Автор: Анонимен читател
Калоян имаше любим парк, в който обичаше да кара колелото си. На следващия ден не беше на уроци и беше идеален момент, за да разведри главата си от задачите. Стараеше се много, не само защото искаше да го приемат в университета, но и заради Стела. Така искаше да ѝ покаже, че цени усилията ѝ. Караше си в парка със слушаки в ушите, слушаше Еминем, един от малкото рапъри, които харесваше. Караше си, леко припявайки и движейки главата си почти незабележимо в ритъма на песента. В далечината погледа му бе превзет от една много приятна гледка – наведено момиче си оправяше ролерите. Приближаваше се и не можеше да спре да я гледа, а щом профила на лицето ѝ се откри, сърцето му подскочи и започна да кръжи около колелото. Беше Стела! С усмивка на уста намали скоростта си и спря на крачка от нея. Тя не вдигаше поглед, незаинтересована.
– Трябва ли ти помощ? – каза той, махайки слушалките си от ушите.
Стела, с нагласата да го погледне с най-вледеняващия си поглед, извърна глава и съзря усмивката на Калоян. Това запали огънче в нея и погледа ѝ се превърна в изкушаващо опиянение.
– Хей, здравей! Тъкмо щеше да усетиш една моя не много приятна черта.
– Щом с математиката не успя да ме уплашиш, с нищо друго не би успяла.
Стела го погледна с лека, заиграваща усмивка.
– Какво слушаш?
Приближавайки се до него, взе едната му слушалка. Докато тя слушаше, той усети прекрасния ѝ аромат и искаше да я целуне. Това, че беше така близо до него, изпълваше главата му с фантазии. Запази самообладание, а тя много се изкефи на песента и тялото ѝ го показа веднага. Пускайки слушалката каза:
– Хайде да се състезаваме?
– Давам ти три усмивки преднина…
Стела се усмихна и с подканващ поглед, тръгна назад. Очите им не се отделяха едни от други, а усмивките им се закачаха, все едно бяха дългогодишни партньори в танца на страстта. Обърна се и продължи, а Калоян не спираше да ѝ се наслаждава, последвайки я веднага. Нарочно я оставяше да води в надпреварата, но понякога се изравняваше с нея и погледите пак им се преплитаха за миг. След това изоставаше бавно, изучавайки всяка извивка на тялото ѝ.
Стигнаха до чешмичката, определена за финал и Стела, доволна от победата си, напълни в шепата си вода и щом Калоян беше в обсега ѝ, плисна капките по лицето му. Това го накара още повече да се усмихне.
– Победителя печели сладолед. Какъв предпочиташ?
Стела отговори с поглед на петгодишно дете:
– Доверявам се на избора ти. – и се настани на близката пейка.
Калоян бързо хвръкна с колелото си и след няколко минути се завърна с два сладоледа в ръка, един Magnum шоко и един ванилия.
– Избора е твой.
Стела зашари с поглед, все едно се чудеше, но много добре знаеше, че избора ѝ ще е шоко. Седяха на пейката и разговора беше непринуден и пълен с усмивки. Разговаряха за своите мечти, за стремежите си и нещата, които обичат да правят. За първи път си говореха като приятели, а не като ученик и учителка. Смехът беше неразделна част от разговора им. Стела гледаше понякога как той разказва нещо, как устните му се движат, мимиките на лицето му и усети как желаеше да го изчука. Не, че разговорът не ѝ беше интересен, напротив, той я караше да се усмихва с детска чистота, но копнежа в нея надделяваше.
Това беше един от най-прекрасните моменти и за двамата. Не спираха да мислят един за друг, след като Калоян я изпрати до тях. Докато се прибираше с колелото си, си спомняше нейни реакци и усмивки, как отместваше косата си и как понякога облизваше сладко устните си.
Взе студен душ, пусна си любимата си игра, но в главата му беше тя. Още спомена за аромата ѝ обикаляше съзнанието му.
