Танцът на една мръсница

Камен седна на обичайното си място в клуб „Афродита“. Обичаше да е в дъното и от там да наблюдава цялото заведение. Голите сервитьорки много го очароваха. Внимаваха как носят подносите, да не би да разлеят нещо от тях, все пак всичко трябваше да пристигне в чашите, а не съдържанието им да го няма никакво. Имаше дрескод – за сервитьорките говорим. Дългата коса е особено задължителна, вързана на стегната конска опашка. Така им придаваше вид на господарки-изкусителки. Черни кожени сутиени и кожено бельо. Ботушите бяха кожени, отново, ама над коляно. А гримът беше повече от тъмен, черно. Странно е сервитьорка с черно червило да ти се усмихне и да те пита какво ще пиеш. Но пък за гледка, всяка от тях беше като избирана от каталог. Стегнати дупе и крака, големи гърди и никакъв корем, а в личицата, всяка от тях приличаше на предишната – тип кукла. Да. Но тук му беше хубаво. Голи мацки навсякъде. Не можеше да се оплаче от внимание, но друго си е да отидеш и просто да позяпаш. Плът. В големи количества. А в клуб „Афродита“ имаше в излишък от всичко. Едно основно правило: „Не пипай момичетата и не се пипай.“ Ако случайно охраната хванеше някой да мастурбира, веднага го вадеха навън с шутове. Но Камен не беше от тях. Той просто наблюдаваше и пълнеше окото с красиви жени, облечени доста секси.

Студентска книжка

Като преподавател беше изключително прецизен, не позволяваше студентите да му се качват на главата. Строг и определено суров. Да, такъв беше Анатолий Григоров. И наистина нямаше „тън-мън“. „Не знаеш – двойка. Моля, следващият!“ Имаше обаче нещо очарователно в него, изглеждаше изключително добре, поддържаше се и полагаше много труд върху себе си, държеше да е примерен и отговорен. Все още не му беше побеляла косата на цяло, за разлика от колегите му на неговата възраст. Дори и жените се обръщаха след него на улицата. Тъмна коса, тъмни очи, висок, добре сложен и с премерен вкус към лукса. Винаги се обличаше стилно и не разбираше нищо от днешната мода на кръпки и дупки по дънките. Изнервяше го неугледния вид на студентите, а някои просто прекаляваха с това, всичко да им е на показ. Ако си мислеха момичетата, че така биха си взели изпитите, с толкова много плът, преливаща от плитки деколтета и къси поли, много се лъжеха. Говореше се за други преподаватели, които искали секс за тройка в книжката. Но той не беше от тях. Анатолий възприемаше студентите по много по-различен начин – за него те бяха наивни и глупави деца, които не можеха да осъзнаят, че им предстои важната стъпка – да поемат живота си в собствените си ръце. И къде щяха да стигнат с това „леко поведение“? До поредната чалготека, където ще късат и хвърлят салфетки, или ще тежат на родителите си до края на живота им. Това той не го разбираше…

Feel 3

В последно време Кат имаше нова практика – идваше в работата на Влади… Носеше вкусен обяд на приятеля си и му спретваше някоя страхотна изненада. Но бързо се появи и една руса пречка в „разгорещените им обеди“…

Здравей

Беше сряда, което значеше, че цяла сутрин беше при баба си, за да ѝ помогне да изчисти. Към 12 часа, когато приключи, Марина излезе от там потна и доволна. Винаги изкарваше страхотно с баба Юлка, може би ѝ беше по-забавно с нея, отколкото с много други по-млади хора.

Марина ставаше на 37 тази година, но се чувстваше много по-стара. Беше надебеляла последните месеци заради здравословни проблеми и от скоро спазваше хранителен режим и когато имаше време, правеше упражнения. Правеше тежки HIIT тренировки, за да ѝ отнеме възможно най-малко време – отделяше максимум половин час на ден. Винаги бързаше, защото трябваше да ходи някъде или пък трябваше да се прибира, за да свърши нещо. Къщата ѝ беше изрядна – чиста и подредена, всичките ѝ задачи бяха изброени в списък по часове и всячески се опитваше да се вмъкне във взискателната си програма.

Feel 2

Имаше нещо прекрасно в това да се буди до нея. В последно време, сутрините му бяха толкова любим момент… От една седмица Кат заспиваше и се събуждаше в леглото на Влади и той беше на седмото небе от щастие. Обожаваше да я държи в прегръдките си, да заравя нос в косата ѝ и да усеща неповторимия ѝ аромат. А рано сутрин, още докато не е успяла неговата Дива котка да се протегне или дори да отвори очи, той я будеше с доза истинска нежност… Имаше и ден, когато Кат го изненада доста приятно – сутрешната ерекция понякога може да е нещо невероятно. Радваше го мисълта да спи гол, дори Кат го изискваше – било здравословно. Нямаше да спори с нея.

Девственицата, част 2

Алина отвори вратата и пред себе си видя красив мургав мъж с черна къдрава коса и черни очи. Той учтиво ѝ подаде ръка:

– Добър вечер. Аз съм Марио. Може ли да вляза?

– Разбира се – отдръпна се, за да му направи път и затвори вратата след него.

12

Късният следобед е време, когато трябва човек да се е прибрал в къщи и спокойно да вечеря. Но Павел не беше от този тип хора. Често се налагаше да пътува извън града, в който живееше. Това си имаше своите предимства, но и хилядите малки недостатъци. Единият от тях беше, че почти не се прибираше в апартамента си. Такъв беше и този ден… Отново на път, някъде из страната, изморен от шофирането и с нужда за дълъг и стабилен сън. Но времето, нито обстоятелствата бяха на негова страна. По-рано пукна една от гумите и се наложи да спре да я смени. Ама този дъжд го измъчи. От почти два часа се изливаше като от из ведро. Нищо не се виждаше, ни напред, ни назад. Добре, че са стоповете на колите, та да не се натресе в някоя кола отпред. Вече се беше изнервил до краен предел. Докато…

Feel

Вечерта беше доста студена. Нормално за 31 декември. Дори предвиждаха за 1-ви януари минусови температури, както и сняг. А на нея изобщо не ѝ беше студено, или поне така му казваше. Високите черни ботуши, с ток, както и късата черна пола отдалеко привличаха погледите, също и червената коса, яркото червено червило и големите ѝ, почти черни очи. Но палтото ѝ беше разкопчано и червената тънка блузка леко се вееше от студения вятър. Когато Влади я докосна по ръката, разтревожен, че ще й замръзнат пръстите, тя беше гореща като огън.