Федерико стана с нея на ръце и я пусна на земята. Вплете пръсти в нейните и я изведе от клуба, тръгнаха към колата. Всичко се случваше почти автоматично, и двамата се бяха оставили на желанието си един за друг. Качиха се, сложиха коланите и потеглиха. Спряха чак, когато стигнаха до един самотен и тъмен паркинг. Той пусна музика, за още по-еротично настроение – явно имаше специален диск за „такива случаи“. Започна Yael Naim – Toxic и Алина се усмихна на себе си – харесваше ѝ, че се грижи за детайлите, явно за него беше важно всичко да е перфектно и изживяването да е приятно и за двамата.
Минаха на задната седалка и започнаха да се целуват. Беше доста възбуждащо, не можеше да повярва, че ще прави секс с такъв мъж! Е, вярно, че се бяха запознали същия ден, но вече се беше отказала да чака за перфектен човек. Собственото ѝ тяло ѝ показваше, че беше готова. Освен това не искаше да идеализира повече секса, нито пък имаше нужда да спи само с един човек през целия си живот. Чувстваше се прекрасно с Федерико, беше толкова привлекателен! Такъв мъж със сигурност се радваше на постоянно женско внимание и тя се постара да няма очаквания към него. Не искаше да се влюбва, не искаше да страда, искаше просто да прави секс с него! Когато осъзна това, се изненада от цинизма си, но реши, че е по-добре да „работи, с каквото има под ръка“…
Федерико започна да я опипва първо през дрехите, но после започна да се съблича и тя направи същото. Останаха само по бельо, не я беше срам да разкрие гърдите си пред него. Може би за пръв път беше сигурна в себе си без да се налага да играе чужда роля, без да си налага да е спокойна, просто се чувстваше красива – все пак той я беше потърсил, значи я харесваше достатъчно.
Плахо започна да го опипва и със съжаление установи, че все още нямаше ерекция. Все пак това не я уплаши и се наведе към него, свали боксерките му и започна да го облизва, както ѝ беше показал Марио, но нямаше никакъв успех. След известно време се почувства глупаво, спря и го погледна:
– Добре ли си?
– О, да… но понякога се получава така. Жалко – не изглеждаше особено афектиран, може би го криеше.
– Ясно. Разбирам…
– Съжалявам, кукло, няма да е днес. Искаш ли да се върнем на партито?
– Да, разбира се.
Отговори оживено, сякаш нищо не се беше случило, но цялата сигурност, която беше добила, се изпари. Питаше се дали пък тя не беше проблемът…
Все още звучеше песента:
„Intoxicate me now with your lovin’ now, I think I’m ready now, I think I’m ready now…“
Следва продължение…
