Симона не обичаше гадните закачки по свой адрес, ама никак. Но в последно време беше под прицел на колегите си. Била прекалено пухкава, имала коремче, дупето ѝ било прекалено голямо. Подобни неща чуваше абсолютно всеки ден, мъжете не си спестяваха критики по нейн адрес, което пък я доведе и до поредната депресия. Добре, беше напълняла. При това доста. Но животът, в крайна сметка си беше нейн и не беше честно някой друг да си завира любопитната физиономия, където не му е работа. Да… но нещата стояха по-различно. Тя беше млада, работеща жена, която нямаше сериозен приятел, а мъжете бяха прекалено крайни в критиките си. Не беше приятно да чуе, че задникът ѝ бил прекалено голям. Преглъщаше го, но често ѝ струваше много сълзи, когато оставаше сама.
Беше срещнала едно момче, което много харесваше. Мислеше, че ще излезе нещо сериозно. Но след срещата им на по кафе и сексът след това, всичко приключи и тя пак остана сама. Това определено много я потискаше. Затова реши да се запише на фитнес.
Първият път, когато влезе вътре, беше много притеснена. Навсякъде се разкарваха готини мадами в клинчета и къси потници, които очертаваха прекрасните им форми. Мъжете също изглеждаха много възбуждащо с техните стегнати и мускулести тела. Е, тя си въздишаше наум, заглеждаше се по тях и всичко свършваше дотук. В момента, в който влезе вътре, всички забелязаха нисичката дебеланка, с пухкавото личице, големите румени бузки и смешно вързаната коса, увита с няколко ластика. Въпреки че анцугът ѝ беше широк, дупето ѝ се очертаваше доста стабилно, а крачолите отгоре бяха изпънати от „допълнителната подплата“ на бедрата ѝ. Беше с бяла тениска, която не очертаваше „коланчето от паласки“. Тя се погледна в огледалото на входа и не остана особено очарована от себе си. Но май и останалите не бяха особено впечатлени. В погледите на мъжете се четеше присмех, а в този на жените – съжаление. Господи, жалка картина! Но си беше обещала да не се отказва, а да направи всичко по силите си. Така беше редно, трябваше да промени живота си и това щеше да бъде началото.
Фитнес-инструкторът беше изключително сладък, както и тя забеляза. Тъмна коса, късо подсригана, тъмнокафеви очи, продълговато лице, а и какво тяло само. Мускулести ръце, изключително силни крака, естествено перфектната преса. Симона прехапа устни при гледката и първите порочни мисли минаха в съзнанието ѝ. Но едва ли той щеше да забележи малката дебеланка. Покрай него се завъртяха няколко красиви и стегнати мадами, искаха съвет за упражнения, а той беше прекалено щедър да им покаже всичко, каквото се налагаше. Отзоваваше се.
Първата тренировка беше абсолютна пародия. Или тя нямаше никакъв мускул, или всичко беше само сланина. Инструкторът ѝ показа някои неща, но Симона беше доста затруднена с тях. Вярно, изпоти се стабилно, но май беше повече от нерви, отколкото от самите упражнения. След два часа зор, реши да си ходи. Махна на инструктора за чао, не, че щеше да я погледне, но това беше друг въпрос. И тогава…
– Баси, видя ли я тая, колко е тлъста, брат? – каза някой зад нея, тя се обърна и видя инструктора и още един мъж. Добре, и двамата изглеждаха много добре! Но, това просто не беше честно. Тя се ядоса.
– Много мило от твоя страна! – каза Симона и се приближи до инструктора. Очите ѝ започваха да се пълнят със сълзи, коментарът му беше много груб, затова и тя реши да е максимално откровена. – Какво? Мускулите те правят сваляч, така ли? – показалецът ѝ се заби в мускулестите му гърди. Той изглеждаше видимо объркан. – Така ли помагаш на хората, като ги обиждаш и говориш зад гърба им? – гласът ѝ започваше да става писклив, скоро щеше да се разреве. – Страшен стимул им даваш! Няма що! – той започна да ѝ казва нещо, но Симона изобщо не пожела и да чуе. – Не си нищо повече от въздух под налягане! – завърши мисълта си и го погледна в очите. Идеше ѝ да го шамароса през лицето, поне щеше да го върне на земята. Но… Обърна се и с бърза крачка излезе от залата.
Много я заболя. В момента, в който вече беше навън, се разплака. Не успя да задържи сълзите си. Но имаше стимул и определено щеше да промени себе си.
