Понеделник

Живееха в нова кооперация, която бащата на Бориса беше проектирал, преди около десет години. Е, тя прецени, че не желае да поеме ръководството във фирмата на баща си, затова пък последва майка си в нейния бизнес. И се справяше много добре. Беше тръгнала от най-ниската позиция и за няколко години успя да се издигне доста. Печелеше наистина много добри пари, но и Вальо не оставаше по-назад. Той пък започна при своя приятел Макс, доста рисково беше всичко, но незнайно как, не само изплуваха, а половин година по-късно, правеха наистина много, като пари. Та… можеха да си позволят и почивките и екскурзиите, готините дрехи, абе, каквото се сетиш. Доста често ме и спонсорираха. Преди да се пренеса при Данаил, за да живеем заедно, бях в гарсониерката на баба ми, лека ѝ пръст. Скромно, но уютно и приятно. Тъкмо като за мен. А и се чувствах сигурна. Супер, а? Дори Вальо ми плащаше сметките, за да мога с моята заплата да се издържам. Но… като ме заряза „моят сладур“, брат ми изрично ми забрани да се върна сама, разстроена и хленчеща в гарсониерата. Мисля, че се притесняваше да не се самоубия.

Влязох във входа на блокчето на брат ми. Живееха на последния етаж, в доста луксозна мансарда. Нищо лошо нямаше, но… мразех го тоя асансьор бе. Що за приумица беше тази гадост? Хидравличен, без въжета… ами, какъвто ще да е, щом тръгнеше и стомахът ми се забиваше в гърлото. Но осветлението не им работеше, а комшиите под тях, имаха навика да изнасят „боклуци“ и да ги трупат на стълбището.  Преглътнах на сухо и направих крачка към асаньора.

–           Ире, задръж вратата! – извика ми мъжки глас, в тази тъмница нищо не се виждаше, но този глас го познавах много добре. Принадлежеше на сладкото комшийче на Бориса, от техния етаж, което на една Нова Година повръщаше в тяхната баня, жестоко се напил от тежка раздяла.

–           Здрасти, Ради! – поздравих го аз и му хвърлих бърз поглед.

М, да! Още е толкова сладък. Може би трябваше да се хвана с него, а не с Данаил, тъй като Радослав беше доста сериозен и може би това беше причината да му се провалят връзките. Стряскаше ги с разговорите за бъдещето. Та той беше четири години по-малък от мен, това не пречеше да излизаме, но не излязохме нито веднъж, защото разликата ме плашеше. Но сега… сигурно спортуваше, спортна тениска, прилепнала по тялото и шорти, а под тях – какво тяло, само и единствено за грях.

Радо натисна копчето за последния етаж. И пътуването ни започна. Мразех този асансьор, беше като костенурка и се влачеше, а вратите се затваряха още по-бавно, охлюв можеше да се приплъзне от горе до долу, преди да се докоснат.

–           Как си, Ради? – реших да наруша мълчанието, последния път му държах главата, докато повръщаше в тоалентата на брат ми.

–           Добре! – отвърна ми спокойно той и ми се усмихна. – Разбрах, че си се разделила с Дано.

Не ми се говореше за това. Тръснах коса и направих физиономия на безразличие, поне се стараех да изглежда така.

–           Искаш ли да излезем някой път? – стрелна ме Ради с онзи негов закачлив поглед, с който покоряваше жените. – На кафе?

–           Може.

Телефонът ми иззвъня. Нещо предусещах, че нямаше да ми хареса.

–           Ало?

–           Забавляваш ли се? – онзи секси глас беше от другата страна, побъркваше ме всеки път. – Сега ще нажежим обстановката… – затвори.

Ама какво? Асаньорът се разтресе и спря между етажите. Мамка му! Мразех тесни пространства, мразех този шибан и гаден асансьор.

–           Мамка му! – кресна Ради и заудря по вратата.

Натиснах копчето на звънеца. Нищо не се случи.

–           Не работи от няколко години. – съобщи ми той и се приближи до таблото. – Половината спешни копчета на този разтракан асансьор не работят.

–           И сега? – бях притеснена, не обичах тесни пространства, а точно тази гробница ме ужасяваше.

–           Споко! – каза някак равнодушно той. – Баща ми се обади преди десет минути, тъкмо излизах от фитнеса… ще провери къде съм.

