Гордост

Кристина пушеше отегчено на терасата на поредното „фирмено парти“. Трябваше да присъства, защото някакъв дъртак беше пожелал да я чука, но никак не ѝ беше до това. Цяла седмица беше на снимки за рекламната кампания на нов парфюм. Идеята беше тя да тича под дъжда облечена в кремава рокля с огромно деколте в търсене на ценното флаконче. Накрая естествено го открива и еротично се пръска със съдържанието му. Страшна реклама, няма що. На всичкото отгоре по време на снимките постоянно стоеше мокра и накрая се разболя. След няколко дни почивка вече се чувстваше по-добре, но се дразнеше, че изискват от нея да присъства и тази вечер на глупавото парти. Още по-малко ѝ беше до секс с дъртаци. Наистина беше претръпнала, но днес се чувстваше различно. Просто… не искаше, затова дори не се усмихна на въпросния господин, не се засмя на нито една от шегите му и при първа възможност излезе на терасата да пуши.

Чудеше се сама на себе си какво ли прави все още там. И дори нямаше предвид партито, а по-скоро агенцията, живота си. Искаше да се махне от там, да промени живота си. Вече беше видяла достатъчно от света на шоу бизнеса и ѝ беше втръснало от така наречения гламур. Дори псевдонимът ѝ беше претенциозен – Кристал. Кой го беше измислил? А, да, тогавашният ѝ агент и тя се съгласи, все пак беше само на 18 и все още вярваше в светлото си бъдеще. Сега, на 25, имаше чувството, че се е състарила преждевременно с 50 години. Беше се нагледала на старчоци, които започват да треперят, като я видят, на такива, които плащаха огромни суми, за да прекарат няколко часа под завивките с нея, на прожектори, на агенти, на пари, на бижута… Нищо вече не я правеше щастлива, но пък не умееше да прави друго. Никога не ѝ се беше налагало да работи друго освен модел… и явно елитна проститутка. Не се срамуваше от това, разбира се, имаше красота и умееше да се възползва от нея, нищо повече. Ако някой е достатъчно глупав, за да плати петцифрена сума за секс с нея, нека го направи.

Не знаеше дали е депресирана или само отегчена, но не искаше да стои на това място и минута повече. И без това ѝ беше доста трудно да се отърве от старчока. Ако сега си тръгнеше, щеше да има проблеми с агента си, но не я интересуваше. Част от нея искаше да я уволнят, така нямаше нужда тя сама да взема решение, да напуска и да я увещават, да ѝ предлагат още пари, за да остане и подобни циркове.

Загаси цигарата си в парапета напук на домакините и се запъти към гардероба, за да вземе палтото си и да се разкара от там.

Искаше да се прибере пеша, за да се разсее, но си даде сметка, че обувките ѝ убиват ужасно и ще е най-добре да си хване такси. Излезе на улицата, портиер ѝ отвори вратата, както беше свикнала. Бръкна в чантата си, за да извади телефона си, когато до нея се приближи някакво момче с роза в ръка. Първоначално не му обърна внимание, но той плахо я заговори:

– Госпожице Кристал?

Учудена го погледна, а той ѝ подаде розата:

– Това е за Вас. Един приятел ми каза, че сте тук. Той е сервитьор и… каза ни, че сте тук. Каза ми на мен. А аз съм Ви голям почитател и отдавна исках… мечтаех да Ви видя и… донесох Ви това. Съжалявам, ако Ви притеснявам. Просто исках да Ви подаря цветето. Съжалявам. Благодаря Ви…

Момчето едва не избяга след цялото бръщолевене, а тя се провикна след него:

– Хей, почакай!
– Аз ли? – спря се и се обърна към нея: – На мен ли говорите?
– Да, ела. Къде тръгна толкова бързо? Почакай. Как се казваш?
– Аз ли? – отново попита сякаш не можеше да повярва какво се случва: – Мони.

Кристина го огледа от горе до долу – имаше голям нос, гъста кестенява коса дълга до раменете, светли очи и набола брада. Изглеждаше съвсем малко по-малък от нея. Беше слаб и блед, може би стоеше на компютъра си до късно.

– Симеон?
– Да.
– Значи не си Мони, а Симо.

Той се изчерви и остана неподвижен на мястото си, сякаш всичките му крайници му пречеха, сякаш не знаеше какво да прави със себе си. Кристина се умилостиви от невинния му вид, от срама му и малко съжали, че се държи толкова грубо, все пак той нищо не ѝ беше направил. Даже ѝ подари умиращо цвете. Супер.