На следващия ден изчисти хладилника от всички нездравословни храни. Напазарува си зеленчуци, плодове, месо. Смяташе да си готви и да не яде нищо, което се приготвяше за десет минути в микровълновата. На сутринта, часовникът ѝ звънна в пет и половина, реши, че е време да започне да бяга. И го стори. След половин час бавно тичане, се чувстваше много изморена, но се прибра, изкъпа се и отиде на работа. В обедната почивка надзъртна в спортните сайтове, поръча си щанга, тежести, дъмбел и ластик експандер. След това се регистрира в няколко страници за фитнес. Разгледа няколко примерни групи за упражнения, записа си каквото ѝ беше нужно, както и примерни менюта, какво можеше да сготви и горда от постигнатото се прибра в къщи. От там пък, във фитнеса. Изобщо не обърна внимание на никой. Започна с примерната група упражнения. Направи три серии, от максимум пет, нейното си беше живо постижение. За да разпусне, реши да бяга на пътечката. Оказа се по-изморително от тичането навън. На десетата минута можеше да си настъпи езика. Но поне си тръгна с гордо вдигната глава.
В продължение на четири месеца, тренирайки солидно вкъщи и във фитнеса, тя изгуби коремчето, оказа се че ѝ харесва да има релеф, паласките се бяха стопили и се появи талия, а дупето ѝ придоби доста апетитни очертания. Дори се радваше на ръцете си, които бяха с добре разграничими мускули. Бузките от лицето ѝ бяха изчезнали някъде. Виждаше ключиците си, може би, за първи път в живота си. Беше изумена от напредъка си и се радваше от това. Дори много. А режимът ѝ беше особено строг. Рано сутрин ставаше и бягаше близо час и половина. След това се прибираше, къпеше се и отиваше на работа. Закусваше мюсли със сушени плодове, хапваше ябълки и моркови, понякога и целина. Не беше нещо кой знае какво, но пък се чувстваше заредена с енергия, тъй като си свършваше всички задачи особено рано. След това, в обедната почивка отскачаше до фитнес-салона, който се намираше до работата ѝ, там бягаше за половин час на пътека, а след това обядваше със салата и сварено пилешко месо. Оправяше се набързо, за да се върне към работното си място и да продължи, заредена с нови сили до края на деня. Пазаруваше набързо от магазина плодове и зеленчуци и се прибираше вкъщи. Тогава си правеше тренировката, а след нея, слизаше и се довършваше във фитнеса. И после нямаше да има постижения ли? Да бе!
Анцугът ѝ беше станал доста широк, направо се губеше в него, както и тениските, с които често спортуваше. Оказа се, че дрехите ѝ бяха станали доста големи. Дънките ѝ висяха на новопоявилите ѝ се кокалчета на таза, които преди се губеха от кат сланина. Всичките дрехи ѝ стояха като торба, а тя се оприличаваше на кенгуру изгубило малкото си някъде по пътя. Беше нужно да си напазарува. Можеше да си го позволи. Оказа се, че добрият хранителен режим ѝ е помогнал доста на джоба и е успяла да задели известна сума пари. Та… в първия свободен ден, веднага се метна на автобуса и реши да потърка подметки из мола.
Влезе в първия магазин за бельо. Ами покрай тренировките, гърдите ѝ също се бяха стопили, та от чашка D, спадна на чашка B. Дори и бикините ѝ бяха станали огромни, можеше да ги използва за парцали и да бърше праха в апартамента си. Похарчи солидна сума, но не съжаляваше за нищо, защото всичко ѝ стоеше повече от перфектно. След това ѝ трябваха дънки или пола, рокля, каквото и да е, важното беше да не виси по нея като на закачалка и да смени голяма част от дрехите в гардероба. И след два часа обикаляне, осем пълни чанти и абсолютно доволна от себе си, тя реши да седне на кафето на първия етаж. Е, трябваше да се почерпи за успеха си. Поръча си капучино и минерална вода. Отдавна не беше пила кафе, та реши днес да е ден за глезене. Докато…
– Здрасти! – поздрави я някой и тя се обърна да види. Изправен, отдясно, стоеше фитнес-инструкторът ѝ. Беше облечен с дънки и спортна риза, та мускулестото му тяло беше прилежно скрито под дрехите. И въпреки това, изглеждаше зашеметяващо и… секси. – Помниш ли ме? Аз съм „въздухът под налягане“!
