Вторник

Обърнах се и се озовах лице в лице със Симо Фюриъса – интересен прякор, а? Луд фен на филма „Бързи и Яростни“, страхотен и определено много красив. Прилича на Пол Уокър, лека му пръст на актьора, но наистина, едно към едно. Голям зевзек и много, ама страшно много мръсна уста, особено когато чука. Откъде знам ли? Излизала съм с брат си и компаията му доста пъти, а Симон е доста близък с него. И, естествено, докато другите се забавляваха да забиват мацки в дискотеките, Симон чукаше гаджетата си на масата и беше доста обстоятелствен „как ще им го набучи“. А и реплики от сорта „Поемаш ли го, курво?“, „Ще ти го набутам, докато ти сцепя путката!“, както и много други от този сорт, непрекъснато го следваха, докато ги оправяше. Или беше гледал много порнофилми, или просто имаше проблем. По-скоро второто. Въпреки всичко беше готин и добър, кавалер, с изключение на моментите с жените. Брат ми беше забранил на приятелите си да ме пипат по какъвто и да е начин и естествено, тъй като си го уважаваха, не го правеха.

– Сими! – извиках въодошевено и леко притеснено, щом го видях. Това определено щеше да се докладва на брат ми. – Какво правиш тук?

Що за тъп въпрос? Симон беше от богато семейство, което много често посещаваше „Петицата“. Опа! Видях как погледът му ме проучи от върха на косата ми до крайчеца на високото ми токче. Лека усмивка се плъзна по красивите му устни.

– Леле, Ирка! – подсвирна ми той и отново ми пусна онзи проучващ поглед. – Много си готина в тази рокля. – излъга ме. На Симо много му личеше, когато лъже, а аз определено знаех кога го прави. Стрелнах го с очи, а милият се подсмихна и бързо скри лице с ръцете си. – Какво правиш тук?

– Бях на бизнес-среща. – съобщих му абсолютно невъзмутимо, все пак съм сключила договор за поверителност. – Виктор Борилов се съгласи да работи с нас за реклама. – едва ли го интересуват клиентите на моя шеф.

– Господин Лед, значи! – вдига многозначително вежда. – Много е особен, не обича да докосва жени. Дори и жена си не целува. – е, нямам нужда от цялата подробна информация, но, хайде, ще го преживея. – Макс и Виктор са приятели, май! – пак чувам за Макс. О, Виктор има приятели? Интересно! – Ще се прибираш ли към офиса?

– Ами… налага се. – усмихнах му се чаровно. Все пак трябва и да се работи, парите не падат от небето.

– Искаш ли да те закарам? – попита ме той и посочи паркинга навън. – Докарах на баща си едни неща. – намигна ми и ме поведе навън. – Празнува юбилея си с колегите и бизнес-партньорите си.

Кимнах му разбиращо, последвах го и бързах с моите безценни обувки на токчета. Излязохме навън и Симон ме насочи към любимата му – червено спортно ферари с име Фюриана. Много му се смяха като им го съобщи, но поне тя не го изостави, за разлика от предишните му приятелки. Усмихнах му се и изчаках да ми отвори вратата. Внимателно я затвори и бързо се настани на шофьорското място. Още преди да съм казала къде ще ходя и той вече е форсирал двигателя, гумите пушат и потеглихме с мръсна газ.

Не можех да не забележа как ми хвърляше по някой поглед. Първо към голите ми колене, след това и по извивките на гърдите ми. Усмихнах му се, знаех че брат ми ги беше наплашил абсолютно всички от неговите приятели да не ме пипат с пръст и това се спазваше задължително, иначе щеше да има бой. А Вальо не си поплюваше за мен. Помня едно  предишно гадже, още докато бях в гимназията, се опита да направи нещо наистина непозволено и яде шамари и питаше за още след това. Брат ми го знаеха като много див и буен от едно време, но след като съм се родила, едва ли не, ме защитаваше на макс. Което беше малко странно по отношение на „прословутия“ Макс. Той непрекъснато настояваше да ме запознае с него, дори говореше колко невероятна партия е. Доколкото знаех, Макс беше много богат, много готин и всичко с него било пълна шестица. А аз, на сватбата на брат ми, не бях, защото те я бяха планували тайно. Не искаха да има големи празненства, много хора и тълпа от непознати роднини. Затова отидоха в гражданското и се подписаха. А Симон им беше шофьор.

