ЧАСТ ПЪРВА
Михаил и Силвия бяха в една компания. Но досега никога той не се беше заглеждал по други жени. Тя му беше много симпатична, въпреки че беше жената на колегата на жена му. Често се събираха и излизаха по семейно, я на кино, или пък на кръчма. Тя седеше до мъжа си, често в пълно мълчание, следеше с поглед разговора и наблюдаваше, но нищо не казваше. Нищо особено… Но въпреки това имаше нещо много очарователно в нея. Тъмна коса, дълга, тъмни очи, красиво лице – дори изглеждаше леко надменна. Когато се запознаха в началото, беше по-закръглена, но, по незнайно какви причини, тялото ѝ стана по-стройно. Винаги имаше вкус по отношение на облеклото – стилно и изискано.
В един момент нещо започна да се променя. Тя започна да се усмихва повече, да говори с него. Оказа се много начетена и интересна. Можеше да говори за всичко, при това на ниво. Забеляза, че мъжът ѝ не желаеше да сяда до нея, между тях липсваше интимност. Не можеше да не се загледа по нея, не можеше да не хвърли някой поглед. Често установяваше, че и тя го наблюдава. Михаил започна да я закача, да ѝ се усмихва повече и съответно Силвия стана още по-открита с него. Нещата бързо започнаха да се задълбочават, флиртовете им ставаха доста по-смели и по-горещи.
Една вечер се разкарваха в парка, по семейно му, жена му и колегата ѝ вървяха по-напред и обсъждаха за пореден път работния ден. Това им се беше превърнало в навик. Михаил много се дразнеше от това, както и Силвия. За първи път пръстите на ръката ѝ докоснаха неговите. За първи път изпита неистовото желание да я има в ръцете си, да я притежава по един доста по-различен начин. И тогава разбра – тя щеше да заминава за няколко месеца на обучение извън страната. Това го потресе. Нямаше да я вижда.
На сбогуване, Силвия прегърна всички, а него остави за последно. Но прегръдката, която той ѝ даде щеше да я помни, докато се върне. Искаше първо да се здрависат, но не се получи точно така. Тя го прегърна, той я притисна силно към себе си. Боже, какъв аромат имаше косата ѝ, колко е приятно тя да е в обятията му. „Ще ми липсваш…“, искаше да ѝ каже, но думите не излязоха от устата му, а заседнаха там.
Четири месеца по-късно се събраха отново. Господи, изглеждаше убийствено! Сега не просто я желаеше, ами искаше да е само негова, постоянно. Съпругът ѝ отново седна от другата страна, далече от нея, а Михаил искаше да е близо… Силвия беше с рокля, изискана и стилна, бяла с черни линии, прекрасно фино каре, прилепнала по нея и прекрасните ѝ извивки. Изглеждаше супер секси. А той беше дошъл по дънки и спортна риза, дали щеше да ѝ направи впечатление. На няколко пъти тя докосна ръката му, а под масата пък неговите пръсти шареха по коленете ѝ. През цялото време си говореха. Не можеше да повярва, че тази жена, която до преди година беше просто част от компанията, сега за него значеше нещо много повече.
Когато ставаше, я проследяваше с поглед какво прави, къде ходи… А после я закачаше с някакъв лек „базик“. Харесваше му да ѝ се усмихва. Определено тази жена заслужаваше много…
– Някой взе ли поръчаната торта? – попита Димитър, друг техен приятел от компанията.
Ами не! Никой. Силвия беше забравила да я вземе, а беше нейно задължение.
– О, мамка му! – изрече тя и започна да чупи пръсти.
– Браво ма! – подигравателно започна мъжът ѝ. – Патка такава!
Михаил вътрешно избесня. „Копеле!“, помисли си той и се намръщи. Веселин, мъжът на Силвия, беше много дразнещ човек. Имаше такава готина жена до себе си, а предпочиташе да флиртува с другите мацки. И защо се беше оженил за нея? Да я обижда пред останалите. Критиките, които той изсипваше по нейн адрес, бяха единствените думи, които изричаше към нея, когато бяха в компания.
– Аз ще отида да я взема. – предложи Михаил, безкрайно изнервен и бесен. Идеше му да натресе един в лицето на Веселин, но се размина със скърцане със зъби. Хрумна му нещо друго. – Силви, искаш ли да дойдеш? И без това не знам адреса…
Той погледна към нея с надежда, че е разбрала копнежа му, очите ѝ искряха, в тях се четеше благодарност. Изобщо не дочака последната хаплива забележка на мъжа ѝ. Взе си чантата, обу си елегантните черни обувки на висок ток и изчака Михаил до вратата, докато се нагласи и вземе ключовете за колата, а той се оказа дори по-бърз, отколкото предполагаше. Избута Силвия навън от апартамента, затръшна вратата след тях. Бяха на шестия етаж. Качиха се в асансьора. Ръката му обхвана нейната, тя стисна силно.
– Ще ме чукаш ли? – изрече Силвия и го стрелна с очи.
– Да! – изрече той и я придърпа към себе си. – Ще го начукам на жената на това копеле!
– Заради теб съм без бельо. – съобщи му Силвия и му се усмихна предизвикателно.