– Искаш ли да те черпя една бира, Симо? Да отпразнуваме новото ти име.
– Наистина ли? – погледна я с недоумение. – Аз трябва да… нашите ще… Всъщност аз… аз не мога да повярвам, но… Наистина ли?
– Извинявай, на колко години си?
– На 18…
– Е, пие ли ти се бира значи? Мислех да се прибирам, но бих постояла още малко с теб.
– Разбира се! – явно беше размислил, вече звучеше въодушевено.
– Имаш ли кола? Тъкмо щях да си викам такси.
– Имам, паркирана е ето там – посочи, – две улици по-надолу.

Двамата тръгнаха мълчаливо, но Кристина не издържа и отново подхвана разговор:

– Учиш ли?
– Да, първа година.
– Какво записа?
– Химия.
– Аз не стигнах до университет…
– Съжаляваш ли за това? Ако да, винаги можеш да запишеш. Какво би искала да учиш?

Стигнаха до колата му и се качиха.

– Мисля че бих учила… не знам и аз. Никога не съм се замисляла какво точно искам.
– Накъде да карам?
– Къде пиеш обикновено?
– Не излизам много… – засрами се отново, но изглеждаше по-спокоен от преди малко.
– Ако щеш вярвай, но и аз не ходя много по барове.
– Мисля че малко по-нататък имаше отворен бар. Искаш ли да идем там?
– Да, разбира се.
– Близо е, можем да идем пеша.

Слязоха от колата и се запътиха нататък, вече не спираха да говорят.

– Наистина ли не знаеш какво искаш? – запита я Симо.
– Наистина – разсмя се. – Никога не ми се е налагало да се замислям над това.
– Честно казано ми е трудно да повярвам. Винаги изглеждаш толкова… толкова сигурна в себе си.
– Всъщност съм сигурна в себе си, но просто наистина не съм се замисляла, ако трябваше да правя друго през живота си, какво искам да е то. Странно ли е?
– Всъщност не е…

Отвориха вратата на заведението и влязоха вътре. Нямаше много хора и обстановката изглеждаше спокойна и задушевна. Звучеше типичното поп парче, но за Кристина не беше проблем. Обърна се към Симо:

– Харесва ли ти тук?
– Да… – изглеждаше леко объркан, че изобщо го питат за мнението му. – Какво ще пиеш?
– Бира? Ти?
– И аз бира. Отивам да поръчам.

Кристина избра по-отдалечена маса, където могат да говорят спокойно. След минута Симо дойде с чаши бира във всяка ръка.

– Поиска ли някакво мезе?
– Не. Сега ще ида.
– Не, не се притеснявай, ще ида аз.

Със забързана крачка се приближи до бара и поръча порция пържени картофи със сирене.

– Не знам дали ти си вечерял, но аз умирам от глад. На тия скапани евенти има само някакви мижави хапки. A girl’s gotta eat, you know?
– Честно казано не мога да повярвам, че се държиш с мен толкова свободно. Не знам какво очаквах, когато ти подарих цветето, но… наистина ме изненада. Може би нямаше да се изненадам, ако се беше държала надменно, ако ме беше обидила… нямаше и да се радвам, разбира се, но… не мога да го обясня. Просто не очаквах да си толкова яка.
– Благодаря ти. Благодаря ти… много си мил. За мен си нещо като спасение в момента… – телефонът ѝ започна да звъни и тя се разрови в чантата си. – Ух… – изпъшка, когато видя името изписано на екрана, но вместо да вдигне, изключи звука му.
– Ако е важно, не ми пречи да вдигнеш… – смути се Симо.
– Не е важно. Взех решение вече, а то е, че никак не ми е важно – обаждането прекъсна и тя се възползва, за да изключи телефона си.

Дълго си говориха за лични неща, но бирата и картофките свършиха. Не ѝ се тръгваше и предложи да си вземат по още една, но той отказа, защото трябваше да шофира после.