Видях един набързо откраднат поглед и…

– Ирка, бързаш ли много? – попита ме той.

За къде ли да бързам? Договорът е подписан, а аз трябваше да се прибера с такси. Никой не знаеше колко е редно да протече срешата ми с Виктор Борилов. Така че…

– За никъде не бързам. – казах откровено и начервих малко устните си с приятно екзотичния цвят.

– Това е чудесно! Ще се отбием през една вила. Снощи запивах там и трябва да мина да оправя сметката.

– Добре! Искам да се повозя…

Вилата беше доста добре направена, в стар български стил. Имаше голям дървен надпис – „Ханчето“. Дворът беше огромен, с изключително пищна градина, имаше цветя и храсти, просто приказка. За колите имаше паркинг точно до голямата метална врата на самия вход. Симон спря колата там, двамата слязохме от нея и тръгнахме към вилата.

Пътеката към къщата не беше много удачна за моите обувки и доста трудно се придвижвах, но Симо нали е кавалер, ми помогна. Точно отпред имаше голяма маса и той ме помоли да изчакам там, докато влезе вътре и се оправи с ханджийката, която била много пекана леля.

Не беше особено топло, а и беше закътано от доста дървета и беше някак хладно. Седнах на едно столче и зачаках… Телефонът ми звънна, вече се досещах кой е.

– Ало?

– Ира, скучно ли ти е? – попита ме този секси глас и усетих възбудата да се надига. Това просто не беше човешко, а чисто мъчение, мамка му. – Можеш ли да седиш?

– Не много добре. – отговорих особено честно, той ме караше да се разкривам пред него. – Доста боли!

– Ще ти мине, Котенце! – успокоителната нотка в гласа му беше особено привлекателна и това ме очарова още повече. – Оу, задават се неприятности! – затвори.

Неприятности ли? Това пък какво ще рече? Ако говори за това, че все по-силно се възбуждам само като чуя гласа му, значи следващия път като се обади, ще го закъсам съвсем. Може би ще ми прогизне бельото от възбуда. Но не! Не беше точно това!

– Здравей, Ирена! – каза най-омразният глас в целия свят. Данаил беше зад мен.

Извърнах се на стола и простенах, задникът ме болеше доста от садистичното изтезание на Виктор. Само той ми трябваше. Толкова добре започна тази седмица. Защо бе, мамка му, трябваше ли да го срещам това копеле?

– Здрасти! – студено го поздравих и се обърнах напред, не изпитвах особен комфорт.

– Симон ли е новия ти приятел? – попита ме Данаил и седна на един стол до мен. – Има и по-добри партии, не мислиш ли?

– Разкарай се! – изсъсках му и погледнах назад към къщата. Чаках с нетърпение Симо да дойде и да се чупим оттук.

– По-добре ли се чука от мен? – злобно ми подметна, което явно доста ме жегна, адреналинът ми мъничко се повиши и доведе до следващата реакция.

– Копеле! – креснах му насреща, изправих се на крака изключително бързо и му натресох един юмрук в лицето. Столът му се катурна назад и той извика от болка, когато главата му срещна плочките. Дори не разбрах кога го наткрачих с червената си рокля и… Последва втори, след него трети, а аз бях обезумяла. – Вера по-добра ли беше от мен, бе, педераст неден? – ръмженето ми беше нечовешко и грубо, по принцип не реагирах така. – Чукаше я два месеца в леглото ни, копеле мръсно! – гласът ми започна да се извисява, а юмруците ми зачестиха по тялото му, пъшкаше от болка под мен и се мъчеше да се предпази с ръцете си. Това не му помагаше особено. Ей, нещастник, щях да го убия, да си беше държал шибаната уста затворена, щеше да е много добре.

