Веднага приех предложението ѝ за среща, въпреки че се опитвах да не изглеждам много отчаяна. Не успях да се стърпя, а и в съзнанието ми това беше част от плана – не исках да се правя на прекалено недостъпна, за да не я откажа. Замислих се – нямаше да е зле да се правя на лудо влюбена – първо, нямаше да ми е толкова трудно, защото наистина бях луда по нея и второ, така вероятно нямаше да заподозре нечистите ми помисли за отмъщение. Бях ѝ насъбрала доста – играеше си с мен от прекалено много време, провокираше ме, а аз изобщо не можех да се въздържам и веднага се поддавах на манипулациите ѝ. Също ме дразнеше факта, че се е омъжила въпреки всичко. П-о д-я-в-о-л-и-т-е!
Пихме кафе на следващия ден, а тя палеше цигара от цигара, но оценявах опитите ѝ да изглежда спокойна – смееше се на шегите ми и избягваше да прави, каквито и да е сексуални намеци. Дали играехме същата игра? Обикновено Поля обичаше да е победителката, да е желаната – да я гонят и искат, но и аз обичах! На мен също ми беше приятно да се чувствам желана от нея, да се чувствам… оценена. Исках да я подлудявам и да я карам да губи контрол, да свали поне за кратко маската на недостъпна жена, да ми се отдаде. Исках да я усетя изцяло, но тя не ми позволяваше – не искаше да ми покаже същността си, въпреки че на моменти картинката ми се проясняваше и успявах да споделя с нея кратък интимен момент – и нямам предвид секса, който понякога правехме.
След кафето сякаш не ѝ се тръгваше и ме покани на разходка, а после предложи да идем у тях да пием по чашка. Не исках да се виждам с Денис и отказах, но тя настоя:
– Вкъщи няма никой, Денис работи извън града.
Останах с отворена уста. Ами, браво! Поля си е имала план от самото начало. Явно беше, че я подценявам. Опитах да скрия усмивката си, но имах чувството, че за момент цялото ми лице грейна. Обичах да ме иска! Обожавах да ме иска! Направих се, че обмислям предложението, но понеже тя не настоя повече, побързах да приема. Чак по-късно осъзнах колко съм прозрачна…
Отидохме у тях и тя (наистина) ми предложи да пия нещо. Поисках уиски, моментът беше подходящ – щеше да ми даде кураж да изчукам жената на Денис в собствената му къща. Искаше ми се да ми е жал за него, да се чувствам виновна, но истината е, че не беше така. Не чувствах угризения, не чувствах нищо – само силна възбуда. Усещах гащичките си вече мокри, когато седнах на дивана в хола. Огледах прекрасното дупе на Поля, докато се отдалечаваше към кухнята и още щом се скри от погледа ми, си дадох сметка, че хич не ми се чака, затова станах и я последвах. Застанах на вратата на кухнята и започнах да наблюдавам движенията ѝ. Хареса ми лекотата, с която правеше неща из кухнята, харесаха ми наизустените ѝ, вероятно автоматични, движения.
Застанах зад нея, докато наливаше уиски в чашата ми и вдишах аромата на косата ѝ:
– Ухаеш прекрасно…
– Защо не ме изчака в хола? – обърна лицето си към мен и ми се прииска да я награбя, но вместо това просто погалих бузата си в нейната и я прегърнах.
Привличаше ме неудържимо и изобщо не се дърпаше, дори се обърна към мен и също ме прегърна.
– Липсваш ми… – бях забравила вече за плана си за отмъщение и се чудех как изобщо ми е хрумвало някога, че съм способна да я нараня.
– И ти на мен.
Целунахме се и прокарах ръце по прекрасното ѝ тяло. Желаех я ужасно много, нямах търпение отново да я накарам да свърши…
