Тони беше опрял ръка на бара. Беше си поръчал втората чаша уиски и благодари, че барманът толкова бързо се отзова. Какво не беше наред в цялата картина? Защо на добрите момчета, винаги се падаха най-големите кучки? Ами да! Шибана кучка! Такава беше… Наталия изглеждаше като невинно момиченце, но всъщност се оказа развратна мръсница. Да спи с най-добрия му приятел. То пък един приятел… И да не му каже, че изпитва нещо към нея… ами тя… И кой е виновният в случая? Пак не е ясно… За пет минути, които бяха най-ужасните в живота му, приключи връзката си с дългогодишната си приятелка, за която смяташе да се жени и завинаги приключи отношенията си с приятеля си от детство Живко. Това беше! Животът е толкова несправедлив… И после няма да иска да пие ли? Смяташе да се отреже, да си хване проститутка, която да изчука и да се опита да забрави случилото се… То пък, ако така се забравяха нещата, всеки щеше да опраска първото, което ходи… Ама какво му имаше? Погледна се в огледалото на бара. От там го наблюдаваше мъж на тридесет и четири, кестенява къса коса, зелени очи, прав нос, плътни устни, продълговато лице… Ами изглеждаше секси, беше чаровен и не разбираше кое не му е наред. Имаше силно и поддържано тяло, не се беше запуснал и изоставил да му виси шкембе, не. Но работата му се беше увеличила доста и той се задържаше повече там. А после като се прибереше, нямаше търпение да се изкъпе, да хапне нещичко на бързо и да си легне. И наистина, от почти няколко месеца не обръщаше нужното внимание на Наталия, но това не означаваше, че тя пък трябваше да си легне с Живко… Стана му още по-криво и надигна чашата. При това ѝ угаждаже за всичко – бижута, роклички, чантички, каквото му поискаше, той се бръкваше в джоба и вадеше необходимата сума. И за какво? За да разбере, че от два месеца я лашка най-добрият му приятел. Тони се хвана за главата. Май усещаше болка в слепоочието от напрежението…
– Здравей, Антоне! – прозвуча мъжки глас зад гърба му, който при това го назоваваше по име. Той се обърна и хвърли бърз поглед към човека. Мургав, висок и слаб, черна коса до раменете, сини очи, слабо лице, изключително забележима брада, тип катинарче. Беше облечен с черни джинси и черна тениска на „Лед Цепелин“. Този пък? Няма ли за него нови групи? – Мисля, че мога да ти помогна да си оправиш живота. – Да бе! Тони вдигна вежда и наклони глава на една страна. Преценяваше дали може да му тегли един бой и да се свърши с всичко.
– Мой човек, – започна провлачено Тони. – изобщо не ме занимавай с глупости.
– Ела с мен и ще видиш, че не е глупост. – убеждаваше го непознатият. – И Наталия ще забравиш, а за Живко да не говорим…
Това подейства на Тони като шамар през лицето. Не разбра кога успя да се изправи и да хване човека за тениската… Ей сега щеше да го посини… изобщо нямаше да му се опре. То тоя с мокри гащи има няма четиридесет кила. Щеше да измете пода на бара с него и нямаше да се замисли… Да сипва сол в раната… Но, странното беше начинът, по който непознатият му хвана ръката. Усети силна болка в главата, все едно щеше да се пръсне. Дишането му се учести, сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите, причерняваше му и скоро щеше да припадне.