Симона се засмя, в съзнанието ѝ изникна неудобният момент, когато стоеше и крещеше срещу него, след като той беше казал онези отвратителни неща. Но сега пък самочувствието ѝ беше много по-голямо от преди. Обичаше това, в което се беше превърнала.
– Да! Помня те много ясно! – призна си и продължи да се смее, видимо развеселена и от учудената му физиономия. – Все още ли говориш такива ужасни неща?
– Това не го бях казал аз, а приятелят ми… – призна си той и вдигна рамене. – Казвам се Мартин. Но тогава реши да ме прекръстиш на „въздух под налягане“! Дължиш ми един костюм. – той ѝ се усмихна доста широко. – При това, и тогава беше сладка… – Симона вдигна вежда. Това малко погали самочувствието ѝ. – Не ме разбирай грешно де. Сега изглеждаш убийствено! – направи ѝ комплимент. Бузите ѝ пламнаха, а той заби поглед в земята. Може би се смути от факта, че беше прекалено директен. – Дори се чудя защо се притесни тогава. Когато започнах да тренирам, бях супер кльощав. Нямах много мускули по тялото. Е, сега е различно! Също като при теб.
– Благодаря ти! – каза тя, беше искрена, затова и се изчерви отново. – Ако искаш, седни! – реши да го покани, да пият по едно кафе.
– Оу, да! – прекара пръсти през късата си коса. Май беше на път да ѝ откаже. – Виж, тук сме с приятели. – той посочи в обратната на нея посока. Компания от двама мъже и три жени. Ох, криво! Значи, излизане по двойки. – Дойдох да те поздравя. – усмивката на Симона набързо изчезна, за кратко време си беше въобразила нещо повече, но… беше сгрешила.
– Ами добре! – реши да бъде малко по-рязка и направо да го разкара. – Приятна разходка! – след което седна по-удобно и отпи от чашата с капучиното.
– Ще се видим във фитнеса, нали? – попита я Мартин, може би се надяваше, че ще я „зърне“ пак. Но не! Тя реши да е още по-остра.
– Няма да идвам повече в този фитнес. – съобщи му Симона и го погледна сериозна. Това не му се понрави изобщо, неговата усмивка също се изпари, захапа си долната устна.
– Така ли? Защо? – попита той, видимо разочарован.
– Защото… – искаше да му каже, че е заради него, но реши да премълчи. Той я привличаше, въпреки че беше с приятелката си и другите… с компанията.
Отново отпи от капучиното. Може би щеше да си тръгне. Защо ли му се ядоса толкова, тя се държеше детински. Голяма работа, някакъв… утре щеше да забива поредната „гърла“ във фитнес-салона.
– Мисля, че си много сладка. – призна той, след което се обърна и тръгна да си ходи.
Симона се загледа след него. Още не можеше да осъзнае какво е чула. Това можеше да означава, че я харесва. Но пък, хайде да не си въобразява нищо повече, а? Току-виж се окажеше, че греши.
Беше решила да не ходи там, но едно вътрешно гласче започна неистово да ѝ нашепва, че там имаше човек, който се интересуваше от нея. Симона не беше имала връзка в близките осем месеца, която да приключваше по-различно от секс за една нощ. Та… прецени, че сигурно ще е добре да види Мартин. Но този път, широкият анцуг щеше да си остане в къщи, както и тениската. Намери клин и потник, оказа се, че ѝ стоят страхотно. Преоблече се и бързо се отправи към фитнеса. Вече беше пълно. Жени и мъже, пот… И естествено инструкторите, които сновяха между хората и показваха упражнения или как се използваше съответния уред. В момента, в който кракът на Симона пристъпи в помещението, мъжете като че ли забравиха защо бяха дошли. Това погали самочувствието ѝ. Тя се зае с обичайната си програма. И този път щеше да е старателна, като всеки друг път. Но не можеше да не забележи погледите на мъжете, направо я изяждаха с очи. Добре, това беше наистина готино като чувство, малко повече тестостерон никога не е излишен. Дори и Мартин дойде да погледа тренировката ѝ, въпреки че беше доста зает с другите. Симона забеляза и момичето от мола, което се въртеше около него. Да, ясно! Приятелката. Не ѝ стана особено приятно. Побърза да си направи упражненията и реши да си ходи. Тъкмо излизаше от фитнеса, когато…
– Симона, ще ме изчакаш ли да свърша тренировката? – запита я направо Мартин, побегнал след нея, след като тя реши да си тръгне.