–           Ходиш на фитнес? – проявих нескрит интерес.

–           Да! – прозвуча особено гордо.

–           Поне може да му звъннеш. – предложих аз.

–           Ха! Няма обхват в тая шибана дупка. Изолирана е, абсолютно.

Да, става още по-хубаво. Сега ако ми каже, че се пълни и с вода, ще почна да подскачам от радост. Страхотно! Кой знае колко трябва да чакам, за да повикат спешния техник. При това те не вземат особено евтино и има вероятност да ни кажат да останем до сутринта. Което малко ме съмняваше. Вальо нямаше да ме остави в това чудо на чудесата, защото много добре знаеше за страха ми.

Ради се облегна назад. Погледна към чантите. Вдигна вежда, не знам какво трябваше да означава това.

–           Пазарувала си. – отбеляза. Надзърна в торбата с роклята. – Това еротично бельо ли е?

–           Не. – отрекох аз, но също хвърлих поглед в пазарската чанта. Наистина беше доста оскъдна. – Рокля е.

–           Доста е… – почеса се по ухото, търсеше точна дума да я опише. – Ъм, не знам, не е твой стил.

–           И какъв ми е стилът? – леко подразнено повиших тон и го погледнах втренчено.

–           Ами… дънките много ти ходят. Ти всякак си секси…

А? Момент… аз ли не чух добре, или наистина каза нещо, което ме ласкаеше. Приближи се към мен и… ме подуши по врата, като хрътка.

–           С какво си се напръскала? – попита ме той и плъзна ръка по бедрото ми. – Ухаеш на… – усещах дъхът му в лицето си, топъл и така приятен.

–           Аромат на… – отворих устни и докоснах леко гърдите му, чантите паднаха на пода. – аромат на… секс.

–           Радо! – разнесе се мощния глас на чичо Симо, бащата на Радослав. – Заседнахте ли?

–           Да. – викна той, стоеше на разстояние от мен и ме наблюдаваше като за атака, в момента ме дебнеше и изчакваше.

–           Абе, тука е изгорел некъв ротор, или нещо подобно. – започна да му нарежда, уж с много разбиране, какво ни чака. – Бати ти Вальо се обади на техничето. Ще постоите малко вътре.

–           Добре… – със същата височина, като преди малко му отвърна Радо, дишането му се беше ускорило.

–           Абе, Радо! – продължи чичо Симо. – Абе, Вальо току-що ми каза, че Иренка се страхувала от тясно. Да я успокоиш…

–           Добре… – почти едва чуто изрече, срещу мен, до устните ми. – Ще те успокоя… до забрава.

–           Радо! Може малко да са забавим с това да ви извадим от там, да знаеш. Техникът ни каза около два часа…

–           Майната му! – прошепна Радо и…

Нападна ме… устните му се оказаха върху моите, страстни, топли и горещи. Винаги съм искала да ги целувам, но сега беше истинска наслада. А езикът му направо ме побъркваше, като танц, толкова приятен и нежен, водеше ме и ме насочваше, но някак всичко се получаваше като в синхрон. А ръцете му шареха по тялото ми и внимателно наблягаше точно на определени области, които определено ме караха да тръпна от желание. Имах чувството, че усеща какво искам, че всеки мой порив той отгатваше с такава лекота. Всяко еротично местенце по тялото ми, бе докоснато толкова нежно, така внимателно и пламенно, разпалваше страстта ми и всяко красиво чувство. Ръката му леко се плъзна от врата ми, целуна ме там, отстарни на шията, след това се плъзна по деколтето ми. Първо погали едната ми гърда, стисна ме за зърното, последва я другата, направи същото. Не спираше да ме обсипва с целувки, една след друга, нежни и горещи, парещи, а дъхът му, топъл, с дъх на страст и желание. Дръпна блузата ми надолу, искаше да открие гърдите ми, за да може и тях да покрие с нежност и страст. Тук език, там захапване, о, да, колко е прекрасно, толкова последователно и… внимателно. Бях в ръцете му, а той правеше с мен това, което поиска. А тази свобода, която му дадох, направо ме подлуди. Искаше ми се да ме захапе за зърното, той ме поглеждаше само, усмихваше се и в следващия момент го беше направил. Импулсът на удоволствие, който се разстилаше по тялото ми, го усещаше и продължаваше да ме наблюдава и отгатва какво искам. Наслаждавах се на всичко, а Ради разбираше това по реакциите ми, по тръпките, които минаваха по тялото ми, все едно се хранеше с тези мои чувства и искаше още и още, и още, и още.