– Чуй ме сега… – прошепна непознатият в ухото му, след като Тони се беше свлякъл на колене и придържаше главата си. – не си мисли, че можеш да ме надвиеш по такъв начин. По-силен съм от теб и мога да те смачкам като буболечка, стига да поискам. Но аз искам да ти помогна, преди да разрушиш живота си нацяло и да се превърнеш в следващия алкохолик – охраната на бара се беше насочила към тях, явно искаше да провери лично какво се случваше и какъв беше конфликтът. Той се извърна към тях и до ушите на Тони достигна: – Момчета, стана му лошо. Мисля, че е време да го прибера у тях – помогна му да се изправи, метна ръката на Тони през рамо, хвърли петдесет лева на бара и го поведе към изхода на заведението. Вървяха изключително бавно, непознатият го придържаше да не падне, все още предизвикваше това гадно главоболие, което можеше да го накара да повърне и да си напълни обувките с изпития алкохол. – Виж сега! Не съм ти враг! – нещо подобно стигна до ушите на Тони, но от бученето в тях, се зачуди няколко пъти, дали изобщо достига някакъв звук и не си въобразява. – Помогнал съм на много други преди теб. Така че… Нищо не губиш. Вярвай ми, ще оправиш разбитото си сърце!
Дали пък можеше да повярва? Поне главоболието намаля и не му се прииска да повърне.
След четиридесет минути, непознатият вече отключваше входната врата на апартамента на Тони, внимателно му свали якето, след това му смъкна обувките и го поведе към дивана. А той не се възпротиви. Докато не се зароди една ужасяваща мисъл в съзнанието му. Дали нямаше тоя да иска да го опъне. Еба си ужаса!
– А, не! – започна да се смее той, все едно беше видял мислите му. – Все още се възбуждам от жени… – това малко го облекчи. Непознатият придърпа стол от трапезарията и се настани точно срещу Тони. – Ето как стоят нещата, Антоне. Ще ти дам нещо, което ще те срещне с някого. Този някого ще изпълнява всяка твоя прищявка и желание. Ще те помоля само да не изпитваш никакви чувства към съответния човек – той се усмихна широко.
– Ще ми осигуриш иконом, който ще чисти след мен и ще се грижи за мен… – провлачено и доста перифразирано изрече Тони и вдигна глава, реши да погледне към странния си гост. – Не ми трябва някой да се грижи за мен!
– Напротив – възрази непознатият и вдигна показалеца си с цел да го накара да млъкне, получи се блестящо. – Аз го наричам съюзник в борбата с мъката и алкохола. Ти можеш да го наречеш както искаш. Помогнал съм на много хора, нищо не ми коства да помогна и на теб.
– Изобщо не знам как се казваш… – продължи мисълта си от някъде, докъдето беше зациклил преди малко. Видимо обърка своя гост. – Защо трябва да ти вярвам?
– Името ми е Морфио – съобщи той и протегна слаба жилава ръка да се здрависа с него. Тони я пое, но се изненада, когато гостът му го стисна, пръстите му сякаш се намираха в менгеме.
– Леле, абе ти си адски слаб, ама откъде ти идва тази сила? – призна си по детски открито и го изгледа от горе до долу след като си дръпна смачканите пръсти. Вярно, беше доста силен, ама този преминаваше всички граници на сила, които можеха да съществуват, а изглеждаше нечовешки слаб и кльощав.
– Хм… – измънка Морфио и вдигна вежда. Тялото му започна да се издува, кожата се опъна на лицето му и придоби съвсем други очертания. Ръцете му видимо станаха мускулести, краката също. В един момент срещу него седеше изключително едър мускулест мъж, който нямаше абсолютно нищо общо с това, което беше в бара. – Така по-добре ли е? – Тони се опули насреща му, видимо изненадан от видяното. – Хората се страхуват от прекалено силни хора, затова приемам образа на слабак.
– Колко време отделяш във фитнеса, пич? – изкоментира го Тони и запремига срещу него, нещо не вярваше на очите си. Морфио започна да се смее.
– Боже, хората от това време сте много забавни – призна си той, след като се мъчеше да успокои напушилия го смях. Объркването на домакина му стана още по-силно. Това пък какво трябваше да значи? Кое време? Непознатият бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади визитка, както и петстотин милилитрова бутилка скъп джин. Постави ги на масата пред Тони. – Това е телефонът ми. Можеш да ми се обаждаш по всяко време на денонощието. А това е твоят Джин… – Неговият кое? Домакинът му изгледа тъпо бутилката, разгледа и визитката, която имаше само име – Морфио.
