоятелствата бяха на негова страна. По-рано пукна една от гумите и се наложи да спре да я смени. Ама този дъжд го измъчи. От почти два часа се изливаше като от из ведро. Нищо не се виждаше, ни напред, ни назад. Добре, че са стоповете на колите, та да не се натресе в някоя кола отпред. Вече се беше изнервил до краен предел. Докато…

Всички хора лъжат: Срам

Погледите ни се срещнаха и тя се усмихна нервно.

– Много красиви неща се случват като резултат от секс на първа среща. Ето например имам една приятелка, да я наречем Яна. Tа моята приятелка Яна е страшно цинична личност. Отишла веднъж на среща с някакъв Дидо, с когото се запознала в интернет. Човекът се представил много добре, пили по две бири в някакъв бар и тя даже платила половината от сметката. Усетила е явно, че си струва да се опознаят. Нали се сещаш? Имали сходен музикален вкус, сходни идеи и виждания за света. Според мен на първа среща е доста лесно да ти допадне някой, но както и да е. Та моята Яна била силно впечатлена как Дидо говорел за семейството си, може би с някакво специално уважение, не знам.

Силиконови фантазии

Въпреки оплешивяващата си глава, Томи беше привлекателен за много жени. Беше на 38, спортуваше редовно и винаги излизаше от дома си гладко избръснат и ухаещ на скъпи кремове и парфюми. Умееше да говори така че да задържа вниманието върху себе си и повечето хора, които го познаваха, бяха омагьосани от чара му. За сметка на…

Прощално

Слънцето плахо се подаваше през пердетата, през отворения прозорец се чуваха птичи песни, а Ивелин и Мая се гледаха право в очите от двете страни на прага. Тя от вътрешната – той от външната страна на вратата, размяната на гузни погледи трая няколко кратки секунди, след това Ивелин влезе в апартамента. Бяха изминали няколко дни…

Червено

Й. чу звънеца и побърза да отвори вратата. Търпението му се беше изпарило отдавна, въпреки че тя дойде в уречения час. Когато я видя на вратата, не можа да скрие самодоволната си усмивка – К. носеше червена рокля и високи обувки, които ужасно подхождаха на бялата ѝ кожа и русата ѝ коса. Бяха се разбрали,…