– Е, ще искаш ли нещо друго за пиене, за да ми правиш компания или бързаш да се прибираш?
– Честно казано никак не ми се тръгва, но утре ще ставам рано и…
– Разбирам – прекъсна го. – Но аз мисля че ще остана… Така че беше ми приятно наистина. Лек ден утре.
– Ще останеш тук сама?
– Да, разбира се, няма да ми е за първи път, не се притеснявай. Не искам да те задържам – усмихна се, въпреки че се чувстваше малко разочарована.
– Тогава няма да си ходя… Добре ли си?
– Да, разбира се – излъга. – Не се чувствай длъжен да оставаш с мен.
– Не се чувствам длъжен… Просто не мога да си представя ситуация, в която… не искам да ми се налага да разказвам, че… – замисли се – да речем, че не искам жената, в която съм влюбен толкова време, да ме пита дали ще остана с нея, а аз да ѝ откажа.
– Това е много мило… не знам какво да кажа… Искаш ли да идем другаде тогава? Така и така не ти се пие нищо.
– Къде?
– Знаеш ли… – замисли се – искам да ти напълня резервоара и да караме цяла нощ. Шантаво ли звучи това?
– Малко да, честно казано, а и съм доста изморен… не знам дали е добра идея…
– Разбирам… Е, нищо.
– Добре, виж… Искаш ли да пием по едно кафе, за да се ободрим и тогава да идем, където и да е?
– Разбира се – очите ѝ светнаха и вдигна ръка, за да повика сервитьора.

След по-малко от час вече се возеха в колата с пълен резервоар. Кристина се чувстваше прекрасно, беше забравила всичките си проблеми и несигурности, телефонът ѝ беше изключен, беше се отпуснала достатъчно пред Симо, за да му разкаже доста лични неща.

– Все още не си ми разказал нищо за себе си – погледна го за кратко, докато караше колата му по безлюдните улици.
– Не знам дали би те интересувал скучния ми живот… Имам чувството, че няма какво да разкажа, поне не нищо интересно.
– Кажи де. Какво те притеснява в момента например? Или какво те прави щастлив? Доволен ли си как се развива живота ти?
– Ами… – той се ококори – не знам. Мисля че да, мисля че съм щастлив. Харесвам живота си…
– Имаш ли приятели? Имам предвид хора, с които се чувстваш напълно добре.
– Да, разбира се. Имам много приятели, особено хора от квартала.
– Да, но имам предвид… чувстваш ли, че можеш да споделяш всичко с тях?
– Мисля че мога… мисля че да.
– А имаш ли си половинка?
– Нямам – изчерви се Симо.
– А искаш ли да имаш?
– Не знам, предлагаш ли ми?
– Ще видим – Кристина се изсмя, но се замисли защо ли го разпитваше толкова. – Носиш ли презервативи?
– Да, разбира се, откакто си купих колата, винаги имам.
– Брей, тук ли правиш секс обикновено?
– Ами, не точно…
– Как така не точно? – не спираше да се смее.
– Ами… как да кажа? Все още не ми се е отдавал случай да го правя в колата и…
– Разбирам – бяха спрели на светофар и тя го погледна предизвикателно: – Девствен ли си?
– Ами… – Симо се изчерви и погледна надолу – да.
– Хей, в това няма нищо срамно…
– Знам, просто не очаквах, че ще се стигне до този момент… да споделям на жената, която толкова харесвам… това.
– Извинявай, може би не трябваше да питам. Прекалено лично е.
– Не! Недей, моля те, не ми се извинявай… Аз съм… ами, аз съм толкова поласкан, че… че си с мен и ми обръщаш внимание и… мисля че никой няма да ми повярва, че това ми се е случило.

За секунда ѝ се прииска да му признае, че той спасяваше нея много повече, отколкото тя него, но не ѝ се мислеше за проблеми. По-скоро искаше да се наслади на момента, да забрави всичко останало. Харесваше ѝ вниманието, харесваше ѝ да я обожават, да я харесват, да я свалят… а тоя хлапак го беше срам да направи първата крачка. Облиза устни и каза съвсем тихо:

– Мастурбирал ли си на мен?
– Какво?