Усетих как една ръка ме грабна през кръста, след това още няколко чифта ръце почти ме извлачиха настрани от него, а аз всячески се пробвах да го докопам. Ей ся ми се е паднало да го удуша!

– Ирка! – викна ми Симон, който явно ме стискаше през кръста и ме дърпаше.

– Спри се, бе, Ире! – чух още един познат глас, който принадлежеше на Запрян, още един от компанията на брат ми.

– Ще го очистя! – креснах аз и се метнах напред към Данаил, който се беше обърнал по корем и буквално хленчеше. – Ще те пречукам, копеле мръсно!

– Еба си, трима не можем да я удържим! – обади се друг познат глас, който ми напомни за брата на Бориса, Гавраил.

– Шибана курва! – изсъска Данаил и прювна малко кръв на плочките. – С тази рокля мязаш на шибана долна курва!

– Ей ся те убих! – креснах аз и докато осъзная какво се случва, ударих Гавраил, та щях да подкарам и другите, ако не ме стисна по-здраво Симон.

– Толкова ли искаш да те пребие, бе? – каза някой наблизо, но гласът, ах… – Ей, сега ще я пуснат момчетата и ще те смачка! Събирай си партакешите и да те няма!

Дори не можах да се обърна да го видя, но този глас, беше така познат, толкова омагьосващо успокоителен. Исках поне да го зърна, само за минута, въздейства ми така… различно.

Данаил се изправи с почти триста зора, насочи се към къщата и се изгуби там. Нямах намерение да влизам, но завъртях глава да го видя. Кой беше този? Мамка му и късмет!

Това определено щеше да стигне до ушите на брата.

– Ей, опасна си, значи! – пусна ме най-накрая Симо, помогна на Гавраил да се изправи. – Сигурно си му счупила няколко ребра.

– Абе, не знам за ребра, ама бая зъби му е изкъртила! – засмя се Запрян и ме погледна внимателно с крайчеца на окото си. – Осигури му посещение при зъболекар.

– Съжалявам, Ирка! – каза Симон, винаги беше много искрен в думите си. – Ако знаех, че е тук, нямаше да идвам изобщо. Щях да накарам някой друг да ми оправи сметката.

– Искам да си ходя! – стиснах зъби и юмруци. – Ако до три минути не се кача в колата, ще вляза вътре и ще го убия!

Момчетата не смееха да кажат нищо повече. Симон покорно ме поведе към колата, отвори вратата и се настаних вътре. Побърза да се качи и той. Потегли с мръсна газ, настилката се разхвърча зад нас.

Дишах тежко, сърцето ми удряше в гърдите, абсолютно съм сигурна, че той го чуваше, бях червена, а кокалчетата на ръцете ми леко разранени. Къщата вече не се виждаше. Адреналинът ми идваше в огромен излишък и ако не направех нещо, щях да убия някого. Но можеше да направя и друго.

– Спри колата! – заповедническият ми тон беше остър. Симо се подчини и закова на спирачките.

– Добре ли си? – попита ме той, веднага щом угаси двигателя.

– Да! – казах сухо. Имах нужда от едно определено нещо и точно Симо можеше да ми го даде. – Знаеш какво искам, нали? – погледнах го жадно. – Ти също го искаш, виждам го!

– Ирка, ако брат ти научи, ще ми потроши кокалите. – каза той, облизвайки тези сочни и плътни устни.

– Брат ми не е тук и няма как да узнае, ако ти или аз не му кажем. – тонът ми беше заплашителен почти. Имах нужда от това. – А той няма как да научи. – виждах как шарят очите му по тялото ми, виждах как се задържаше погледът му на точно определени места. – Ако не изкарам това напрежение, ще направя някаква щуротия!

