Джинът, част 2

И докато първата мацка правеше страхотни неща с устата си върху неговия пенис, той мачкаше циците на другата. Определено щеше да му излезе кьоравото с две… докато от гърдите на жената, не се насочи по-нагоре и не я целуна по устата… Нещо не беше наред. Не беше никак приятно. В съзнанието му изникна онзни момент,…

Джинът, част 1

Тони беше опрял ръка на бара. Беше си поръчал втората чаша уиски и благодари, че барманът толкова бързо се отзова. Какво не беше наред в цялата картина? Защо на добрите момчета, винаги се падаха най-големите кучки? Ами да! Шибана кучка! Такава беше… Наталия изглеждаше като невинно момиченце, но всъщност се оказа развратна мръсница. Да спи…

Сред дивото

Калина натисна педала на газта, двигателят изрева и колата, червен Опел Корса, незнайно коя година, се заизкачва по прашния и чакълест баир. Къщата на баба ѝ се намираше накрая на селото, на високото. Но до там се стигаше доста трудно, да не говорим, че последната къща се намираше на пет километра разстояние от предната от нея. Но… нещо се случи. Колата се задави и угасна. Ох! За пореден път го правеше, но сега… Загаси я, врътна ключа отново, но колата не запали. Така пробва няколко пъти, нищо не се случи. Калина заби чело във волана, изпсува. Не обичаше да говори лоши думи. Трябваше да отиде до къщата на баба си, съответно после да потегли към града. Странджа планина беше красива за гледане, но да не си сам човек. А тя беше. Гаджето ѝ Румен беше идиот в пълния смисъл на думата. Беше го хванала с колежката му „на калъп“. Не знаеше какво ѝ скимна, за да предприеме това пътуване. Не правеше нищо, което е свързано с някакъв риск. Много добре познаваше раздрънкания си автомобил и можеше да предположи, че нещо такова ще се случи с многогодишното ѝ возило. Удари волана с все сила… Нямаше да ѝ помогне, но поне щеше да освободи натрупалия се гняв. „Мамка ти!“ прозвуча около стотина пъти. Накрая вече го крещеше… След това я обхвана отчаяние… Тя беше някъде в горите на Странджа планина, в кола, която не иска да запали. До залеза оставаха три часа. Абсурд някой да мине по този разбит път в близките три дни. Калина беше готова да ревне. Емоциите ѝ идваха в повече. Румен постъпи подло, та тя реши, че е най-добре да изчезне. Но бягството не можеше да оправи нараненото ѝ сърце, както и потъпканата гордост.

В офиса

Ванеса погледна часовника – 18:30, а тъпото коледно парти започваше чак след час и половина. Нямаше кой знае какво интересно за правене, затова остана в офиса си, за да довърши някои неща. Следващата седмица трябваше да представи проект заедно с колегата си Яни пред някои от главнокомандващите, както ги наричаха в тяхно отсъствие. Зачуди се защо родителите му са му дали такова гадно име… Изрече го на глас, за да го чуе: „Яни. Я-а-а-а-н-н-н-и-и-и-и… Яни? Я…“ – на вратата се почука и за щастие я прекъснаха. Всъщност беше Яни, искал да обсъдят презентацията, но тя го отпрати, каза му, че има много работа за довършване и се разбраха да говорят за това в понеделник.