Явно не я беше чул, затова събра смелост и повтори, този път по-високо:

– Някога мастурбирал ли си на мен?
– Да – отговори ѝ искрено и директно за нейна изненада.
– Наистина ли? – разсмя се. – Изненадваш ме, не смятах, че ще си признаеш толкова бързо. На коя фотосесия?
– Имаш едни снимки, на които си гола в някаква хотелска стая…
– А, да. Това беше реклама на хотела, естествено.
– Възбуждаш ли се, когато те снимат гола?
– Всъщност да – призна си и тя. – Понякога се възбуждам, друг път не, зависи кой е отсреща и как протича самата фотосесия. Но веднъж се случи да ме снима един страшно красив мъж, а на снимките бях гола и… след като приключихме, мастурбирах. След като се прибрах вкъщи… Беше една от най-яките ми фотосесии, като лично преживяване имам предвид.
– Коя е тази фотосесия?
– Не мога да ти кажа, иначе ще разбереш и кой е фотографът – изхихика се.
– Аз бих те снимал гола… и бих ти правил много други неща. Ясно, че не съм първият човек, който ти го казва, но така и така ме попита за лични неща. Това е доста лично.
– Да, ясно ми е, че ако се снимам гола, хората понякога ще се пипат на снимките ми, но не обичам да мисля за това честно казано. Имам чувството, че ако не мисля за това, не се случва.
– А защо толкова бягаш от реалността?
– О, да ти разкажа ли тъжната си история? Как парите не ми носят щастие, а животът ми е изпълнен с пошлост? – измънка явно иронично.
– Не, наистина те питам. Бягаш от реалността според мен, поне така ми се струва. Защо? Замисляла ли си се?
– Мисля че не. Може би даже не съм си давала сметка, че го правя толкова често. Но днес наистина имам нужда да избягам от всичко… Добре, че се появи ти.
– Какво се случи, че си тръгна толкова рано от партито? Честно казано те чаках от доста време долу, за да ти дам цветето – посочи розата, която се мъдреше на задната седалка. – Мислех че ще чакам още много повече.
– Какво се случи ли? Не знам, не знам дори как да го обясня. Нещо ми прищрака и просто си тръгнах, това беше.
– Искаш ли да говориш за това? Мога да слушам… добър слушател съм.
– Честно казано не. Искам да се забавляваме, така и така най-сетне се отпусна пред мен, искам да се възползвам от това.
– Да се възползваш от мен имаш предвид?
– По дяволите, момченце, какво ти става? Не искам да се възползвам от теб. Ти си този, който каза, че е мастурбирал на мен.
– Да, но ти пита, значи… искаш… поне малко ме искаш.
– Просто ми харесва вниманието, това е.
– Не, сериозно, признай си. Аз вече ти казах, че те харесвам. Ти харесваш ли ме?
– Разбира се, че те харесвам, иначе нямаше да съм тук с теб в 1 сутринта… Замисли се баси.
– Знаех си – самодоволно отговори Симо.
– Да не се възбуди?
– Да, възбудих се…
– Ще мастурбираш ли, като се прибереш?
– Да… А ти?
– О, да! – отвърна Кристина и започна да се смее. – Но имам по-добра идея… отдавна не съм правила секс в кола…
– Сериозно ли ми предлагаш да правим секс?
– Да, естествено. Стига с тия тъпи въпроси, че ще се откажа.

Повече от петнайсет минути обикаляха улиците с колата в търсене на подходящо място, където да е достатъчно тъмно и самотно. Накрая Кристина се отказа:

– Съжалявам, нямам нерви да търся толкова време. Ела с мен вкъщи… но първо искам да видя личната ти карта!
– Хей, не те лъжа за възрастта си! Замисли се малко – как щях да имам книжка, ако не бях на 18 поне?
– Добре де, прав си, ясно, извинявай.

Стигнаха пред блока ѝ и паркираха. Кристина отвори входната врата, мълчаха през цялото време, докато бяха в асансьора, но се гледаха в огледалото и се усмихваха под мустак един на друг. После стигнаха до вратата на апартамента ѝ и възможно най-тихо влязоха вътре. Захвърлиха якетата си на дивана и си дадоха сметка, че всъщност се чувстват доста странно.

– Забравих розата долу в колата ти!
– Ще я вземем после…
– Да, прав си… После…

Приближи се бавно към него и облиза устните си:

– Сигурен ли си, че искаш да го направим?
– Да! – отвърна светкавично, сякаш се страхуваше, че тя ще промени решението си. – Не мога да ти опиша колко пъти съм фантазирал с теб.
– Разкажи ми фантазиите си – хвана го за ръката и го поведе към спалнята. – Какво си представяш, когато гледаш снимките ми?
– Въпреки че на тях не се вижда нищо, аз си представям останалото. Харесва ми да си мисля как правя секс с теб… Понякога си представям как ми правиш свирка…

Кристина разкопча задния цип на роклята си и докато наблюдаваше реакцията му, я съблече от себе си. Седна на леглото и разкопча и свали обувките си и се изправи отново, само по прашки пред него.