– Пич, тук няма номер – каза Тони, след като няколко пъти обърна визитката и я разгледа доста внимателно. Дали пък този не го мяташе сериозно на „черешата“?
– Номерът ще се появи, когато се срещнеш с Джина – обясни му непознатият и се изправи, явно смяташе да си ходи, а Тони още не разбираше какво се случва.
– Какъв Джин, бе? Нали не трябва да пия?
– Е, това ще се наложи да го изпиеш, за да се появи Джина – Тони вече съвсем недоумяваше какво ще трябва да се случва и да става. Той отново изгледа бутилката на масата – Успокой се, всичко ще се оправи! Ще видиш! – Кое да се оправи? Объркването му се засили още повече. – И без чувства!
– Ама какви чувства, бе? – изтреля Тони и реши да се изправи, абсолютно нищо не разбираше от това, което се случваше. Оказа се, че Морфио е доста по-висок от него и доста по-едър. Беше като трикрилен гардероб. – Няма ли да ми обясниш?
– Вече е както ти го чувстваш… – започна Морфио, усмихна се и се обърна към вратата, беше готов да си ходи. – Изпий Джина, за да се срещнеш с Джина!
Непознатият изгуби ясно очертания, дрехите му започнаха да избледняват, образът му се превръщаше на разноцветна мъгла, която се разсея и изчезна. Входната врата се отвори с ряз и се затръшна също толкова рязко. Тони беше доста объркан. Стори му се, че е прекалил с алкохола.
– Мамка му, това уиски си го бива! – поклати глава той и се усмихна глуповато. След това посегна към бутилката, стъклото имаше странен релеф, а и самото усещане върху дланта му беше много по-различно от останалите бутилки. Отвинти капачката и помириса съдържанието. Лъхна го миризма на алкохол. Отпи. Хм, имаше изключително нежен и приятен вкус за джин, но оставяше лека пиперлива нотка като остатъчно усещане. Какво пък? – Наздраве, Антоне! – вдигна шишето и изгълта цялото му съдържание на един дъх. И всичко пред очите му се размаза…
Събота. Слава Богу, не е на работа! Можеше да си отспи… Момент. Ама той беше заспал на дивана, а не в спалнята си. При това беше завит. Интересно… Беше само по боксерки. Надигна завивките, за да се убеди – да, само по бельо. Ама кой го беше съблякъл? И тогава видя жена. Стоеше до леглото изправена и го наблюдаваше. Изключително дълга кестенява коса, вързана на стегната конска опашка, оплетена с връв, изписано красиво продълговато лице, тъмнокафеви очи, плътни и нацупени устни. Беше облечена със сив потник и черен клин, които изключително добре описваха стройно и стегнато тяло – облите ѝ гърди личаха през потника, който очертаваше и тънката ѝ талия. А какво дупе само? Пф, Наталия нямаше такова.
– Спал ли съм с теб? – беше първата мисъл, която премина през главата му и той я изрече по незнайни причини на глас. Може би, защото жената беше красива…
– Не! – отрече остро тя и вдигна вежда. – Боже, Морфио ме е дал на тъпак! – каза, като че ли на себе си, но Тони също я чу и не му хареса това. Момент. Морфио. Изведнъж, в съзнанието му нахлуха образи от снощната му визита, разговора му с непознатия. И тогава се огледа. Видя на нощното си шкафче бутилката от джина и визитката под нея.
– Ти си Джинът – заключи той и я посочи.
– А ти си идиот – ядно подхвана тя и скръсти ръце пред гърдите си.
– Как ти е името? – попита я той и продължи да я оглежда. Имаше нещо много пикантно в нея, което го привличаше по особен пиперлив начин.