Копчето на дънките ми, ципът и… ръката му се плъзна под бельото ми. Знаеше как да гали и да доставя удоволствие в онзи смисъл на думата… Изгарях, исках го, но той знаеше много добре как да я играе тази игра. Чрез целувки, една на корема, последва пъпа ми, смъкна дънките ми до коленете, бедрата ми бяха последователно докоснати от ръцете му, а след това от устните му. Бавно се насочваше към слабините ми, поглеждаше ме за мъничко, за да отгатне какво искам и да продължи напред, за да ми достави желаното удоволствие, защото, чувствах го, той изпитваше всичко, което и аз, но още по-силно и това му харесваше. „Хранеше“ се с моите емоции, а това ме възбуждаше. Обсипваше интимните ми кътчета с целувки, докато не позволи на езика си да се разтанцува и да ме накара да полудея. О, да! Знаеше точно къде да ме докосне с връхчето, къде внимателно да ме захапе, или да предизвика лек гъдел. Леко духваше, а топлия му дъх, точно там, придаваше определена чувственост на всичко, което беше направил до сега. Изумявах се, не знаех, че този сладур, който е с четири години по-малък от мен, можеше да върти такава уникална орална любов. Бих прекарала всеки ден в прегръдките му и тези прекрасни ласки… Но това, о, да, този език. Прехапах устни, затворих очи. Оле, изпепеляващо е, горещо е, възбуждащо е. Когато ги отворих отново, той беше се изправил, само ръката му продължаваше да ме гали. Обърнах се с гръб към него, опрях ръце о перваза на асансьора… леко се наведох и тогава, о, да… Спортните му гащета се смъкнаха, деликатно и внимателно проникна в мен, движенията му бяха плавни, леки… Спомням си как го подиграваха преди време, че на Ради му била голяма пишката… и какво от това. Всеки един тласък напред го следваше целуване по врата, обхващане на зърното, на някоя от гърдите ми, или заиграване, там долу…

–           Ире? – крещеше брат ми от някъде, изолирахме всички околни звуци с пъшкане.

–           Да! – изстенах от възбуда, не толкова като отговор.

–           Скоро ще ви измъкнем от там…

–           Да! – повторих абсолютно по същия начин.

Това го подлуди и си пролича по смехът му, както и по ласките му. Станаха някак настойчиви и още по-горещи… а проникванията му, достигаха до самия край, разбрах колко може да е голям един пенис. Пореден стон се откъсна от гърлото ми, а Ради бързо го заглуши с целувка по устните… език, щипване по зърното на едната гърда, милване по другата, захапване по ухото… и още един пълен и дълбок тласък, още серия нежни докосвания, след това прегръдка, погалване по бедрото, обгръщане около кръста, стискане по дупето, вълна от удоволствие от последователно набелязани точки… и още един цялостен тласък… Леле, определено опъва, затова е и толкова внимателен и деликатен, за да не боли, а да е прекрасно. Обхванах кръста му с една ръка и го придърпах към себе си. Той се усмихна закачливо и ме целуна още по-страстно. Леко забърза с движенията, но продължи със сериите на докосване, целувка, език, в последователността, която си беше направил, но не спираше да наблюдава моята реакция, как цялото това удоволствие се разлива по тялото ми, как той ми помага да се разнесе до пръстите на краката ми… О, да! Да! Да! Как разбираше какво искам, къде да ме пипне, точно в момента? Как разбираше откъде точно да усили възбудата ми?

–           След десет минути ще сте навън. – съобщи брат ми, но кой ли го чуваше…

Още един стон от мен, изпъшкване от него, усмивка, поглед, въздишка и… цялото удоволствие на света се разля в един и същи момент в телата ни, прекрасно усещане, да знаеш, че кулминацията на партньора ти е в точния момент, нито твърде рано, нито твърде късно, а точно когато трябва. Отпуснах се в ръцете му, последва още една дълга, целувка, пиеща моята наслада…

Точно след десет минути, асансьорът потегли нагоре и спря на последния етаж. Радо изглеждаше като тъкмо излязъл от фитнес, аз, леко зачервена, малко разрошена, но приведена в нормален вид и с торбите в ръка, застанала до него. Вратите се отвориха. Чичо Симо и брат ми стояха на етажа, заедно с техника, извикан по спешност от моя брат.

