Лежаха прегърнати между меките чаршафи и Мико говореше съвсем тихо:
– Дори не мога да спя, ако не дойда да те видя. Сутрин се събуждам и цялото чене ме боли, всичко ме боли и само се въртя в леглото. Фирмата е тръгнала на майната си, дори не знам как да постъпя вече и това ме изяжда отвътре, разбираш ли? Не искам да уволнявам хора, това ще влоши положението, защото ще падне качеството на работата – преглътна шумно и продължи.- Вече нямам време за почивка, камо ли за личен живот.
– Спокойно, миличък, всичко ще бъде наред. И друг път си имал проблеми с фирмата и винаги си се справял с всичко.
Нежният ѝ глас и окуражителните ѝ думи винаги му помагаха. Тя беше единствената, която го разбираше, в свят изълнен с егоизъм и лицемерие. Само с нея можеше да сподели всичко, а тя да го разбере, да каже правилните думи и той да се почувства по-добре.
Мико приближи устните си до ухото ѝ и прошепна:
– Обичам те, сладкишке… Ще те изям!
Устните му целуваха и хапеха врата ѝ, а тя се смееше. Само нея караше да се смее, може би защото само тя го приемаше безрезервно и това го караше да се отпусне и да бъде себе си. Сладкишка никога нямаше да го отритне, нито да му се подиграе, вместо това щеше да го изслуша, да го разбере и да го успокои.
Ръцете му търсеха бикините ѝ, за да ги свали и захвърли някъде на пода. Като в просъница усети как тя се качи върху него, за да му достави удоволствие, точно, както му харесваше. Тя знаеше и винаги го глезеше, винаги го целуваше по врата и му шепнеше, че обожава пениса му.
– Знаеш, че в това легло си бил само ти.
И Мико го знаеше. Там Сладкишка беше само за него. Когато се чувстваше зле, знаеше къде да я намери, и че никога нямаше да усети миризмата на друг, само собствената и нейната.
Свърши, но не искаше да си ходи. Остана в леглото ѝ още малко, в прегръдките ѝ, където проблемите не съществуваха, защото тя ги бе прогонила с нежния си глас. Но реалността го зовеше безмилостно и той стана.
– Трябва да тръгвам. Знаеш как е, не искам да ми мрънкат вкъщи.
– Знам, миличък. Върви щом трябва.
Облече се и извади определена сума от портфейла си. Подаде парите и каза:
– Благодаря ти, сладкишке.