– О, Боже Господи…
– Остави Господ на мира сега, по-добре разкарай тия дрехи от себе си…

Симо я послуша и със забързани и резки движения започна да се съблича. Остана само по боксерки пред нея и я погледна – първо в очите, а после в гърдите. Сякаш не смееше да посегне към тях, за да ги пипне. Пръстите му погалиха леко зърната ѝ, сякаш проверяваха дали тя ще разреши. Обви гърдите ѝ с ръце и леко започна да ги мачка. Движенията му бяха нервни и непохватни, но Кристина мислено ликуваше. Харесваше ѝ да чувства, че тя е по-красивата от двамата, харесваше ѝ да контролира ситуацията и да знае, че е желана. Чувстваше се като кукла, която всички желаеха и това я възбуждаше.

Седна на леглото и се разкрачи пред него. Погледна надолу и се усмихна:

– Виж, мокра съм…

Симо се наведе към нея и постави ръката си на влажното петно:

– Има формата на сърце…
– Така ли?

И двамата започнаха да го зяпат. Наистина имаше формата на сърце.

– Това е знак от съдбата, че трябва да изгубиш девствеността си с мен! – усмихна се Кристина.

Симо коленичи пред нея и прокара ръцете си по цялата дължина на краката ѝ. Нервните му пръсти се насладиха на гладката ѝ кожа и се плъзнаха нагоре към прашките ѝ. Повлече ги надолу, а Кристина се надигна леко, за да му помогне. Остана разкрачена пред него:

– Какво ще кажеш? Харесва ли ти? Вече няма нужда да си я представяш.
– Това е най-красивата путка, която съм виждал.
– Сигурно, защото е и единствената – разсмя се тя.
– Не е единствената! – гласът му звучеше обидено.
– Добре де, съжалявам, трябваше да го кажа просто… Никога не съм била с девствено момче.
– Значи до известна степен и аз съм ти първият! – погледна я предизвикателно и свали боксерките си.

Пенисът му стърчеше пред нея и видът му малко я смути. Беше страхотен, беше перфектен. Ококори леко очи и отвори уста, зазяпа се в него и преглътна на сухо.

– Пенисът ти е един от най-красивите, които съм виждала, честно.

Симо се усмихна самодоволно и се приближи към нея. Тя се изпъчи:

– Чукай ме между циците! Не, че има много за чукане…
– Страхотни са!

Той настървено стисна гърдите ѝ и вкара пениса си между тях. Движенията му бяха все така резки, нервни и хищни, сякаш го беше страх, че няма да се наслади докрай на момента. Усещането на меката ѝ кожа беше най-прекрасното, което беше изпитвал досега. Никога не му бяха правили дори свирка и това беше първото му споделено сексуално преживяване. Беше толкова изненадан, че не сънува, беше толкова възбуден, че за няколко секунди усети как свършва. Спермата му обля врата, брадичката и част от лицето ѝ, а тя само се усмихна:

– Свикнала съм, спокойно.

Думите ѝ му подействаха като афродизиак – представяше си колко много секс е правила. Все още усещаше силна възбуда, само трябваше да изчака няколко минути. Попита я къде е банята и отиде да се измие, после се върна в спалнята, където тя вече се обличаше.

– Ама чакай! Това беше само първият път, след малко мога пак!
– Не се насилвай, момченце. Нали вече свърши? Друг път пак и повече.
– Кога друг път? Знаеш много добре, че повече няма и да се видим. Дай ми две минути, само не ме гони още, моля те!
– Добре де! Истината е, че и аз искам да свърша, но само да не стане пак така за една минута…
– Няма, обещавам! Вторият път ще издържа повече.

Кристина отново се засмя, ситуацията ѝ се струваше доста забавна, но наистина се възбуждаше от нервността на това момченце. Мислеше си как тя е причината той да е толкова притеснен, как си умираше да я чука, представяше си как се пипаше в пуберската си стая, гледайки нейни снимки. Въздъхна тежко и възбудено… прехапа устни и погледна към него. Съблече се отново и седна на леглото с кръстосани крака. Искаше да разкрие вулвата си, искаше да е сигурна, че той може да я види. Облизваше се и гледаше втренчено в красивият му кур, който вече започваше да се надига.

– Ела тук, момченце!
– Не съм момченце, ще видиш! – изпъшка той, докато пълзеше на леглото към нея.