– Жасмин – отвърна тя кротко и заби очи в пода.
– Добре! Значи ти си моят Джин! – собственически започна пак Тони. Лицето ѝ видимо се промени, смръщи вежди. Ядосваше се. Леглото му взе да се клати, всеки предмет започна бавно да се издига във въздуха. Определено не ѝ хареса начинът, по който се обърна към нея. Тя вдигна брадичка и каквото беше във въздуха се спусна с трясък. Тони чу как чиниите и чашите в кухненския му шкаф се разбиват на парчета. – Ама какво правиш?
– Не съм Твоя! – протестираше тя и гневно стисна юмруци.
– Добре! – съгласи се с нея и направи с ръце символът за мир. Огледа се за визитката. Под името на Морфио се беше появил телефонен номер. Грабна телефона си и бързо го набра. – Ало!
– Здравей, Антоне! – поздрави го от другата страна гласът на непознатият. – Очаквах да ми се обадиш.
– Имам проблеми с Джина. Жасмин – съобщи му той, в слушалката се чу подсвирване и бурен смях.
– Опа! – изрече мъжът в говорителя от другата страна – Темпераментната Жасмин ти се е паднала. Нищо де! – нищо ли?
– Човек, тя потроши апартамента ми за две секунди – гневно му кресна Тони и се изправи. Жасмин стоеше отсрани и го наблюдаваше, докато той си търсеше анцуг, за да се облече – И защо е жена? Не трябва ли да е мъж?
– О, не! – прозвуча пак смях. Много смешно му беше явно, нали не е на неговия гръб – Мъжете Джинове са на жени, а жените Джинове на мъже. Практика е от хиляди години. – хиляди ли? Тони се закова на място и стрелна с поглед Жасмин. Нима тази жена можеше да се окаже по-дърта и от България? – Не я питай такива глупости, Антоне! Жасмин ще се ядоса, ако ѝ говориш колко е стара – беше прочел мислите му. Това не му се хареса. – Но тя трябва да изпълнява, каквото ѝ кажеш. Напомни ѝ го, ама деликатно. – Хъ, да бе, току-виж изпочупи и прозорците на апартамента му от „деликатното“ поднасяне на информацията. – Предишният ѝ господар бързо се отказа от нея и я освободи – в съзнанието му се зароди мисъл дали да не направи същото. – Антоне, недей! Тя е там, за да ти помогне. Напомни ѝ и не я оставяй да ти се качва на главата! – затвори.
Тони гледаше втренчено дисплея на телефона си и се зачуди в кой век живее изобщо. Жената срещу него сигурно беше на хиляди години, а той самият се намираше в началото на двадесет и първи век. Вдигна поглед и я видя. Тя още го наблюдаваше.
– Виж, Жасмин… – започна той и реши да се приближи до нея, – не започнах добре. Морфио каза, че можеш да ми помогнеш – смекченият му тон ѝ подейства и тя видимо се успокои. – Може би, няма да можеш… Искаш ли да те освободя? – въпросът му я накара да се втренчи в него и да отвори уста.
– Значи пак се провалих – прозвуча тъжно гласът ѝ. – Не ме освобождавай… – звънецът я прекъсна.
Тони нахлузи черния си анцуг и се насочи към входната врата. Отвори я с ряз, там стоеше Наталия. Все още изглеждаше толкова прекрасно, колкото и първия път, когато я видя. Русата ѝ коса беше разпусната, а зелените ѝ очи винаги бяха много изразителни. За жена беше много привлекателна, но за първи път от много време, гледаше на нея доста по-различно. Все пак беше преспала с Живко.
– Здравей, Антоне! – поздрави го тя и му се усмихна. Хм, преди беше по-чаровна май, сега не беше толкова. – Как си?
– Добре съм – призна той, наистина и се чувстваше така, въпреки че срещу него беше жената, която за един кратък период от време съсипа всичко. Ако очакваше да го види отчаян, много се заблуждаваше.
