Всичко започна някак странно. Един ден просто получи смс от абсолютно непознат номер, който гласеше: „Иска ми се да ме изчукаш тази нощ…“ Естествено, любопитството му надделя и отговори и той, по същия пиперлив начин: „Ти само да ми паднеш, ще те спукам от чукане…“ Не знаеше коя е, нямаше и идея. Мисълта му обаче непрекъснато беше насочена към тайнствената непозната, която всеки ден го радваше с нещо много горещо и пикантно. Стискаше телефона и чакаше точното време, когато ще зърне в апарата си известието за получен смс. И така и ставаше. „ТЪН“ – сигналът съобщаваше, че другата страна мисли за него. Така в продължение на два месеца. След известно време съдържанието им започна да се изменя и често текстът завършваше с: „… Обичам те, силно!“. Колкото и странно да беше в него също започваха да се зараждат някакви подобни чувства и това започваше да го плаши. Та той дори не познаваше тази жена, не знаеше как изглежда, къде живее, дали е семейна или не. Всичко стана още по-заплетено, когато тя знаеше къде се намира той в точно определен момент от деня. Дори знаеше кога свършва работа. Един ден реши просто да не отговаря и да остави нещата така. Която и да беше жената от другата страна, щеше да се откаже и да спре да му пише. Когато получи на следващия ден смс със съдържанието: „Разбирам те напълно, не се познаваме. Аз може да съм всякаква… Май е време да се срещнем.“, в продължение на пет минути се взираше в екрана и се опитваше да проумее това истина ли е или не. Нямаше място, нямаше час, нищо. Къде ли пък щеше да я види? Не, че не му се искаше. Кой знае? Можеше да му излезе късмета с нещо стойностно и красиво.
Така… Кристиян беше от онзи тип мъже, които изпипваха детайлите, особено що се отнасяше до излизане с компанията… Апартаментът му беше от онези ергенски квартири, в които беше изрядно подредено – от входната врата до терасата. Нямаше празни кенчета от бира, нито пък опаковки от полуготова храна. Не. Той обичаше да готви и да се грижи за външния си вид. Та, ако по случайност забиеше някоя мацка и я доведеше до ъгъла на спалнята си, тя да не изпадне в „потрес“ от обстановката. Всеки петък се уговаряше да излиза с момчетата, ходеха на бар, пийваха по нещо, обсъждаха днешната развратна младеж и танцуваха с тези мадами, които се завъртаха покрай тях. При това, работата му беше необичайно „сладка“. Беше управител на най-големия нощен бар в Бургас. Почти всяка вечер го затваряше с първите лъчи на слънцето. Но петък вечерите бяха нещо специално за него. Тогава събираше тайфата си от приятели и лудо купонясваха до изгрева. Той беше останал единственият незадомен. Останалите бяха направили и няколко деца, но не им пречеше да си тръгват с някоя по-различна от образа на съпругите им. Кристиян търсеше подходящата, а не нещо мимолетно и краткотрайно. Засега такава нямаше на хоризонта. За момент се сети за тайнствената непозната, която от една седмица не му беше пращала нищо. Липсваха му смс-ите ѝ. Караха го да се чувства важен. Нямаше го онова „ТЪН“, известяващо, че входящата му поща е нараснала с още едно любовно послание.
И тази петък вечер смяташе да се позабавлява с компанията си, на „коч“-парти, без жени. Само пиячка. Дънките и спортна светлосиня риза с къс ръкав, му се сториха удачни за случая. Беше висок, широк в раменете, в последно време се беше отдал на спорта, което му се отразяваше много добре. Имаше тъмна коса и тъмни очи, леко мургав, но усмивката му можеше да плени и Снежната Кралица на Андерсен. Неустоим и чаровен. Огледа се още няколко пъти в огледалото – какво пък, изглеждаше супер секси, откъдето и да се погледнеше.
Беше резервирал за компанията си една доста голяма част от бара. От там можеха да наблюдават целия клуб, ако някой се нуждаеше от нещо или се появеше готина мацка на хоризонта.
„ТЪН“ – екранът му просветна от получения смс. Сърцето му трепна, почувства се странно. Може би беше редно да ги изтрие… Но не! Това си беше неговата телефонна „свалка“. „Как си тази вечер? Готов ли си за танци?“ Кристиян преглътна на сухо. Тази жена знаеше абсолютно всичко за него.
Компанията му бяха все „диваци“. В това заведение нямаше нощ, в която някой да не се сбие с някой друг. Но в петък… Е, тогава ставаше мощният „въргал“. Първите пъти полицията идваше с подкрепление, но после изобщо се отказваше, само като му видеха физиономията, се качваха по колите и отпрашваха с мръсна газ.