– Мамка му, Ирка, ти вече я правиш тази щуротия, защото съм адски… – недовърши, но посочи пакета си, а липсващата дума беше „надървен“. Е, това беше…

В следващия момент вече бях сграбчила тениската му, почти зверски го бях придърпала и жадно целувах тези плътни и сочни устни. А целувката беше изгарящо пламтяща, толкова възбуждаща. Но исках още от това тяло, затова целувах и захапвах, правех си пътечка, а той стенеше от удоволствие. Дори не разбрах как се бях озовала върху него, роклята ми беше вдигната нагоре, а горната ѝ част смъкната, сутиенът ми беше разкопчан и висеше на волана. „Храс“, Симон ме погледна леко ядосано, когато разпрах ризата му и почти с ръмжене захапах едното му зърно, направих абсолютно същото и с второто. Стонът му ме възбуди още повече. Плъзнах ръка в дънките му и обхванах пенисът му. Ей, сега щях да го накарам да псува от щастие! Но нищо такова не последва. Както го целувах жадно аз, така и той правеше същото, нямаше мръсни думи, нито обиди, както по принцип правеше с другите момичета. Реши да ми върне жеста и започна да облизва зърната ми, които бяха все още изтръпнали от клипсовете, които Виктор ми беше поставил. Прашките ми бяха развързани и метнати някъде, незнайно къде. След което усетих как внимателно прониква в мен. Може би все още се двоумеше дали да продължи, или да спре. И спря.

– Ако не ме изчукаш, аз ще го направя! – изръмжах му, опънах го за косата, захапах го силно за врата и го яхнах най-грубо.

Да! Определено беше изненадан. Не познаваше тази Ирена. Заради брат ми, аз се бях превърнала в абсолютно забранена „територия“, дори и не говореха много с мен, освен ако не е за работа и времето. Не! Тази Ирена, която го яхаше в момента, толкова диво, беше различна.

Целувах го по сочните устни, а той плъзгаше ръце по тялото ми, а аз го яздех ту бавно, ту бързо, пъшкаше при всяко проникване, галеше лицето ми, държеше ме за кръста и ме повдигаше внимателно, о, да, толкова е приятно и исках още. Исках всичко. Ръката му се плъзна към слабините ми и ме стисна по клитора. Чух се да ръмжа. Последва ново захапване за врата от моя страна и… забързах темпото, дишането му се ускори, можех да усетя как подскача сърцето в гърдите му, как зениците му се разширяват, виждах всичко това, надушвах го хищнически и ми харесваше. Знаех, че беше близо, както и аз. Последва прекрасна страстна целувка, захапване за врата, докосване по бедрата, забързване на „ездата“ – от тръс преминавах в бурен галоп, а той стенеше. Ръмженето ми се повтори отново, но само като наблюдавах неговите реакции, можех да предположа, че изпитва неописуемо удоволствие. Аз също. Всяка една минута беше сподавен стон, изпъшкване, ново яхване, докосване тук, след това там, целувка по устните… и желаният завършек на абсолютен екстаз се разля в телата ни. Без нададени викове, без крясъци…, съвършен младежки секс в колата, о, да!

Фюриана беше подкарана отново с мръсна газ към работата ми, аз бях прилежно облечена в същата рокля, сутиенът поставен на мястото си, но прашките ми… е, бяха някъде в колата.

Симон спря пред сградата на моята работа. Не каза и дума, не ме погледна дори, мисля, че изпитваше вина. Все едно… Напрежението ми беше поне за сега потушено. Махнах му за „Чао!“ и с бързи крачки се отправих към офиса.

Половината от колектива си беше тръгнал, което за мен беше добре. Поне нямаше да се червя пред останалите с това абсурдно облекло – червената рокля се беше намачкала, а по обувките ми имаше кал. Ужас! Намерих си пътната чанта с дрешките и се отправих до тоалетната. Отначало си помислих, че няма никого, докато не разбрах за наличието на Ленчето. Ах, дърта сврака! Чакала ме е да се върна с надеждата да получи някаква информация.

– Е, как беше? – каза тя и ми се ухили мазнишки, с кеф да ѝ разбия мутрата.

– Господин Борилов подписа договора, но е изключително труден клиент. – отвърнах ѝ съвсем спокойно.

