Ема се поклащаше леко на задната седалка, докато Амир, шофьорът на Пиер, я караше към дома. Мислеше си за това скапано парти, за фирмата, за Мати… все още му беше ядосана и ужасно го ревнуваше от Кристал. Дали не беше влюбена в него? Кой знае, може би просто се ядосваше, че обръща повече внимание на другата. Искаше тя да му е любимка! Още повече след всичките усилия, които полагаше. За сметка на това на Кристина не ѝ пукаше особено.
Колата спря пред сградата ѝ, тя благодари на Амир преди да слезе и му подаде двайсетак. Беше на път да влезе във входа, но видя, че пред блока има паркирана лимузина. Много добре познаваше съседите си и тя беше единственият човек, когото можеха да чакат в лимузина пред дома ѝ. Сякаш, за да придаде драматизъм на ситуацията, някой отвътре свали стъклото. Беше тъмно въпреки уличните лампи и въпреки че вече се развиделяваше и Ема се приближи, за да види кой е там.
– Дора!
– Ема – отвърна спокойно другата. – Мога ли да говоря за нещо с теб?
– Всичко наред ли е? Тъкмо се прибирам от партито… Не те видях там.
– Може ли да се качим у вас?
– Разбира се!
Когато се качиха в апартамента ѝ, Ема учтиво попита:
– Искаш ли да пиеш нещо? Мога да направя кафе.
– Да, нека да пийнем кафенце. Но я първо ми кажи – колко вземаш за една нощ?
– Моля?
– Днес идвам при теб като клиент, миличка. Ще ме приемеш ли като клиент, м?
– Ъм… ъ… д-добре, да, разбира се, Дора.
– Правилно! А сега ми кажи – колко пари ще ми вземеш?
– Ъм… по принцип Матю се разправя с тези неща, но…
– Миличка, я се огледай. Къде е Матю? Тук ли е? Не. Няма нужда да разбира – Дора отвори чантата си и изкара хартиен плик, а от него пачка, която започна да брои. – Ето, скъпа, 3000.
– Как си пиеш кафето?
– Горчиво, миличка.
След няколко минути вече седяха на фотьойлите в хола и отпиваха от димящите чаши.
– Дора, всичко наред ли е?
– Не е, Ема. Нищо не е наред – видимо беше ядосана, най-сетне го показваше.
– Искаш ли да споделиш?
Ема огледа събеседницата си – поддържана и видимо богата жена на около 50, носеше тесен черен панталон и широка червена риза. Червеното ѝ червило не оставяше следа по чашата с кафе, а прическата ѝ беше безупречна, въпреки че беше толкова рано сутринта. Беше очарователна!
– Еми, искам да ми обещаеш, че каквото ти разкажа сега, няма да излезе от тази стая.
– Разбира се!
– Миличка, говоря сериозно. Не можеш да казваш дори на Матю, че съм била тук и сме говорили днес, ясна ли съм?
– Да… но какво има? Добре ли си?
– Не съм никак добре! Ама никак! И ти гарантирам, че ако кажеш на някого, ще те унищожа. Ясна ли съм?
– Да… – изненадана отговори, изобщо не очакваше подобни изблици от сдържаната Дора.
– Много добре. Слушай ме сега…Отдавна подозирам, че Дориан ми изневерява. Това тъпо момченце! Не знам защо си мисли, че може да ме излъже. Е, вчера ми заяви, че щял да ходи на това глупаво парти, което организирал Матю… Писна ми да слушам за тоя Матю! Писна ми! Добре, привлекателен е, държи се страхотно с всички, но това не значи, че искам да слушам за него постоянно! – Дора почти викаше, а Ема само слушаше и кимаше: – Отивал на парти, моля ти се… Ясно ми е какви са тия партита. И не искам хич да те обидя, миличка! Ясно ми е също, че ти така си изкарваш хляба и не те съдя. Млада си, красива си и искаш да се възползваш от това. И без това мъжете са свине! Виж какво стана с мен – това глупаво момченце го взех едва ли не от улицата! А ми се отплаща така!
– Да не би да си го видяла с някое от момичетата?
– Не, скъпа – търкаше слепоочията си и вече говореше толкова тихо, че Ема трябваше да положи усилия, за да я чуе: – Реших да изпратя човек, който да го проследи. Познай какво ми каза? Този глупак е отишъл в един от крайните квартали, в някакъв порутен блок. Кой знае коя чука там… Знам със сигурност, че все още е там, защото човекът, когото наех, стои и чака там. Когато излязат, ще разбера какво се случва и с кого.
– Разбирам… но… защо ми казваш всичко това?
– Защото, миличка, ходих в апартамента на Матю, а него го нямаше…
– Да, ясно, но не разбирам… Какво общо имаме ние с това?
– Ох, Еми… моля те – въздъхна, – общото е, че всичко започна, когато инвестирах в глупавата ви фирма. Това е общото. Разбра ли сега?
– Ами… да, разбирам.