– По-добре се върни при приятелката си. – рязко му отговори тя и продължи към блока си.
– Не ми е приятелка. – призна Мартин и я хвана за ръката. – Натресоха ми я. Чакай! – дръпна я към себе си. – Харесвам те! – тя го погледна в очите. Беше откровен, както досега. – Падам си по теб от момента, в който те видях, първия път… с анцуга. А тази вечер избеснях на всеки мъж, който каза гласно, че си ставала за чукане. – Мартин направи кисела физиономия, това я накара да се усмихне. – Ще се върнеш ли с мен в залата? Днес аз ще я затварям…
Симона се съгласи на предложението му и влезе с него вътре. Седна на диванчетата до стената и зачака. До края на работния му ден оставаха още тридесет минути. Мартин сновеше между останалите си клиенти, помагаше им, с каквото можеше и прибираше оборудването по местата. Скоро салонът започна да се опразва. „Приятелката“ се завъртя около него, но я сряза и тя се нацупи, след което по най-бързия начин си тръгна. Бяха останали само той и Симона. Мартин заключи вратата от вътрешната страна, спусна щорите на прозорците и след това изключи камерите на помещението. Тя седеше на диванчето и го наблюдаваше.
– Искам да ти покажа някои упражнения. – започна Мартин и застана пред огледалата. – Добра си с щангата, но има още какво да учиш. – това я изненада и тя се изправи. Може би беше прав, все пак ги беше гледала от интернет и прилагаше, каквото беше научила и запомнила. Той подготви тежестите върху лоста на щангата. Вдигна я и погледна към нея. – Ела! Застани пред мен! – тя му се подчини. Той прехвърли щангата пред нея и я накара да я хване. Държеше я и Мартин. – Искам да клекнеш заедно с мен и щангата. Ще ти покажа как да държиш кръста. Прекалено много го натоварваш, а това не е хубаво. – той я наблюдаваше в огледалото и не откъсваше очи от нея. Тя му се усмихна, беше ѝ забавно и хубаво да се намира толкова близко до нея. – Дръж здраво! – посъветва я той и я накара да стисне щангата. Той постави ръцете си до нейните, нагласи ходилата ѝ на ширината на раменете ѝ, след което опря гърди в гърба ѝ. – Искам да ме следваш. – продължи с насоките, а тя през цялото време го наблюдаваше какво ще прави. Той започна да се спуска надолу в клек, тя реши да го последва. Усети дъха му в ухото си. О, колко беше приятно! Възбуждаше се от него. Тя извърна глава, отвори устни, пожела си да го целуне. Очите му видяха нейния копнеж. – Разсейваш се. – каза Мартин и се усмихна. – Ако продължаваш така, ще ме възбудиш и нищо няма да мога да ти покажа повече.
– Какво му е лошото? – попита го тя толкова искрено.
– Кръвта ми ще се отече от мозъка в… – не довърши, целуна го, устните му бяха толкова приятни и нежни.
Щангата се удари в пода на залата, на крачка от тях. Симона я беше пуснала в момента, в който устните им се сляха в целувка. А Мартин я запокити малко след това. Ръцете му трябваха, за да я обхване през кръста и да я придърпа към себе си. Дори и не разбра кога тениската му прелетя над гирите, нито пък анцугът му прехвърча над гладиатора, също толкова бързо и нейните дрехи изчезнаха на някъде. Погледът му я обходи от горе до долу. Нищо общо нямаше с момичето, което беше влязло за първи път във фитнеса. Гледката много му хареса, нея пък я привличаше мускулестото му тяло, обзе я желание да го оближе. В очите му се четеше копнеж. Тя искаше да му покаже… Устните ѝ отново покриха неговите, беше страстна целувка, гореща и разтапяща. Захапа го за ухото, след това по врата, близна го по гърдите, облиза зърната му, пръстите ѝ шареха по релефния му корем. Ръката ѝ се плъзна под боксерките му и обхвана пениса му. Започна да я движи нагоре и надолу, той простена от удоволствие. Но искаше и Мартин да ѝ даде наслада. Устните му бяха много нежни и горяха върху кожата ѝ. Вратът ѝ беше обсипан с целувки, след това рамената ѝ, смъкна едната презрамка на сутиена ѝ, последва