– Чука ли те? – попита ме съвсем открито, едни десет хилядарки просветнаха в съзнанието ми, затова прецених, че е редно да запазя абсолютно спокойствие.

– За какви глупости говориш? – вдигнах вежди и я погледнах, все едно падам от Марс. – Това беше най-обикновена работна среща. Ядох, черпи ме две уискита, говорихме за договора, какви са му изискванията, какво може да се направи за най-кратък срок и подпис. – тя ме изгледа като теле в железница. – Ти какво очакваше?

– Защото поиска всичко да е в червено, рокля, сутиен и бикини… – устата ѝ зейна, когато забеляза липсата на такива, когато вдигнах роклята, за да си нахлузя дънките. – Къде са прашките?

– Изчуках едно предишно гадже. – казах съвсем спокойно и продължих да се обличам. – Не можахме да ги намерим в колата. – облякох една червена фанелка, разпуснах косата си и си сложих любимите ниски обувки, а високите прибрах в чантата. – Не може само твоята увиснала слива да опъват, Ленче. Има други хубави мръвки на пазара! – затапих я абсолютно невъзмутимо, събрах си набързо нещата и ѝ хвърлих последен злораден поглед. Ченето ѝ бе увиснало, за първи път, явно, ѝ казваха грозната истина в очите. Всички си мълчаха, защото чукаше шефа. – Отивам да дам договора на Явор и ще си тръгвам.

Набързо излязох от тоалетната и се насочих към кабинета на господин Методиев, моят шеф, за да му го връча триумфално. Отворих вратата със замах, дори и не почуках. Сложих куфарчето си на бюрото му, извадих внимателно договора и го поставих пред него, след което се врътнах на пети и с бодра крачка напуснах. Имах малко работа и трябваше да я довърша, при това рекламата, колкото и да е била за едното грубо чукане, трябваше да е на изключително ниво. Затова надрасках идеите си. Не знам колко време мина, но след известно време установих, че в офиса сме останали само аз и Явор. Нямах никакво желание да бъда в офиса сама с него. Взех си пътната чанта, прибрах си малката чантичка в нея, взех си куфарчето и реших да напусна сградата възможно най-бързо. Трябваше да си купя нов противозачатъчен пръстен, а за това трябваше да хвана отворена аптека. Тъкмо се бях запътила към асансьора, когато…

– Ирена! – гласът на Явор прогърмя в празното коридорче. – Може ли да ми отделиш малко от времето си? – ми, да! Сигурно щеше да е много хубаво да спя в сградата, щях да му работя денонощно.

– Разбира се! – казах аз с пръст, забит дълбоко в копчето за надолу.

Мисля че видях усмивка да се прокрадва по мазното му лице. Кофти. Какво ли щеше да ме занимава сега? Нямам си друга работа, а трябваше и да му слушам мазния гласец. Последвах го в кабинета му и пуснах чантата до вратата. Покани ме да седна. Като добър служител го направих без възражение. Седна срещу мен, на бюрото пред него беше договорът, разлисти го от край до край и ме погледна.

– Прочете ли го? – попита ме той тихо, почти напъвах слуха си да го чуя.

– След като е подписан… – отговорих му абсолютно спокойно. – Господин Борилов е доста труден клиент и вижданията му са доста…, хм, взискателни.

– Не се и съмнявам в това. – продължи той, забеляза как непрекъснато гледам часовника на бюрото му. Правеше му удоволствие да ме държи след работно време. – Затова и пратих теб, а и може би, затова е искал теб. Както и да е. Фирмата се сдоби с доста солидна сума пари, за което сме ти много задължени. Заслужаваш награда… – сигурно щеше да ми предложи аванс, или нещо от този сорт. Да, ама не! Изправи се, застана срещу мен и си разкопча ципа на панталона, няма да казвам, че беше възбуден и мъжкото му достойнство се показа като „змей от пещера“.

– Сигурно се шегуваш! – лека усмивка премина по устните ми, стори ми се като майтап. – Свирка ли искаш да ти направя? Затова, че ти свърших работа искаш свирка? – недоумението се надигаше в мен. Що за задник?