– Дойдох, защото не мога да чакам, докато този тъпак реши да излезе от порутения си таен апартамент. Искам да проверя тези, които подозирах, че чука.
– Подозирала си мен?
– Да, разбира се, миличка. Ти си най-красивата жена в тази глупава фирма за курви.
– Не е фирма за курви, Дора! – обиди се.
– Добре, нека не е фирма за курви. Съжалявам, ядосана съм! – извика: – Не мога ли да си позволя лукса да се ядосам, след като ти платих три бона за едно кафе?
Ема не отговори. Беше обидена, но трябваше да си трае, както си траеше с клиентите мъже. Сякаш беше забравила, че Дора също си плащаше сега и то доста добре, при положение, че нямаше да дели печалбата с никого.
– Извинявай, Дора, права си… – преглътна гордостта си, а другата я изгледа победоносно.
– Разбира се, че съм права! Досега бях прекалено добра с тази фирма и виж до къде ме докара това. Инвестирах във вас, нали така? А какво получавам в замяна? Някой започва да си играе с моите играчки! Честно ли е това според теб?
– Не е…
– Точно така. Не е. Не вярвах, че Дориан може да си е харесал Кристал. Момичето е хубаво, но не е негов тип.
Една злобничка мисъл премина през главата на Ема – „А кой е неговият тип, Дора? Ти ли?“, но не каза нищо.
– А другите?
– Моля те, не ме разсмивай! Другите пък са под всякаква критика.
– Не знам какво да кажа…
Телефонът на Дора ги прекъсна – ново съобщение. Тя го взе и с резки движения натисна екрана, за да го прочете. След секунди изражението ѝ се промени тотално. Стана, излезе на балкона и захвърли телефона на улицата. Ема скочи:
– Какво правиш? По дяволите, можеш да убиеш някого!
– Млъквай, кучко! – изрева Дора.
Ема не можеше да повярва, че я вижда в такова състояние. Явно беше, че детективът ѝ е писал и тя най-сетне беше разбрала коя е любовницата. Умираше да попита, но се сдържа. Не знаеше какво да прави, явно не трябваше да говори точно сега. Дора нервно обикаляше балкона, но ѝ стана студено и влезе. Ема мерна твърдите ѝ зърна през ризата и се зазяпа в деколтето ѝ. Нещо в тази жена я привличаше и реши да пробва да я прелъсти – евентуално така щеше да смекчи последствията за фирмата. Все пак ѝ беше казала, че я мисли за по-красива от другите момичета. По-красива от Кристал! Най-сетне някой я оценяваше подобаващо! А и ѝ беше платила „за една нощ“ – явно нямаше предвид да пият кафе и да чупят телефони. Приближи се до нея и прошепна:
– Мога да ти помогна да се успокоиш…
Дора вдигна поглед към нея и стисна устни: „Какво искаш пък сега, хлапачке?“, но Ема хвана ръката ѝ и преплете пръсти в нейните:
– Ела с мен…
Двете отидоха в спалнята и Ема нежно погали лицето ѝ – беше доста разстроена, затова целуна устните ѝ леко и нежно и погали косата ѝ. Пръстите ѝ заиграха с червеникавите къдрици. Хвана лицето ѝ с ръце и отново я целуна, този път страстно, точно, както целуваше мъжете, с които се чукаше. Дора се престраши и също ѝ отговори на целувката, което другата прие като разрешение да продължи, затова дясната ѝ ръка бръкна в деколтето на червената риза и започна да опипва сочните гърди, които криеше.
– Не съм готова за това… – опита се да протестира.
– Не знам коя е любовницата, но мислиш ли, че има по-добър начин да му отмъстиш от този? Вместо да си идеш вкъщи и да плачеш, да вдигнеш скандал… можеш да се чукаш с мен. Ще ти хареса…
По лицето ѝ личеше, че вече ѝ харесва идеята.
– Мм, права си. Но условието остава – никой не трябва да разбира, че съм била тук!
– Никой няма да разбере колко пъти си свършила в устата ми, обещавам!
Дора се усмихна и започна да разкопчава ризата си. Захвърли я, събу панталона си и прашките – имаше страхотно тяло. Ема я огледа с отворена уста, а после се впусна да смуче зърната ѝ – бяха големи и тъмно розови. Ставаха толкова твърди, докато ги облизваше! Отдавна не бе правила секс с жена, време беше да си припомни. Съблече се доста бързо и когато и двете бяха съвсем голи, легнаха. Започнаха да галят телата си и Ема вкара ръка между краката ѝ и започна да търка нежно клитора ѝ. Усети леката окосменост на венериния ѝ хълм – беше поддържана и чиста. Видя как тялото ѝ потрепва:
– Помниш ли кога последно те лизаха качествено? Е, сега ще го забравиш, за да запомниш мен!
