Feel 4 (част 4)

Петнадесет минути по-късно, залата беше видимо поопразнена, но гневът на Влади не беше стихнал. Кат се завъртя около него и го целуна по бузата. За първи път той се дръпна като попарен и извърна глава. Тя видимо се изненада на странната му реакция и реши направо да го попита какво не е наред.

– Сега ще ти кажа кое не е наред – започна Влади и се изправи срещу нея в цял ръст. Гневът, който кипеше в него, го правеше да изглежда огромен. – Не искам повече да идваш в тази зала, където стотина потни мъже да се „дървят“ на приятелката ми. Това става!
– Голяма част от жените в този салон ги консултирам аз – подхвана Кат, видимо ядосана на гневната му реакция към нея. Не ѝ се нравеше, че реагира толкова бурно и това ѝ личеше. – Нямаш право да ми забраняваш това! Това е моето хоби…
– Да те обарват възбудени мъже, докато сновеш покрай тях ли? – кресна Влади, който вече не можеше да сдържи гнева си. – Тръгваш си от тази зала на момента! – той я стисна за ръката и я задърпа към изхода, но тя извъртя ръката си и го удари през лицето.
– Не ме притежаваш, Владиславе, запомни това! – изръмжа му, врътна се на пети и се насочи в противоположната посока.

Той остана загледан в отдалечаващата се Кат, за първи път почувства, че може би я губи и това никак не му се хареса. Тя беше неговото момиче. Единственото, което можеше да направи, беше да си тръгне и така и направи. Излезе от залата, качи се в колата си и се подпря на волана. Ядоса се на себе си. Тази вечер идваше и леля ѝ, а утре изобщо не се знаеше дали тя щеше да отиде в неговия апартамент или всичко беше приключило. Нещо силно го бодна. Господи, колко обичаше тази непокорна и дива жена. Имаше защо да я нарича „Зверче“. Истински огън беше тя.

След два часа още стоеше пред залата. Не можеше да потегли, искаше да я види, да ѝ се извини. Реакцията му беше пресилена. Вярно, не му харесваше как другите мъже я изяждат с очи, но пък и не можеше да ѝ забрани да се занимава с нещо, което обичаше. Удари глава във волана. Паркираните коли наоколо започваха да стават все по-малко. В един момент от залата излезе Кат. Беше облечена с дънки и спортно яке и носеше сак. Насочваше се към кола – доста голямо черно БМВ. Не помнеше да е карала такава преди. Зад нея вървеше русият мъж от залата, с когото имаше конфликт. Влади кипна. Във фитнеса може би имаше правило да няма бой, но това не важеше за извън нея. Той отвори вратата и излезе. Забеляза как мъжът я хвана за ръката, тя изпусна сака си, бутна я към БМВ-то, след което я затисна с цялото си тяло. Кат се опита да го отблъсне, но този определено беше доста по-едър и тежък от нея. Та дори и Влади я разнасяше из апартамента с лекота, какво оставаше за мъж като този, който прекарваше голяма част от деня да вдига големи тежести от лежанка. Влади се ужаси, че пред очите му може би щеше да се случи нещо доста неприятно и грозно и се затича към БМВ-то. Но колкото повече се приближаваше, толкова повече осъзнаваше, че нещо не е както трябва. В следващия момент забеляза как Кат се оттласна от земята, обхвана с крака непознатият и стисна с всички сили, след което развърза нещо от ръкава на якето си и го усука около врата на натрапника. Той изхриптя и я затисна още по-силно. Влади беше само на метри от тях, когато до ушите му достигна:

– Не мога да дишам… – изрече прокъсано и почти задъхано мъжът, едва си поемаше въздух.

Към следващата част