–           Добре ли си? – попита ме Вальо притеснено. – Притесних се за теб.

–           Е, не бях сама! – усмихнах се на Ради.

–           Ире, – започна той и ме погледна настойчиво. – искаш ли да пием кафе?

–           Набързо? – попитах аз, но мисля, че много добре ме разбра за какво говоря. – Да, може! Едно бързо кафе.

–           Чисто и късо, както го обичаш… – изстреля Ради и ми намигна потайно.

–           Да! Бързо и чисто… – обърнах гръб и тръгнах към апартамента на брат ми.

Зад себе си чух следното:

–           Престани да я зяпаш! – скастри го чичо Симо. – По-голяма е от теб, недопустимо е…

Леле, чиче, да знаеш какво може синът ти, ще се хванеш за главата… По-добре, че нямаш и идея…

Оставих торбите на леглото си и започнах да се събличам. Имах нужда от душ. Чувствах се странно, мръснишки, бях с двама абсолютно различни мъже, които ми показаха две напълно различни страни на секса и, мамка му, хареса ми толкова много, че… Телефонът ми иззвъня, знаех кой е.

–           Кажи! – подразнено започнах.

–           Харесва ми, че ти харесва… – каза този глас, който вече само като го чуех и изпитвах силна възбуда.

–           Наблюдаваш ли ме? – огледах се, знаех, че брат ми не би си позволил да  сложи камери в апартамента си, нито пък имаше такива в асансьора, сигурна бях.

–           Не, но усещам всичко, което и ти и… ми се иска да си моя.

Облизах устни, пулсът ми се ускори, дишането ми стана накъсано.

–           Виждаш ли? Ето какво ти причинява моя глас, а видя ли те, ще си само моя… Брат ти е зад теб! – затвори.

Обърнах се и се изненадах. Вальо стоеше на вратата и ме наблюдаваше.

–           На мен ли ми се стори, или изпъшка? – забележка, която ме изравняваше със земята, взря се в мен, направо ми пробиваше черепа. Това означаваше кавга. – Различна си…

–           От един телефонен разговор ли го разбра? – усмихнах му се, но това не стопи леденото му изражение. – О, спри!

–           Какво си направила? – ядно ме подхвана и се приближи към мен. – Секс ли си правила?

–           Добър си! – изненадах се на предположението му, толкова добре ме познаваше.

–           С кого? – позаинтересува се Вальо, тонът му стана леко нисък, това не говореше добре за мен.

–           Оф! – исках да отклоня нападението му, не ми се получаваше. – Утре може ли да заведеш Краси на ясла?

–           Защо? – изненада се брат ми, не можеше да разбере връзката, докато не усетих мирисът на гняв. – Не! С кого?

–           Сещаш ли се, има едно русичко детенце, със сини очички… – започнах да описвам таткото.

–           Бащата? – ченето на Вальо едва не удари в пода. – Знаеш ли кой е той? Един от най-отговорните клиенти на Бориса. Тази събота ни канят на гости у тях, с децата и ти също си поканена. – за момент спря, усещах как започва да се нагнетява обстановката. – Как може? С баща от яслата на сина ми? Толкова ли беше хубаво? Ти не си такава? – отново млъкна. Приближи се застрашително към мен, дали пък нямаше да ме шамароса… – Миришеш особено. Какво си…? – примигна глупаво, все едно събираше две и две и после последва нов мощен крясък. – Мамка му! Ради? Ради! Съседчето ни? Как не те е срам? Ти не си такава! – отворих уста, но той побърза да ми направи сигнал да мълча. – Не смей! Не искам да знам! Измий се и да ходим да ядем! Веднага!