Тази вечер беше претъпкано, много от рано започнаха да идват хора. Някакъв „вери спешъл“ диджей щеше да прави „маниашкия“ купон. Затова и имаше вход. Това не пречеше да се събере тайфата и да празнува, както ѝ душа знае…
Голяма водка с лед. Можеше да пие много. Поемаше добри количества, а после се прибираше на абсолютно собствен ход.
Завъртяха се първите мацки около тях. Приятелите му започваха с невинен флирт, продължаваха с почерпка и след това преминаваха на свирка или чукане в тоалетната. Имаше доста готини парчета, но никоя не му привлече вниманието.
След половин час диджеят започна програмата си, та купонът се завихряше с пълна сила. Заваляха поръчките за барманите, сервитьорките хвърчаха между масите. Кристиян искаше всички да са изключително усмихнати и учтиви, иначе щеше да има наказателни точки и процент от заплатата. За това не можеха да спорят, защото ставаше лошо. Но и беше и най-посещаваният нощен клуб в Бургас точно поради тази причина, защото персоналът не беше кисел като лимон.
„ТЪН“ извести, че е получил съобщение. Нямаше търпение да го прочете. „Много си секси с тази риза… Мисля, че водката ти е на привършване…“, той стоя загледан в екрана на телефона си, след малко погледна към чашата си. Ами да, бяха му останали две глътки на дъното и край. Една от сервитьорките се приближи до него и остави на бара, с усмивка, пред него, голяма водка с лед и лимон. Доближи устни до ухото му и му каза:
– Това е от дамата с червената рокля в сепарето в дъното. – Отдалечи се към маса, където я бяха извикали.
Кристиян взе чашата си, отпи от нея и прецени, че е време да се срещне с тайнствената непозната, с която толкова дълго време общуваше само чрез смс-и. Разбута танцуващите, извиняваше се на всички, с които е бил малко по-груб. Нямаше търпение да я види. В момента, в който танцуващите почнаха да оредяват, му се стори, че някой го наблюдава. Все едно го прогаряше, затова последва посоката. И… стигна до сепарето. Там седеше сама жена, червен цвят на косата, дълга и права, стегната на конска опашка, тъмни очи, които искряха особено от светлината на неоновите лампи. Продълговато лице, леко нацупени устни в убийствен червен цвят. Беше подпряла брадичка на едната си ръка, ноктите ѝ бяха учудващо дълги и извити, лакирани в червено. Другата ѝ ръка държеше изправен телефон на един ръб, Самсунг някакъв модел, плавно го завърташе. Роклята беше с доста дълбоко деколте, което не скриваше големи и доста сочни гърди. Оу! Определено красиво парче!
Той се настани до нея, остави чашата на масата. Погледна към нея, тя му се усмихваше, но продължи да държи подпряна главата си и да барабани с нокти по бузата си.
Той се наведе към нея и реши да се представи:
– Драго ми е! Кристиян Христов. – протегна ръка, искаше да усети нейната и тя му я подаде.
– Рая Дяволова. – изрече доста ясно. Той се усмихна и ѝ намигна. – Никой не ми вярва. – сложи чантата си на масата и започна да рови в нея. Извади портмоне, а от него лична карта. А, да! Името ѝ наистина било такова. – Всички си мислят, че ги „гъбаря“, но като ми видят документите и…
– Какво пиеш? – попита я Кристиян и погледна високата чаша пред нея, с няколко ледчета вътре и резен лимон.
– Това беше много странно. Сега ще ти разкажа. – усмихна се Рая и започна да разправя. – Поръчах на сервитьорката нещо, което да ме отреже и тя ми донесе джин с тоник. – той започна да се смее. – Поисках да има малко свежест вътре, – тя посочи чашата си. – ами на. Четири ледчета и лимонче. Колко по-свежо! – Кристиян не спираше да се хили. Наистина си я биваше, имаше чувство за хумор. – Барманите ви винаги ли са много настоятелни? – попита Рая, а той се наведе, за да може да я чуе.
– Какво имаш предвид? – попита я директно той, искаше да разбере дали някой не е прекалил, или не е бил груб.
– О, недей да се палиш! – каза тя и махна с ръка. – Обичам да се „закачам“ с персонала. – усмихна му се Рая широко и му намигна закачливо. – Миналата седмица се свалях с единия от барманите. Не може да му се отрече, сладурче е. – това жегна Кристиян и той сбърчи чело. Тя се облиза и се приближи до него. – Говореше, че ако изпия три чисти големи коняка, четвъртия ще е от него, а след това ще ме заведе у тях, за да ме чука. – той стисна ръце в юмруци. Ядоса се и тя го видя. Може би нарочно го изнервяше, за да види как ще реагира. Не му трябваше много. Добре, някой се е заигравал с неговата „телефонна свалка“. Но и предложение за секс, вече му идваше в повече. Вече се беше приплъзнала до него, колената ѝ опираха неговите, допирът ѝ беше особено приятен, въпреки че беше през кат дрехи. След това усети ръката ѝ да се движи на едно негово много горещо място. – Харесва ли ти? – попита го тя и се облегна назад, но не откъсваше очи от него. Чакаше за реакция от негова страна, която не закъсня. Той се възбуждаше доста бързо и си пролича по издуването на панталона му.