Дори не знаеше защо беше казала подобна глупост, може би имитираше мъжкото поведение по време на секс, за да я предразположи. Грациозно плъзна тялото си между краката на Дора и започна да целува венериния ѝ хълм, вътрешната част на краката ѝ, външните ѝ устни…С пръсти ги разтвори и започна да облизва нежно вътрешните. Малко по малко започна да ускорява темпото и близванията ѝ ставаха все по-агресивни, докато накрая не впи устни в клитора ѝ. Започна да го засмуква и облизва, засмуква и облизва, а Дора се гърчеше в ръцете ѝ и стенеше. Търпеливо се заиграваше с най-интимната част на тялото ѝ, за да ѝ достави удоволствие. Толкова я възбуждаше, а и путката на Дора си я биваше – с голям клитор и големи срамни устни. Стенанията ѝ подсказваха, че се справя добре, че клиентката ѝ е доволна, както и че е близо до оргазма, затова се съсредоточи максимално. Засмука клитора с такова желание и хъс, че съвсем скоро виковете на Дора огласиха цялата стая.
Ема вдигна поглед, когато по слух се ориентира, че кулминацията е преминала и плъзна тялото си върху нейното. Започна да целува големите ѝ гърди, а после врата ѝ. Захапа го леко и когато се увери, че дишането ѝ се е нормализирало, я целуна по устните. Вкара езика си в устата ѝ и страстно се заигра с нейния, а Дора я прегърна.
– Ти няма ли да свършиш, Ема? – попита я нежно.
– Не, няма значение, не се притеснявай за това. Важното е ти да си доволна.
– Ще съм доволна, когато видя оргазъм изписан на лицето ти – погали бузата ѝ.
Ема се усмихна, разкрачи се, с една ръка повдигна крака на Дора и го яхна. Започна да се търка в него съвсем лекичко, докато мачкаше и целуваше гърдите ѝ. Дишаше тежко, доставяше ѝ удоволствие, отдавна не беше свършвала без пенетрация. Наистина беше някак по-слабо, но всъщност беше просто друг вид секс. Беше се възбудила, соковете на Дора имаха невероятен вкус, вулвата ѝ беше толкова красива, а гърдите ѝ бяха доста големи. Винаги я бяха възбуждали големите гърди, може би защото нейните бяха по-скоро малки. Търкаше се все по-усърдно в крака ѝ, с едната ръка се подпираше на леглото, а с другата опипваше клиентката си. С дупе натисна леко надолу, за да изпъне крака на Дора и го яхна, както яхваше мъж. Не спираше да търка рязко и бързо клитора си в гладката ѝ кожа и вече се подпираше с две ръце на леглото. Съвсем скоро отметна главата си назад и простена съвсем тихо – получи мини оргазъм, но реши, че е по-добре да постене още малко, за да изглежда като интензивен.
Когато се спря, погледна Дора в очите и видя, че се усмихва.
– Това беше страхотно!
Тръшна се на леглото до нея, искрено се радваше, че ѝ е харесало.
– Отдавна не бях правила секс с жена, не знам дали си пролича много.
– О, миличка, това е като да караш колело… – докато говореше стана и се запъти към хола, след секунди се върна с пакет цигари и запалка. – Пушиш ли?
– Дай една.
Двете запалиха и седнаха на леглото. Все още бяха напълно голи. Никоя не говореше, и двете мислеха за едно и също нещо – едната вътрешно се изяждаше, защото знаеше истината за Дориан, а другата се чудеше какво се случва и дали има начин да разбере сега.
– Била ли си друг път с жена? – запита Ема.
– Не, честно казано – отговори по-скоро сухо.
Дора се огледа за пепелник, но понеже не намери, изкара останалите цигари от пакета и започнаха да тръскат вътре в него.
– Ела тук – заповяда.
Ема се приближи към нея и започнаха да се целуват отново.
– Не те ли притеснява, че съм по-възрастна от теб?
– Според теб притеснява ли ме? – продължи да я целува.
– Не – отвърна, когато се откъсна от нея.
– Не ме питай повече това, моля те. Умея да виждам красотата във всеки.
– Да, забелязала съм. Щом боготвориш дори тоя боклук Матю.
– Моля те, не говори така за Матю. За мен той е много важен, преди време ме спаси.
– От какво?
– От ужасен клиент… не ми се говори за това.
– О, да… ясно – явно знаеше историята.
– Ако не беше нахлул, ако не беше чул виковете ми…
– Спокойно, миличка. Не мисли за това – погали лицето ѝ. – Влюбена ли си в него?
– В Матю? Не, глупости!
– Е, добре тогава… значи мога да ти кажа новината. Не забравяй – обещала си ми да не казваш на никого нищо от това, което се говори тук. Заклевам се, че ще те унищожа, ако ме прецакаш, момиченце – усмихна се студено. – Имам нужда от помощта ти, ясна ли бях?
– Да, но… но за какво? Какво има?
– Миличка, детективът ми писа. Дориан е прекарал нощта с Матю. Трябва да ми помогнеш да си отмъстя, разбираш ли? Трябваш ми!
Изведнъж светът започна да се разпада пред очите на Ема.