Заповедта смятах да изпълня без да споря. Водата от душа ми действаше живително, както и ободряващо. Не се чувствах гузно, напротив, харесваше ми. Имаше нещо прекрасно на това. Някак си, до сега съм се държала доста консервативно с Данаил. Искала съм секс, но той не желаеше. Затова се появи Вера, та се клатеха като зайци, а той успя и да я забремени. Това е! Мъжете на определена възраст си търсят млади и неувиснали путки, въпреки, че тя не подбираше преди него с кого си ляга. Извинете! Трябва да се поправя. Вера не подбираше кой я чука и праска, защото видеше ли пишка и ѝ омекваха краката, та ги отваряше от раз. Така… за един момент и… оле, двама, които не бих погледнала в друго време, ама какво ставаше сега… все едно, харесваше ми.

Облякох се набързо и се присъединих към брат си. Краси гледаше на дивана любимото си филмче и беше почти пред заспиване. Вальо беше поръчал китайска кухня, от определен ресторант. Готвеха най-вкусно в града и си струваше парите. Нямаше излишни бамбуци, гъби, или вода. Всичко беше в точното количество. Но ядяхме в мълчание. Това ме натъжаваше, тъй като брат ми обичаше да говори и да се хвали как прекрасно е минал денят му. Но това си беше направо наказание. Сърденето му не ми действаше добре.

Домашният телефон звънна.

–           Ало? – каза той, лицето му грейна. – Здрасти, Биби! Как беше лекцията днес? – кимаше, това определено означаваше, че слуша, а той наистина го правеше, щом ставаше въпрос за Бориса. – Така ли? Сериозно? Това е супер. – отново мълчание. – Да, знам. Макс ми каза! Ахам! Той също ще е там. Чакай само да ти кажа нещо… абе, сестра ми е поканена също. – отново кимане, може би Бориса му казваше същото. – Знаеш ли какво е станало днес? Сещаш ли се за Галин Расимов? Да! Ми… сестричка ми се е изчукала с него. – чух смях от другата страна на слушалката. – А преди час и с Ради, в асансьора. – обичах я, особено когато не ме осъждаше за действията ми. Отново се разсмя и я чух как помоли Вальо да ми даде слушалката…

–           Ало?

–           Здрасти, Мръснице! – закачливото ѝ обръщение нямаше с цел да ме засегне, по-скоро да го обърне на майтап. – Така значи, с Животното… Спокойно! Валентин няма да го разбере, но Гальо е спал с половината майки от яслата, както и мои колежки. Пуска ръка, стиска задници, а и си иска, пък която му пусне. Носи му се славата на животно. И Ради? Как беше?

–           Нежен? – прошепнах аз, с цел брат ми да не чуе, но нямах този късмет, разбрах го от изръмжаването му. – Голям? – брат ми метна китайските пръчици и се стрелна в другата стая, затръшна вратата след себе си.

–           И аз така чух. – изкикоти се Бориса, всичко превръщаше на шега. – Затова и бил много внимателен, че едно от бившите му гаджета влезе в болницата, заради разкъсване. Все едно беше раждала, направо я разпрал.

–           Така ли? – изненадах се аз, това беше ново за мен. – Сериозно?

–           Аз извиках линейката. Милия, беше се стъписал и не знаеше как да постъпи, защото баща му не трябваше да знае. Ама и тя беше шамандура и искала да е грубо. На ѝ! Седем шева на онази ѝ работа. Аз нямам толкова разкъсвания, когато раждах Краси. Била му шута в болницата. Представяш ли си? Пък е толкова сладък… – това последното ми прозвуча като хвалене, нямах намерение да тръгвам с него. – Както и да е. Радвам се, че си се забавлявала, Ире! Нацелувай Краси от мен и… по-далече от брат ти. Той тези неща не ги разбира. – затвори.

Не излезе от стаята. Нахраних се набързо, измих си съдовете и отидох в стаята. Чак тогава чух отварянето на вратата на спалнята. Определено ми се сърдеше. Все едно. Утре имах важен ден и ми предстоеше среща. Клиентът на фирмата, най-желаната риба и аз щях да обядвам с него. Виктор Борилов. Голямата клечка. Костюмарът. Хем имаше нещо привличащо в него, хем изглеждаше много студен. Нямах намерение да преговарям домашното си, трябваше да го очаровам по всички възможни начини. Този договор беше от огромно значение за мен и можеше да означава повишението ми. Поне така се надявах. Реших да си легна, за да мога да съм свежа и отпочинала.

Към следващата част

Mood: Make love