– Ще те спукам от чукане! – изръмжа той и се наведе напред, за да я целуне, но му се изплъзна. Тя се усмихна доста широко, след което върна доста пиперливо…
– Кой кого! – облиза устни Рая и вдигна вежда.
Кристиян искаше да я убеди в обратното, затова реши да ѝ докаже какво може. Изправи се и я дръпна за ръката, тя го последва. Във всяка дискотека или клуб имаше специални помещения, които се водеха тъмни стаички. Там можеха да се усамотят и да се отдадат на по-различен вид забавление. Само че, той смяташе да я заведе на едно друго място, където нямаше толкова много телесни течности на други хора. Неговият офис беше подходящ за случая – имаше огромен диван и легло, етажерка с документация, гардероб с резервни дрехи и стационарен телефон. Всичко останало и важно, което можеше да изчезне безследно, не стоеше там. Имаше стъкло към помещението, към бара. Можеше съвсем спокойно да си стои тук и да наблюдава персонала, но петък вечер беше времето му с приятели и як запой. Сега обаче беше малко различно. Момчетата от компанията му се бяха пръснали някъде и чукаха момичетата, които се бяха завъртели около тях, а той се срещна с „телефонната си свалка“, която пък се оказа не просто парче, а наистина голяма сладурана.
Затвори вратата след като Рая влезе. Тя седна на дивана и кръстоса крака. Господи, тази жена беше невероятна! Усмихна му се доста широко. Устните ѝ откриха доста бели зъби.
– Тук ли водиш жените, за да ги чукаш? – попита го тя и се огледа наоколо.
– Не! – отсече той и скръсти ръце пред гърдите си. – Водя ги вкъщи. – откровено ѝ отговори на въпроса. Тя се засмя, смехът ѝ беше доста заразителен след като и Кристиян започна да се смее. – Как ми намери телефонния номер? – реши да бъде директен. Нищо не знаеше за нея, а трябваше.
– Имам си начини. – призна Рая и вдигна рамене. – Видях те, хареса ми. Случайност. – беше откровена. – Питах бармана за телефон за резервация, а той май ми е дал твоя. Пак случайност.
– Съобщенията ти бяха доста горещи. – изрече той и започна бавно да се приближава към нея. – Възбуждаха ме. – това я накара да се усмихне. – А сега съм се заканил да те чукам.
– Или аз тебе! – стрелна го с очи и му намигна. Вече беше достигнал до дивана, където седеше. Хвана я за ръката и я дръпна към себе си. Тя се изправи и се удари в гърдите му. Издаде звук, подобен на мъркане. – Да знаеш, че не съм кротка.
– Не бъди! – вдигна вежда Кристиян и я целуна по устните. – Прави с мен каквото искаш.
– Изкушаваш ме да го сторя… – прошепна тя и му отвърна още по-страстно.