– Дойдох да поговорим – каза му тя и пожела да влезе. Той не я спря. Тя седна на дивана и потупа мястото до него. – Ела! – имаше нещо много съблазнително в начина, по който му говореше, но не смяташе да се поддава на манипулациите ѝ. Въпреки това, седна до нея. – Нещата не се развиха, както очаквах – така ли?! Не думай! Все пак не беше той неверникът. – Но може да ги оправим. Искаш ли да се върна? – момент, какво? Нима му предлагаше да ѝ прости и всичко да започне отначало? Видимо объркан, той зяпна слещу нея като шаран. Тя нормална ли беше? Да не би да го смяташе за толкова наивен и глупав? – Знам, че все още ме обичаш… – ъ, да! Обичаше я, но определено не беше чак такъв балък, че да се върже отново.
– Антоне, – прозвуча гласът на Жасмин от спалнята, Наталия веднага се обърна да види дали е чула добре – не мога да намеря бутилката – закова се на място, след като влезе във всекидневната. Погледна гневно към бившата му приятелка и стисна юмруци отново. Това дали означаваше, че ще последва ново вдигане във въздуха на всички предмети. – Оу! – придаде си учуден вид, не ѝ се получи изобщо. След това с грациозна походка се насочи към Тони и го целуна по устните. Леле! Това го остави без дъх, толкова му стана приятно.
– Коя е тази? – сърдито попита Наталия и посочи с пръст към Джина.
– Внимавай кого сочиш, кифло! – гневно ѝ изръмжа Жасмин. Назряваше стабилен конфликт, който трябваше да бъде погасен, преди да лумне пожар в неговия апартамент.
– Изневеряваш ли ми? – повиши тон бившата му приятелка и скочи на крака, Тони беше объркан. Дали пък да не ги остави да си решат проблемите двете? Щеше да е забавно да наблюдава женски бой, мечтата на всеки мъж да гледа жени как си съперничат за него, въпреки че силите им изобщо не бяха равни. И как така му задава този шибан въпрос? Тя беше тази, която в продължение на няколко месеца се чукаше с най-добрия му приятел.
– Момент, какво? – достигна най-после до съзнанието му, осъзнал въпроса ѝ. – Аз? Баси, колко си нагла! – сега той започваше да се изнервя и да се гневи. Дори и не разбра кога се изправи на крака и застана лице в лице с нея. – Как не те е срам? – ей сега щеше да се развика. Докато нежните длани на Жасмин не обвиха лицето му за пореден път и не слепи устни до неговите, под злобния поглед на Наталия. Имаше нещо толкова приятно и нежно в допира им. Харесваше му, ръцете му обвиха кръста ѝ и я придърпаха към себе си.
– Шибано копеле! – кресна бившата му приятелка. – Изобщо не желая да се събираме – но той пък и не искаше да я и чува. Беше му много приятно. Стъпките ѝ и хлопването на вратата известиха напускането ѝ на апартамента му.
Тони се отдръпна от нея и я погледна, сякаш за първи път я виждаше като жена, а не като гневен хилядолетен женски Джин.
– Какво направи току-що? – попита я той, очите ѝ имаха особен нежен блясък.
– Не искам да ме освобождаваш! – призна му тя и се усмихна. – Проваляла съм се стотици пъти в рамките на век – реши да бъде максимално откровена. Охо! Значи доста господари е сменила. – Ако ме върнеш на Морфио, ще е поредният ми провал. А това, което направих, беше необходимо, за да може да се отървеш от този паразит – говореше много искрено. Това още повече го очароваше.
– Вие Джиновете, нямате ли „Да, господарю!“ към речника си? – шеговито започна Тони и ѝ намигна.
– Имаме. Както и „Твоето желание е заповед за мен!“. – тя заби поглед в пода. – Работата е… – започна тя и зачупи пръсти, – че аз не искам да изпълнявам заповеди. Морфио ме превърна в Джин без аз да искам.
