Студентска книжка

Като преподавател беше изключително прецизен, не позволяваше студентите да му се качват на главата. Строг и определено суров. Да, такъв беше Анатолий Григоров. И наистина нямаше „тън-мън“. „Не знаеш – двойка. Моля, следващият!“ Имаше обаче нещо очарователно в него, изглеждаше изключително добре, поддържаше се и полагаше много труд върху себе си, държеше да е примерен и отговорен. Все още не му беше побеляла косата на цяло, за разлика от колегите му на неговата възраст. Дори и жените се обръщаха след него на улицата. Тъмна коса, тъмни очи, висок, добре сложен и с премерен вкус към лукса. Винаги се обличаше стилно и не разбираше нищо от днешната мода на кръпки и дупки по дънките. Изнервяше го неугледния вид на студентите, а някои просто прекаляваха с това, всичко да им е на показ. Ако си мислеха момичетата, че така биха си взели изпитите, с толкова много плът, преливаща от плитки деколтета и къси поли, много се лъжеха. Говореше се за други преподаватели, които искали секс за тройка в книжката. Но той не беше от тях. Анатолий възприемаше студентите по много по-различен начин – за него те бяха наивни и глупави деца, които не можеха да осъзнаят, че им предстои важната стъпка – да поемат живота си в собствените си ръце. И къде щяха да стигнат с това „леко поведение“? До поредната чалготека, където ще късат и хвърлят салфетки, или ще тежат на родителите си до края на живота им. Това той не го разбираше…