Дългите му пръсти търсеха клитора ѝ под широката ѝ пола, докато с другата ръка държеше волана и се опитваше да се съсредоточи върху пътя. Очите му очакваха всеки момент да се натъкнат на познатата отбивка за горичката и не след дълго, черната пътечка се появи от дясната страна на пътя. Нико завъртя внимателно волана на джипа си, този път с две ръце, и паркира достатъчно далеч от шосето, за да не се натъкнат на любопитни погледи.
Разкопча колана си и бързо се нахвърли да целува сочните устни на спътницата си. Разкопча и нейния колан и ръцете му сграбчиха стегнатите ѝ гърди без да спира да я целува. Тя го спря и отвори вратата на колата.
– Бети, къде тръгна?
– Ела на задната седалка, – усмихна се – там ще ни е по-удобно.
Следобедът беше топъл и приятен, затова оставиха задните врати отворени, докато се целуваха и не спираха да се опипват един друг. Съблякоха дрехите си и останаха по бельо, тогава Бети седна върху него и започна да търка клитора си в ерекцията му. Двамата бяха полудели от възбуда, той разкопча сутиена ѝ и засмука едно по едно щръкналите ѝ зърна. Бети не издържа и свали надолу боксерките му, отмести настрана бикините си и седна върху пениса му, оставяйки го да проникне в нея.
И двамата почувстваха облекчение, че най-сетне са стигнали до този момент и вълни от удоволствие и възбуда започнаха да прииждат върху телата им. Нико хвана косата ѝ и помагаше на тялото ѝ да се движи върху него с бясно темпо. Беше на косъм да свърши, когато се сепна и я премести, за да вземе презерватив. Сложиха го заедно, бързо, но все пак внимателно, и Бети отново го яхна. Усещаше, че той няма да издържи още дълго, затова започна да масажира клитора си. Свършиха почти едновременно и сладострастните ѝ стенания озвучиха горичката.
Докато се обличаха, Нико заговори:
– Чудесна си, но не мога да крия повече, съжалявам. Излъгах те. Мислех, че ще мога, но не е така.
– Чакай, какво има?
– Трябва да ти призная нещо. Имам връзка. Нещата не вървят и мислех, че ще е просто да бъда с друга, но явно не е толкова лесно. Сигурно съм супер тъп…
Бети замълча за няколко секунди и просто слезе от колата, все още беше само по бельо. Той слезе след нея:
– Чакай, съжалявам, само не тръгвай. Далече сме от града, ще те закарам.
Тя вдигна укорителния си поглед към него без да каже нищо, но не след дълго проговори:
– И защо ме излъга? Защо не ми каза?
– Казах ти – мислех, че ще бъде лесно просто да забравя за това. А и ти е ясно, че е много вероятно срещата ни да не се повтори. Не мислех, че… не знам. Съжалявам, не трябваше да те лъжа.
– Добре де, какво толкова ти е направила жена ти, че дори да помислиш за изневяра? Разбирам, че мен не ме познаваш и може да се каже, че ти е все тая, но защо лъжеш нея? Опитвам се да те разбера, честно, и най-вече да не се вбесявам.
– Не сме женени! Наистина ли ти се слушат проблемите ми? – Нико въздъхна:- Добре, предполагам, че заслужаваш поне обяснение. Запознах се с Ники в интер…
– Чакай, чакай! Приятелката ти се казва Ники? – Бети прихна да се смее. – Сериозно?
– Да, сериозно… – гласът му звучеше раздразнен. Признаваше грешката си, но не му беше приятно да му се подиграват. Въпреки че си даде сметка за промяната в изражението му, Бети дълго се смя:
– Съжалявам – проговори, когато се успокои,- но наистина ми се струва забавно.
– Както казвах, запознах се с нея в интернет- продължи Нико с въздишка и нотка на раздразнение:- а онлайн, тя изглеждаше доста отракана. Беше забавна, понякога затапваше големи тарикати, и честно казано я харесах доста. Но после се запознахме на живо, и естествено, в началото всичко беше супер… Проблемът е, че… да речем, пуснахме се по течението и заживяхме заедно прекалено рано. Не знам. Но вече няколко месеца не сме спрели да се караме, което е ужасно. И просто ми омръзна. И няма как да се разделим, защото за момента тя не работи и няма къде да живее… Просто не искам да я оставям на улицата. Не знам, сигурно звучи глупаво или като някакво оправдание.
Бети остана сериозна и го погледна изпитателно:
– Според мен се правиш на жертва, което изобщо не ми допада.
– Мисли, каквото искаш – отсече Нико и започна да закопчава едно по едно копчетата на ризата си.
Тя прехапа устни. Може би това беше истинската история, може би просто той я бе преживял по този начин, затова и реагираше остро.
– Добре, чакай. Вярвам ти – приближи се до него и повтори:- вярвам ти.
Половин час след това, джипът беше спрян пред жилището ѝ.
– Беше… – тя направи кратка пауза:- беше интересно преживяване. Както и да е.
– Съжалявам, че си се почувствала зле.
– Не съжалявай. Аз съм си виновна, защото спя с непознати.
Въпреки всичко, в колата се усещаше някаква задушевност, или може би само той се чувстваше така. По радиото звучеше „Again“ на Лени Кравиц. Без да знае дали е замаян от случката или се е оставил по течението на романтичната обстановка, или пък просто е омагьосан от Бети, Нико не се въздържа да отбележи:
– Дори иронична, усмивката ти е хубава. – И прецени, че си струва да попита:- Ще те видя ли пак?