– Така ли? И защо те превърна в Джин? – полюбопитства Тони, беше му интересно да разбере каква е причината.
– Бях принцеса, която беше обещана на сина му за жена. – призна си и тази част от живота. Опа! Кофти стечение на обстоятелствата. – Не знаех, че е Джин-поробител. По-скоро, това е отмъщение за отказа ми да се омъжа за сина му. Но след време нещата се промениха. Нито един господар не ме харесваше, защото не желаех да изпълнявам заповеди. И той съжали, че ме е превърнал в Джин.
– И те даде на мен.
– Ако ти ме освободиш, ще попадна в ръцете на друг господар. Не мога да навредя на господаря, но той може да ме наранява.
– Значи няма да те освобождавам – беше категоричен той и за първи път в него се прояви съжаление към нея. – И какво можеш да правиш, освен да се гневиш? – хъ… това доведе до вдигането на едната ѝ вежда. Сигурно щеше да я изпита.
– Всичко – каза тя гневно и сложи ръце на кръста си. Леле! Буквата Ф много добре я знаеше при жените, заставаха така, когато започваше скандал.
– Докажи ми! – предизвика я Тони и скръсти ръце. – Искам да имам часовник Ролекс.
– Пф! – реагира с насмешка. – Това ли е? – той кимна. – Добре! Твоето желание е заповед за мен! – гласът ѝ прозвуча, все едно се намира в огромна пещера. Тя се поклони и плесна с ръце. В следващия момент на лявата му китка имаше марков часовник Ролекс с позлатен циферблат. – Мъжете сте вещомани.
– Загрявам, Джине! – прозвуча доста самохвално. – И колко желания мога да поискам?
– Колкото са ти на сърце – призна пак тя. – Но не мога да убивам хора, нито пък да наранявам хора. Не мога и да накарам някого да изпита някакви чувства към теб. Не мога да те върна в миналото, нито пък да те отведа в бъдещето. Всичко се случва сега, в този момент.
– Разбирам. Ако поискам червено ферари в гаража, ще го имам ли?
– Да! И ще остане там, докато не решиш да го продаваш, да го караш или каквото там решиш.
– Ясно! Ако поискам вила на Кайманите и купища пари?
– Всичко това ще го притежаваш дори и след като ме освободиш…
– Нямам намерение да те освобождавам.
– Защо?
– Защото така! Е, кое ще направиш от всичките тези неща?
– Ако поискаш, всичко!
– Чудесно! Искам червено Ферари в гаража, милиард и половина в долари в Швейцарска банка, както и къща на Кайманите.
– Твоето желание е заповед за мен! – изрече тя, поклони се, а след това плесна с ръце.
Естествено, трябваше да провери дали наистина се е случило всичко това, дали наистина притежава тези неща. Оказа се, че желанията му бяха станали реалност. Не, че не му липсваха достатъчно пари, но пък сега не му се налагаше да работи, въпреки че си харесваше живота такъв, какъвто беше. В рамките на ден, той обядва в най-скъпия ресторант в града, пи от най-скъпото вино и яде неща, които през живота си не беше опитвал. И му беше добре. Напазарува си дрехи от най-скъпите магазини. Посети най-готините нощни барове и се забавляваше с цялото си сърце на воля. До края на седмицата беше забравил изцяло за Наталия, а приятелят му Живко не съществуваше в живота му. Всичко беше наред, поне така си помисли. Реши, че ще му хареса да участва в оргия. Парите правеха чудеса…
След като от нощния клуб се прибра с три жени, едната от тях беше личният му Джин, реши, че може да продължи забавлението си и в къщи. Жасмин му съобщи, че ще се разходи някъде, докато той се забавлява с мацките. Това го устройваше перфектно. И той остана сам с жените. Тогава просто беше необходимо да развихри въображение… и го направи.