Тя го застави да легне и започна да целува областта около пениса му. Поглеждаше към него, за да се наслади на измъчения му поглед. Усмихваше се и изкарваше езика си, като че щеше да го близне, но все не стигаше.

– Лапни го! – не издържа Симо.
– Няма!
– Е, добре… – омърлуши се, – но поне не си играй така с мен, че издивявам.

Кристина хвана пениса му с ръка и го сложи в устата си без да откъсва очи от лицето му. Възбуденият му поглед я подлудяваше и започна да засмуква и да облизва главичката, докато движеше ръката си нагоре-надолу по ствола. Поигра си малко с него, накрая го целуна и спря. Яхна Симо и започна да търка клитора си в ерекцията му. Той понечи да го вкара, но тя го спря с жест, после все още на колене, се приближи към лицето му. Когато главата му беше между краката ѝ, се наведе леко и отърка клитора си в устните му, а той протегна ръце, погали дупето ѝ, стисна го и впи устни в нейните. Внимателно вкара десния си показалец в нея, започна да я чука и усети колко много е възбудена. Извади го и вкара два пръста, а тя започна да се клати бавно върху него. Усещаше как езикът му нежно гали клитора ѝ, не беше най-ловкият лизач, но поне се опитваше.

Хвана ръката му и извади пръстите от себе си, а той ги облиза. Плъзна се надолу и ловко вкара пениса му в себе си. Започна да прави бавни движения, които малко по малко ускоряваше и не спираше да гледа лицето му. Харесваше ѝ да наблюдава различните гримаси, които правеше според нейните умения. Подпря се с две ръце около тялото му на леглото и започна да движи дупето си нагоре-надолу максимално бързо. Двамата пъшкаха – тя, защото усещаше перфектния му пенис вътре в себе си, а той защото в представите му това беше пикът на сексуалния му живот.

Стоновете на Кристина бяха все по-шумни и изведнъж станаха резки, движенията ѝ също станаха насечени и бързи, после плавно намали темпото.

– И това, драги ученици, беше женски оргазъм… – каза съвсем тихо без да спира да се движи върху него. – Искаш ли да свършиш пак? Ще можеш ли?
– Да!
– Как искаш?
– Искам аз да съм отгоре.

Смениха позата, тя легна, а той качи краката ѝ на раменете си и започна да я чука с бясно темпо. Свърши за около минута и половина и се тръшна на леглото до нея изтощен, а тя стана, за да се измие. Тегли си бърз душ и се замисли какво по дяволите прави с живота си. Когато се върна в спалнята, видя, че Симо вече спеше, но го сръчка:

– Хей, ставай! Трябва да си тръгваш.
– А? – подскочи.
– Трябва да тръгваш, момче.
– Изморен съм, остави ме малко да поспя и после ще си тръгна.
– Ставай, чуваш ли ме? Трябва да тръгваш. Ще си спиш у вас.

Симо стана от леглото обиден и започна да се облича с мудни движения. Накрая затърси якето си и се сети, че е на дивана в хола, а Кристина го последва все още напълно гола и малко ѝ остана да го избута през вратата.

– Чакай, розата е в колата… – опита се да протестира той.
– Няма значение, хлапе, ще си купя друга! – и затръшна вратата под носа му.

Отиде до дивана, бръкна в чантата си и извади телефона. Когато го включи, видя около двеста хиляди обаждания от агента си… Замисли се какво ли щеше да прави по този въпрос. Това момченце ѝ беше отворило очите – на нея ѝ оставаха поне още няколко години, през които можеше да продължи с този живот. Поне щеше да се подсигури за в бъдеще. А и толкова много ѝ харесваше да се чувства обожавана… Не беше подходящ момент да се откаже от това. След десет години никой нямаше да я обожава.

Обади се на агента си и започна да се извинява. Обясни му, че се е почувствала доста зле и е решила да си хване такси до вкъщи, за да полегне. Той настоя да иде да види как е, тя прие.

Знаеше, че за да не загуби работата си, ще трябва да се изчука и с него, но пък това беше най-забавната част. Отдавна беше забелязала как я гледа…

След малко на вратата ѝ се звънна. Не се беше обличала – за какво? Преди да отвори, направи изморена гримаса, наведе очи и видя настръхналите си от възбуда зърна. Вече предусещаше чувството за превъзходство… Нацупи устни и отвори вратата.

Към следващата част: Алчност