– Свирки правят само пачаврите в този офис и тези, които искат власт. – каза ми той със същия тих тон като преди малко. – Ти си различен случай…

Това пък какво трябва да означава? Няма да стане, просто няма да го направя. Не съм като другите си колежки, които са готови на всичко, за да му духат… Подаде ми ръка и ме застави да се изправя. Дотук добре, после?

Завъртя ме към бюрото, ръката му се плъзна под фанелката ми, стисна ме за едната гърда, силно и доста грубо. Другата, обаче, се плъзна под дънките ми. Изненадата му беше доста голяма, когато откри, че нямам бельо. Пръстите му не бяха особено „нежни“, по-скоро никак дори. Прокара ги грубо и усетих как се опита два от тях да вкара в мен. Това не ми се понрави изобщо. Най-малко пък с него исках да правя нещо такова, от този човек изпитвах отвращение. Понечих да се дръпна, но захватът му се оказа прекалено силен, беше се впил в мен. Усетих как се отърква в мен, ъх, кошмар, не желаех да ме докосва… та той оправяше всяка чанта в офиса. Нямаше да бъда поредната му бройка.

– Остави ме! – изписках аз и понечих да махна ръцете му от себе си, а той, копелето, още по-здраво ме стисна. – Ще се оплача в комисията на потребителя, че си пожелал да ме насилиш… – захватът отслабна, пусна ме. Чух го как се отдалечи от мен.

– Излезеш ли от тази стая, ще си уволнена. – съобщи ми съвсем спокойно. Обърнах се и го погледнах с изненада. Как можеше да ме изнудва по такъв грозен начин? Копеле! – Или ще ми врътнеш една свирчица, или ще те чукам. Избери си.

Ама голям избор имах, няма що! Момент, в тази фирма не ми харесва, всяка, която беше оправил, си мислеше, че има повече власт от мен, а всъщност нищо не разбираха от работата. Желаех ли да остана тук? Не! Но…

– Виж… – нещо ужасно се заформяше в напрегнатия ми мозък и смятах да му спретна едно неприятно усещане. – Хайде да се разберем така! Аз ще подготвя работата си за Виктор Борилов перфектно, ще ти врътна една свирка… – облизах сухите си устни, забелязах как ме наблюдава и това определено не ми харесваше. Имаше нещо непредсказуемо в този човек, особено що се отнася за секса, а аз трябваше да съм доста по-хитра от него, иначе определено завършекът на деня нямаше да ми хареса. Не бях притеснена, но мислите ми една след друга преминаваха през съзнанието ми и ме накараха да се изнервя. Разполагах с малко време. Аз бях сама с него, в сграда, която може би няма вече никой, освен охраната на портала. Като едното нищо можеше да ме изнасили и после да отрече. В офиса нямаше нито една камера, точно поради причината да може да опъва наред, която му падне, без свидетели. По отношение на доказателства, нямаше такива, затова трябваше да го ударя в най-слабото място. – знаеш ли, – приближих се до него и плъзнах ръка по оголената му плът, на лицето му се плъзна онази отвратителна мазна усмивка, която пускаше на Ленчето, когато предстоеше да я чука. – облегни се назад, точно така, – клекнах в краката му, пръстите ми продължаваха да галят мъжкото му достойнство. – отпусни се… – прокарах език по главичката на пениса му, но държах контакт с очите. Затвори неговите. Нещастник!

М, странно! Преди не бях правила свирка, но не беше лошо… почти като близането на сладолед, или не съвсем. Беше различно, така като гледам му харесваше доста, но самата мисъл, че нещо негово ми се намира в устата, при това точно тази част на тялото, която отричах изобщо да докосна. Затворих очи. Погнусих се. Още преди да разбера какво съм направила, из кабинета се разнесе покъртителният му рев.

– ААААААААА! – преви се на две и се бе хванал за безценната му мъжественост. – Шибана кучка! – изпъшка от болка, защото моя милост го захапа точно в корена на…, е, сещате се. – Боли, мамка му!

