– Не мога да дишам… – изрече прокъсано и почти задъхано мъжът, едва си поемаше въздух.
– Амииии! – изръмжа Кат и дръпна връвта още по-силно, краката ѝ го стиснаха за сетен път. – Щом можеш да приказваш, значи има още какво да се желае!
– Пусни ме… – умолителна нотка прозвуча в гласа му, лицето му започваше да придобива особен морав вид.
– Кат! – извика ѝ Влади, тя го погледна и го озари с една бърза усмивка, която винаги го възбуждаше до крайност, но очите ѝ горяха с особен блясък. – Какво правиш?
– Господинът реши да извърши нещо нередно, чакам го да се откаже – изрече тя през стиснати зъби и заби пети в кръста на натрапника, който започваше вече да губи сили, може би след малко щеше да се строполи на земята.
– Пич…, помогни ми бе… Тази кучка е луда… – изхърхори русият и опря длани в БМВ-то, сигурно вече му причерняваше пред очите.
– Кат, пусни човека! – заповяда ѝ Влади и я изгледа кръвнишки поглед, който я изненада.
– Моля? – отвори невярващо уста и се ококори срещу него.
– Нали не искаш да пукне? – въпросът му я стресна, но беше учудващо логичен. Тя отпусна връвта, както и захвата на краката си. Спусна единият, след това го последва и другият. Усука връвчицата около дланта си и се дръпна от мъжа, който се свлече на земята, все още не можеше да си поеме въздух.
– Благодаря ти, пич! – изломоти той и се надигна да се здрависа с него, Влади пое ръката му, но другата го натресе в носа. Мъжът изохка, а рукналата кръв от ноздрите му показаха солидна фрактура. – Вие сте ненормални… – промърмори той, но след като с почти насълзени от болката очи видя бесният поглед на Влади отправен към него, просто се надигна и се отдалечи, оставяйки кървава диря след себе си.
– Искаш ли да те закарам? – попита я той и посочи към спряната си кола, почти в дъното на паркинга.
– Щях да изчакам Вълко и Лора, но сигурно няма да възразят да ги оставя насаме – тя се усмихна, а той набързо се сети, как собственикът на залата му се беше похвалил, че нямаше пощада за жена му след среща с Кат. – Мога ли да дойда у вас? – попита го тя и го стрелна с очи, което пък го изненада него, но преди да зададе въпроса си, започна да му обяснява. – Леля се е насвяткала снощи и днес е в утрезвителното за четиридесет и осем часа – тя погледна към маратонките си, все едно се срамуваше от себе си.
– Кат, ти също живееш там – ръцете му хванаха нейните, колко беше хубав допирът им. Направо го подлудяваше.
– Влади, ти си единственият мъж, който ме възбужда – изрече тя и го погледна в очите, след това се изчерви, което винаги беше толкова секси. – Не мога да понасям допирът на друг до себе си, но ти… С теб е различно.
И още преди да довърши, устните му докоснаха нейните в най-нежната целувка. Толкова гореща и страстна. Ръцете му я обгърнаха в прегръдка. Май беше време да я заведе вкъщи. Взе ѝ сака от земята и я поведе след себе си към спряната си почти на края на паркинга кола.