И го стори. Изръмжа доста звучно, почти нехарактерен звук като за жена. След това го бутна към стената, оказа се доста силна, блъсна го пак, вдигна ръцете му нагоре, последва разпаряне на ризата му с дългите ѝ нокти. Захапа го за врата силно и за пореден път нададе този звук. Той я отдръпна от себе си и я погледна с особен интерес. Очите ѝ блестяха странно, все едно горяха. Леле, колко го привличаше тази жена! Имаше нещо адски изкушаващо и доста вълнуващо. Мамка му, желаеше я и той! Отвърна ѝ също толкова грубо – със захапване, силно и болезнено. Но тя не се възпротиви. Последва доста пламенна целувка, а възбудата му растеше стремглаво все повече и повече. Стисна я за гърдите, искаше да им се наслади, дръпна презрамките надолу и ги оголи. Брей! Имало какво да се види – голям и сочен бюст, само за целуване и мачкане. И естествено нямаше сутиен. Каква красота! Той я близваше, а след това и захапваше, а тя си „ръмжеше“ от удоволствие и го наблюдаваше с „пламтящите“ си очи. Усмихваше се, след което облизваше сочните си устни. Прокара настръхналите ѝ зърна едно след друго между зъбите си, стисна, тя отметна глава назад и изпъшка. Това му харесваше. Имаше нещо нетипично, абсолютно различно от всяка друга, с която е бил. Рая беше настървена, изключително гореща. А това го разпалваше на макс. И когато за пореден път тя заби нокти в гърба му, след като той я беше захапал по врата, не можеше да изчаква повече. Вдигна я и я отнесе до леглото. Метна я върху него, нахвърли ѝ се, затисна я с тялото си, ръцете ѝ ги хвана здраво върху матрака и я целуна доста страстно. Искаше да я накара да не мърда, а да я задържи на едно място. Да, ама не! Рая изръмжа, изви тялото си към неговото, а след това впи зъби в гърдите му. Беше болезнено, но внимателно премина в мазохистично удоволствие. Тя успя да измъкне едната си ръка и го шибна през лицето. Той беше видимо изненадан. Реши да ѝ върне по същия начин. Отново това странно ръмжене от нейна страна и нова доза болезнено удоволствие. Целувката, която последва, беше още по-изгаряща. Отново опита да хване ръцете ѝ, искаше му се вече да я чука достатъчно бясно и диво. Тя беше истински и неутолим звяр, който ръмжеше под него, извиваше се и се стремеше да го одраска или захапе. Колко беше възбуждащо всичко това! Кристиян се надигна, колкото да откопчае панталона си и да извади пениса си. Вдигна роклята ѝ нагоре към кръста ѝ и прокара ръка по бедрата ѝ. Какъв неповторим допир! Разтвори ги… Погледна към лицето ѝ, тя също го наблюдаваше с нескрит интерес. Сигурно се чудеше какво ще последва. Интересно. Палавницата нямала бельо. Ах! Истински дявол, съблазнителка и изкусителка в едно. Сега щеше да ѝ покаже кой кого. Проникна в нея, рязко и грубо. Тя изстена и се изви. Следващият тласък беше още по-силен и агресивен. Рая изръмжа още по-силно, краката ѝ го стиснаха за кръста, докато не измъкна пак едната си ръка от захвата му и не задра по кожата на гърба му. Защипа му, беше го разранила. Още един силен тласък, имаше чувството, че леглото се размърда и тръгна нанякъде. Реши да ѝ върне, захапа я по врата, зъбите му се впиха в нежната ѝ кожа, стисна я и още по-яростно проникна в нея. Докато… тя обви крака около кръста му, ръмженето ѝ беше абсолютно нечовешко, беше оголила зъби, след което го прекатури на една страна и се озова върху него. Шамароса го по лицето, той реши да ѝ върне по същия начин и да я върне в предишната позиция, но не се получи. Рая изви силно ръцете му зад главата му, стисна силно бедра и го яхна грубо. Болката, която се беше появила в него, премина в удоволствие. Докато не реши да обхване врата му и да стисне, садистичната ѝ игра, беше по особен начин сладка и това го възбуждаше още по-силно. Последва жарка целувка, ездата ѝ забърза, но продължи да е все така силна и груба. Тя отпусна захвата върху ръцете му и врата му. Извиваше се назад и стенеше, а той плъзгаше ръце по гърдите ѝ. Надигна се и я обхвана през кръста, а Рая продължаваше да се движи, все така силно и грубо. И му беше много хубаво, неповторимо. Облизваше зърната ѝ и наблюдаваше пламтящите ѝ очи. Все едно го прогаряха. През тялото му премина особена тръпка на удоволствие, която се усили и запъпли навсякъде, простена силно и я целуна. Тя потрепера конвулсивно, изръмжа силно и впи зъби в него. И двамата вплетени в едно, с вълна на екстаз, разливаща се в телата им. Кристиян усети капки кръв по гърдите си, неговата…
Рая се беше облякла и седеше на кожения диван, кръстосала изящните си крака. Наблюдаваше го. Той се надигна, почувства се зашеметен и замаян. Все едно беше загубил съзнание преди това.
– Какво ми има? – попита той и опита да се изправи, не му се получи, ръката му се хлъзна върху леглото и тялото му тупна на матрака.
– Нищо ти няма. – каза тя открито и му се усмихна някак дяволито. Очите ѝ горяха с особен пламък. – Ще чакам следващата ни среща. Ще ти пиша кога. – Рая се изправи и му намигна, държеше телефона си в ръка и му го показа, след това излезе от вратата на кабинета му.
Кристиян се изправи, олюлявайки се, тръгна след нея. На вратата го срещна една от сервитьорките. Тя го изгледа от главата до петите, очите ѝ се ококориха от гледката, почти беше ужасена и го попита съвсем открито:
– На теб какво ти се е случило? Целият си в кръв…
– Имах среща с Дявола. – каза той, усмихна се и облиза устни, загледан по Рая, която с бавна походка се отдалечаваше от него.