– Ето ти телефона! – връчих му слушалката на стационарния телефон, той почти с треперещи пръсти го грабна от ръцете ми. – Това е молбата ми за напускане. – казах му спокойно аз и го изтласках от вратата по-централно на офиса му, взех си пътната чанта и куфарчето и с бодра стъпка се отправих към асансьора. Зад гърба си чувах проклятия и клетви и дори…

– Не можеш да напуснеш, защото току-що те уволних! – почти си придаде по-строг вид, не му се получаваше. Държеше се за пакета, подпирайки се с едната ръка за бюрото, охкаше и пъшкаше, жив да го ожалиш.

– Ще се научиш да не си буташ пениса във всяка уста.

– Ще те съдя, кучко!

– Давай! Ще чакам с трепет призовката. – вратата на асансьора се затвори, а аз си отдъхнах. Денят ми завърши по ужасен начин, но усмивката, която се разля на лицето ми, беше от задоволство.

Извиках си такси. Трябваше да намеря работеща аптека. До осем часа оставаха още двайсет минути и след това всяка затваряше кепенците. В първата нямах абсолютно никакъв успех, защото не предлагали този противозачатъчен пръстен. Глупости! Нали предния път точно от тази го взех. Майка ви шибана! В следващата ми поискаха рецепта… По лицето ми се изписа изумление, когато аптекарката ми го съобщи. Кога са искали друг път рецепта за такова нещо? Какво ви става, бе, хора? В третата беше абсолютно същото. В четвъртата просто не посмях да вляза. Ударих на камък.

Прибрах се в апартамента на брат ми по най-бързия начин. Краси гледаше някакво детско на лаптопа на Вальо, а той самият хапваше парче пица. Забеляза ме как бързо профучах покрай него, оставих пътната си чанта в спалнята и се настаних срещу него. При сядането изохках. Задникът ме болеше ужасно. Това предизвика съответната реакция в брат ми и той свъси чело.

– Здрасти! – поздрави ме културно и продължи да дъвчи парчето пица, но очите му се впиха в мен като въглени. – Как си?

– Здрасти. – отврънах му и си сипах малко портокалов сок. Трябваше да пия нещо за болката. – Всичко е наред. – да, бе. Повдигнатата вежда на лицето му говореше друго. Боже, пред брат ми бях като отворена книга, как можеше толкова добре да ме познава?

– Запрян ми каза за конфликтната ситуация с Дано, няма смисъл да криеш. – съобщи ми кротко той, но можех да усетя, че е изнервен. – След като си си тръгнала, са го закарали в болница. Почувствал се зле. – вдигна поглед от плота и ме погледна, усетих тревога. – Установили четири счупени ребра, пукната ключица, посинено око, пукната долпа челюст и пет избити зъба. Общо взето, все едно го е влачил кон. – заключението му щеше да ме събори от масата, но усмивката му беше безценна. – Или по-скоро го е сритал… Все едно. Съжалявам, че си преживяла това. – ами като ми се наложи да го срещна, какво можех да направя. Трябваше, обаче, шибаното копеле да си държи езика зад зъбите и много да не говори, нямаше да се стигне до болница. – Кой би помислил… Сестра ми скача на бой. – отново се усмихна. Изправи се, целуна ме по челото и ме подуши, типично. Пак ме проверява. – Моля те, изкъпи се!

– Да, добре! – отвърнах вяло аз и си взех едно парче пица. Ненавиждах този гнусен дебел блат, нищо съществено. Но като е гладен човек, яде каквото има.

Вальо взе спящия вече Краси и отиде да си легне. Останах пак сама. Направи ми впечатление, че и телефонът ми не звънна, за да чуя онзи прекрасен секси глас. Много ми се спеше, а задникът ме болеше ужасно. Май щях да спя по корем, както най-мразех, понеже всичко ми се притискаше. И ся какво? Безработна… Мамка му! И утре е ден, сега ми трябваше просто сън.

Следва продължение…

Mood: Make love