Алина си тръгна доста разочарована от срещата с Марио, защото в последния момент откриха, че ѝ е дошло и нямаше как да продължат. Мензисът ѝ беше подранил доста и това я афектира, защото беше изчислила и планирала всичко за срещата им. Може би се дължеше на притесненията от предните дни. Той ѝ беше обещал, че ще се видят отново и този път ще е безплатно. Бяха се разбрали тя да му се обади отново, след като ѝ свърши, но цялата ѝ решителност се изпари след инцидента.
Седмица по-късно все още не беше сигурна дали е добра идея да се обади на жиголо, с което да изгуби девствеността си… Парите ги прежали още в момента, когато реши, че ще ги похарчи. А и беше приела ранното идване на мензиса си като знак от съдбата, че не би трябвало да прави това, което беше намислила. Тежеше ѝ най-вече чувството, че е неспособна да се привърже към някого, с когото да бъде по любов. Не знаеше какво да прави и реши да се остави по течението – изкара сама два месеца, докато не се запозна с Федерико.
Когато го видя за пръв път, усети силно желание да прави секс с него. Беше висок, слаб, имаше набола брада на два-три дни и къса къдрава черна коса. Черни очи и дълбок поглед правеха мургавото му лице още по-привлекателно за нея. Запознаха се на рожден ден на обща приятелка и в началото той не ѝ обърна особено внимание. Алина започна да го наблюдава и в главата ѝ изникваха сексуални сцени с него. Спря да говори, с когото и да било, искаше просто да е близо до него, да си представя как той я хваща за ръката и отиват някъде, където са сами и…
Все още дори не бяха разменили и дума, което си беше сравнително странно, след като го виждаше да говори оживено с всички присъстващи мъже. Хрумна ѝ да пита рожденичката дали е гей, но реши, че ако го направи, ще се наложи да дава обяснения защо задава такива въпроси и се отказа. Чувстваше се въодушевена от факта, че най-сетне някой я привлича сексуално и реши да рискува. Приближи се до него постепенно, в опити да измисли как да го заговори. Нервността ѝ пречеше на мисленето, затова просто се приближи до него и попита:
– Хей, какво пиеш?
– Здрасти, с теб се запознах по-рано! – отвърна ѝ и Алина трепна при мисълта, че я помни.
– Да… Ася ни представи – изчерви се. – Искаш ли бира?
– Бира? Ами… имам още малко – показа бутилката, която държеше в ръка. – Ти искаш ли нещо?
– Мислех да си взема бира…
Двамата се усмихнаха, сякаш нямаше какво повече да си кажат. Разговорът беше приключил преди да започне още, но тя не искаше да се отказва:
– Името ти е Федерико, нали?
– О, да – засмя се и посочи себе си с палци, – наполовина италианец.
– Звучи екзотично. Предполагам си бил в Италия.
– Да, последно преди 3 години, но животът ми е тук. Приятелите…
– Разбирам. Радвам се, че си останал… – усмихна му се.
– Аз също! Сега идвам!
Федерико се отдалечи, а Алина летеше… беше толкова щастлива, че са провели разговор, че си спомня коя е, че ѝ разказва за личния си живот. А преди минути се притесняваше толкова много. Стискаше празната бутилка от бира, стоеше подпряна на стената на заведението и оглеждаше танцуващите хора. Ася винаги организираше страхотни партита, това беше по случай двайсетия ѝ рожден ден. Казваше, че е най-специалния ѝ до сега и този път Алина се съгласи – за пръв път беше поканен мъж като Федерико. Усмихна се, когато видя, че се приближава към нея, наистина се върна! Носеше ѝ бира… Край. Усещаше се влюбена в него.
– Виж, донесох ти бира!
– Благодаря ти! – започваше да се поти, чувстваше се въодушевена, щастлива.
– Искаш ли да танцуваме?
– Разбира се!
Оставиха бутилките на близката маса и се запътиха към дансинга. Той беше душата на партито, танцуваше толкова привлекателно… тя се отпусна напълно, загърби срама си и се остави на емоциите си. Замисли се, че откакто се носеше по течението, всичко ѝ се получаваше. Не успя да се стърпи и въпреки че песента беше доста интензивна и бърза, се приближаваше все повече и повече към него. Федерико я хвана през кръста, а тя обви ръце около врата му. Усети пръстите му, които нежно я придърпваха и палаво се спускаха надолу по тялото ѝ. Гледаха се в очите и Алина, забравила за всички останали около тях, опипа гърдите му – усети ги здрави и силни под тясната тениска и ѝ се прииска той да направи същото с нея. Желаеше го, за пръв път ѝ се случваше нещо подобно и то с пълен непознат.
Песента свърши и няколко секунди се чуваше само говорът на хората. Федерико я хвана за ръка, точно както във фантазията ѝ и се върнаха на масата.
– Трябва вече да си тръгвам, съжалявам. Ще се сбогувам с Ася и изчезвам.
Алина го погледна шокирана. Ама как…? Трябваше да го попита и то бързо, за да не вземе да изчезне безследно и тя пак да остане изгубена в мислите си:
– Ще ми дадеш ли номера си? Някой ден може да излезем пак.
– Ами… добре, разбира се – съгласи се и го издиктува.
– Ще ти се обадя скоро…
– Ще чакам… – погали я по бузата с пръст и се изгуби в тълпата.
Тя отпи от бирата. Чувстваше се възбудена и разочарована, тъжна дори, че го вижда как си тръгва, но в същото време толкова щастлива от факта, че преживяха толкова интимен момент заедно. Надигна бутилката и половината от съдържанието ѝ изчезна. По дяволите!
Стана и се втурна към банята. Заключи се и без да се замисля разкопча дънките си и бръкна под бикините си с наплюнчен пръст. Клиторът ѝ от доста време подсказваше, че иска да бъде погален и тя се подчини на желанието си. Бръкна с другата ръка под блузата си и с пръсти стисна едно по едно зърната си, галеше гърдите си. Вдигна блузата, оголи ги и се погледна в огледалото. Адреналинът ѝ беше до небето, възбудата я караше да трепери, да диша на пресекулки, докато пръстите ѝ нежно натискаха клитора. След секунди усети оргазма… премина като ток по цялото ѝ тяло и тя най-сетне успя да се отпусне от цялото напрежение. Чувстваше се изтощена и седна на капака на тоалетната чиния, докато оправяше блузата си. Изтри се с малко хартия преди да закопчае дънките си и си изми ръцете. Реши, че няма какво повече да прави на това парти. За жалост най-интересната част вече беше приключила за нея.
Излезе отново в залата и с поглед потърси Ася, за да се сбогува.
