Feel 4 (част 3)

Към него се приближи висок и изключително едър мъж, чиито мускули личаха, лекарите можеха да учат анатомия на него. Лицето му имаше изсечени скули, нацупени плътни устни и кестеняви изразителни очи. Косата му беше дълга, вързана на конска опашка, беше облечен в черен потник и черни спортни шорти. Забеляза лого на потника отляво – на…

Feel 4 (част 2)

На вратата се почука. Тъкмо навреме, преди наистина да се случи това, което Кат подозираше, че беше възможно да стане. Тя му намигна, усмихна му се разтапящо, взе си палтото и чантата, и с котешката си походка се насочи към вратата, отключи я. На прага стоеше висок, широкоплещест мъж в изискан черен костюм с червена…

Девственицата, част 5

Федерико стана с нея на ръце и я пусна на земята. Вплете пръсти в нейните и я изведе от клуба, тръгнаха към колата. Всичко се случваше почти автоматично, и двамата се бяха оставили на желанието си един за друг. Качиха се, сложиха коланите и потеглиха. Спряха чак, когато стигнаха до един самотен и тъмен паркинг. Той…

Девственицата, част 4

Беше късно вечерта, когато се прибра. Лежеше и си мислеше за танцът с Федерико. Какво се случваше с нея? Не беше влюбена в него със сигурност, но определено я привличаше ужасно много. Може би сама беше потискала цялото това желание и сега, след първите ѝ реални сексуални преживявания – вече беше виждала пенис на живо,…

Заклинание по Новолуние

Ева плачеше почти безутешно. Бузите ѝ бяха мокри от стичащите се сълзи, но не можеше да ги спре. Не можеше да повярва – Симеон си тръгваше от живота ѝ и както твърдеше, беше открил любовта на живота си. Наблюдаваше го как си събира нещата в куфара… Първо дрехите, после козметиката, която използваше. А и той…

Дяволица

Всичко започна някак странно. Един ден просто получи смс от абсолютно непознат номер, който гласеше: „Иска ми се да ме изчукаш тази нощ…“ Естествено, любопитството му надделя и отговори и той, по същия пиперлив начин: „Ти само да ми паднеш, ще те спукам от чукане…“ Не знаеше коя е, нямаше и идея. Мисълта му обаче непрекъснато беше насочена към тайнствената непозната, която всеки ден го радваше с нещо много горещо и пикантно. Стискаше телефона и чакаше точното време, когато ще зърне в апарата си известието за получен смс. И така и ставаше. „ТЪН“ – сигналът съобщаваше, че другата страна мисли за него. Така в продължение на два месеца. След известно време съдържанието им започна да се изменя и често текстът завършваше с: „… Обичам те, силно!“. Колкото и странно да беше в него също започваха да се зараждат някакви подобни чувства и това започваше да го плаши. Та той дори не познаваше тази жена, не знаеше как изглежда, къде живее, дали е семейна или не. Всичко стана още по-заплетено, когато тя знаеше къде се намира той в точно определен момент от деня. Дори знаеше кога свършва работа. Един ден реши просто да не отговаря и да остави нещата така. Която и да беше жената от другата страна, щеше да се откаже и да спре да му пише. Когато получи на следващия ден смс със съдържанието: „Разбирам те напълно, не се познаваме. Аз може да съм всякаква… Май е време да се срещнем.“, в продължение на пет минути се взираше в екрана и се опитваше да проумее това истина ли е или не. Нямаше място, нямаше час, нищо. Къде ли пък щеше да я види? Не, че не му се искаше. Кой знае? Можеше да му излезе късмета с нещо стойностно и красиво.

Дяволски аромат, част 5

Вторник

Обърнах се и се озовах лице в лице със Симо Фюриъса – интересен прякор, а? Луд фен на филма „Бързи и Яростни“, страхотен и определено много красив. Прилича на Пол Уокър, лека му пръст на актьора, но наистина, едно към едно. Голям зевзек и много, ама страшно много мръсна уста, особено когато чука. Откъде знам ли? Излизала съм с брат си и компаията му доста пъти, а Симон е доста близък с него. И, естествено, докато другите се забавляваха да забиват мацки в дискотеките, Симон чукаше гаджетата си на масата и беше доста обстоятелствен „как ще им го набучи“. А и реплики от сорта „Поемаш ли го, курво?“, „Ще ти го набутам, докато ти сцепя путката!“, както и много други от този сорт, непрекъснато го следваха, докато ги оправяше. Или беше гледал много порнофилми, или просто имаше проблем. По-скоро второто. Въпреки всичко беше готин и добър, кавалер, с изключение на моментите с жените. Брат ми беше забранил на приятелите си да ме пипат по какъвто и да е начин и естествено, тъй като си го уважаваха, не го правеха.

Дяволски аромат, част 4

Вторник

Сутринта се събудих и се чувствах особено превъзбудена. Виктор Борилов. С този човек, който е студен като ледниците около Антрактида, ще обядвам и уговарям за споразумение по договор. Изкъпах се, трябваше да ухая на чисто, бях отстранила окосмяването от тялото си, намазах се с един лосион за мека кожа. Напръсках се с парфюмчето, но задължително го пуснах в чантичката си. Сутиенът беше доста красив и стоеше много секси, но прашката беше едно прозрачно парче плат в същия цвят като сутиена, и връвчици – да, връзваха се. Чорапи със силиконова лента, жартиерите щяха да личат под роклята. Вързах косата си стегнато, опънах я допълнително и я пръснах с някакъв лак на брат ми за блясък. Гримирах се според цвета на роклята – огнено червено. Стори ми се малко по-тъмно, но за този цвят не знам какво друго щеше да подхожда. Червилото обаче трябваше да гори на устните ми. Бижутата бяха нещо простичко, с перлички, злато, но подходящо за случая и не особено взискателни. В една ръчна чанта прибрах чифт дънки, чорапи, спортна фанела. Трябваше след това да се преоблека. Не можех да отида с тази рокля на работа. Огледах се в огледалото. Изрязано висящо и набръчкано деколте, гърдите ми щяха да изтекат навън от нея. Надолу се разкрояваше и прикриваше широкия ми ханш и завършваше с една педя над колената. Къса, изрязана и… Ради беше прав, че не е за мен. Обух високите си излъскани боти и придобих вид на работническа кучка. Взех деловото куфарче с документите, чантичката с грима, парите, телефона и парфюмчето, както и пътната чанта с резервните дрехи. Облякох си якето и си викнах такси за работа.