я и другата, разкопча го и откри облите ѝ гърди. Обхвана ги с ръце, целуна ги последователно, облиза настръхналите ѝ зърна. Чуството беше особено приятно за нея, толкова вълнуващо и разтапящо. За да се плъзне по-надолу към коремът ѝ, първо го обсипа с целувките си, а после реши и да го оближе, прекалено апетитна му се стори. И смяташе да я „изяде“. Стори му се удачно да я пренесе до лежанка. Беше внимателен, но просто му се искаше нещо много по- различно. Накара я да легне назад, повдигна краката ѝ и постави ходилата ѝ върху раменете си. Ето сега имаше достъп до абсолютно всичко. Наблюдаваше я… А тя беше готова за още наслада. Дръпна бикините ѝ настрани, прокара ръка по нежната ѝ кожа, тя потрепери. Добре, приятен гъдел премина по тялото ѝ. Хареса му, дали щеше да ѝ допадне и на нея? Езикът му се докосна до гънките и сгъвките на бедрата ѝ, тя стисна с пръсти настръхналите си зърна и ги извъртя. От устните ѝ се откъсна стенание. Това го възбуди още повече. Отначало близваше, но след това реши да изпита нервите ѝ… Засмука клитора ѝ и леко го прокара по зъбите си. Езикът му се плъзна надолу, проникна в нея, тя беше толкова влажна, тръпнеща за още наслада. А той искаше да запали докрай сетивата ѝ. Играта му беше прекрасна, а тръпките, които плъзнаха по тялото ѝ бяха осезаеми дори и за него. Пръстите му се включиха, галеха я. Стенанията ѝ бяха силни, тя се извиваше, стискаше зърната си и тръпнеше, на него му харесваше да я чува и наблюдава. Но искаше и той да се включи… Изгаряше от желание.
Мартин облиза устните си, изправи се и я накара да коленичи и да опре ръце у лежанката. Бяха точно срещу огледалата, за първи път Симона щеше да гледа себе си, докато прави секс. Това още повече я възбуждаше. Той застана зад нея, разтвори бедрата ѝ, дръпна бикините ѝ, колкото можеше повече настрани и рязко плъзна пениса си в нея. Ръцете му стиснаха ханша ѝ, а тя – лежанката. Симона изви гръб, отметна глава назад, той повтори. През цялото време я наблюдаваше в огледалото и му харесваше какво вижда. Удоволствието се изписваше на лицето ѝ при всяко проникване. Прекрасно… Ръцете му я придърпваха жадно. Харесваше му да наблюдава как гърбът ѝ се извиваше, също и да чува стенанията ѝ. Виждаше как стиска лежанката, кокалчетата ѝ бяха побелели. Приятно му беше да се навежда към нея и да я целува на различни места. Тласъците му станаха по-бързи, а удоволствието продължи да расте. Виждаше как нейното се изписваше на лицето ѝ в отражението на огледалото. Плъзна ръка към клитора ѝ и стисна леко. Това ѝ донесе нова доза наслада, стенание от устните ѝ, извиване, отмятане на косата назад. Тялото му започна да се поти, както и нейното. Дръпна я към себе си, обви гърдите ѝ с ръце, а Симона плъзна своите по бедрата му. Придърпваше го жадно, искаше още от него. А той беше щедър и готов да се отзове. Тръпка премина по тялото ѝ, особено силна и изгаряща, която не остана скрита за него. Същото изпита и той. Миг по-късно порочната наслада се разля и в двамата… Тя се подпря на лежанката отново и го стрелна с очи в огледалото. И на него му беше харесало какво вижда.
Симона събираше разпръснатите си дрехи. Мартин вече се беше облякъл и връщаше тежестите от щангата обратно по местата им. Погледна към нея и се усмихна:
– Утре искам да ти покажа как се работи с Гладиатора. – съобщи ѝ той, докато връщаше лоста на мястото му.
– Пак ли ще заключваш ти? – запита го директно тя, тъкмо си обуваше клина.
– Смятам да ми стане практика. – още по-широко ѝ се усмихна и я придърпа към себе си. Харесваше му да я вижда само по бельо. – Искам да ти стана личен треньор. – Една червенина изби на лицето ѝ. – Също ми харесва да те наблюдавам в огледалото. – беше абсолютно директен и открит, това много я привличаше. – Да знаеш, с теб имаме много работа.
Какво пък? Щом се „налагаше“. Имаше още какво да се желае…