Той се опули насреща ѝ. Това го накара да бръкне под роклята ѝ и да се убеди лично в думите ѝ. Нямаше бикини. Не го беше излъгала. Самата мисъл, че ще притежава тази жена го възбуди. Желаеше я твърде силно.
Вратата се отвори, бяха в подземния гараж, той я пусна и кимна към една камера на тавана. Михаил я поведе към Нисан Кашкай, нов модел, сив металик. Тя се качи и седна до него. Той бързо запали колата и отпраши.
Сладкарският цех, от който трябваше да вземат поръчаната торта, се намираше на другия край на града. Михаил предпочете да избегне вечерния трафик и да мине по околовръстния път. Там можеше и да спре. Искаше да изпълни „заканата“ си. Но преди това…
Той плъзна ръка по бедрото ѝ, мисълта, че беше без бикини, щеше да го побърка. Тя разтвори крака. Роклята ѝ се дръпна нагоре. А пръстите му зашариха по най-чувствителните места. Силвия стисна седалката, изстена. Михаил облиза устни, искаше я толкова силно. Фактът, че наблюдаваше и пътя, караше, хвърляше някой поглед на нея и я докосваше по най-интимните места, увеличаваше адреналина му на макс. Но Силвия не играеше честно. Едната ѝ ръка се мушна в деколтето ѝ, бюстът ѝ се показа извън бялата рокля с фино черно каре, започна да играе със зърната си. „Господи, тя е изцяло без бельо!“, мислеше си той и прехапа долната си устна. От шарката на роклята изобщо не личеше. А тя пъшкаше и въобще не се шегуваше. Той, само от това, че я гледа, слуша и докосва, можеше да свърши. При всяка негова заигравка и нежен допир тя се извиваше в седалката и стенеше. „Мамка му, искам и аз!“, премина през съзнанието му, когато Силвия изпъшка силно и доста гласно. Кракът му натисна спирачката. Замириса на изгоряла гума, беше оставил и диря по асфалта.
Тя се обърна към него и го погледна въпросително.
– Не ме гледай така! – повиши глас Михаил. – Искам да те чукам, за Бога!
Отби Нисана от главния път и го насочи към една тъмна пресечка. В момента, в който спря и угаси двигателя на колата, Силвия отвори вратата, слезе от нея и заобиколи. Отвори тази на шофьорското място. Михаил през цялото време я наблюдаваше и се изненада, когато тя го дръпна навън. Той нямаше намерение да се дърпа. Силвия го целуна страстно, жена му не го беше целувала така през целия им съвместен живот заедно. А жената пред него го възбуждаше толкова силно, че можеше да я чука непрекъснато. И беше чужда жена, това го караше да я желае още повече. Прекрасните ѝ устни бяха нещо неописуемо горещо, сочни и нежни, а езикът ѝ игриво проучваше вътрешността на устата му. Ръцете му вдигнаха роклята ѝ нагоре и заголиха стройните ѝ крака. Колко бяха гладки! Михаил стисна облото ѝ дупе и я придърпа към себе си. Отърка панталона си с доста издута предница в корема ѝ. Тя изпъшка силно и отметна назад глава. Той облиза настръхналите ѝ зърна на прекрасните ѝ гърди. Силвия разкопча панталона и обхвана пениса му. Той изръмжа. Трябваше да бъде негова, сега!
Михаил я вдигна и я положи внимателно върху предния капак на колата. Ръцете му погалиха вътрешната повърхност на бедрата ѝ. Продължи нагоре до сгъвката, тя потрепна от гъдел, плъзна пръсти от корема надолу по слабините ѝ, беше мокра, стисна клитора ѝ, тя простена от удоволствие. Последва още една гореща целува, искаше да изпие цялата наслада, която се разливаше по тялото ѝ. И след това стисна силно дупето ѝ, рязко и силно проникна в нея. Тя изпъшка силно в устата му, а това щеше да го подлуди. Силвия обви крака около кръста му. Стенанията ѝ следваха всеки негов рязък тласък, тя се извиваше в ръцете му, тръпнеща от растящото удоволствие. Той я притежаваше, в този кратък момент, а тя беше убийствено гореща. Краката ѝ го стискаха все по-силно. Михаил наблюдаваше всяка порочна тръпка, която преминаваше по прекрасното ѝ тяло. Проникванията забързаха, станаха груби, силни и твърде агресивни. Тя продължаваше да стене и да се извива в ръцете му, а той ръмжеше. Захапа врата ѝ, Силвия заби нокти в рамената му, платът на ризата се прокъса. Насочи се към гърдите ѝ, повтори със засмукването и захапването. Това я побъркваше от удоволствие, Михаил усещаше всичко това. Искаше да ѝ даде цялата греховна страст. Тя потрепери силно в ръцете му, в тялото ѝ се разнесе тръпка на върховна наслада. Последен сподавен стон в целувка се откъсна от устните ѝ. „Чакай ме…“, крещеше замъгленото му съзнание. Още един тласък, последван от друг, все така силни, резки и агресивни… И тогава неговият стон, екстаз и блаженство… „Тя е моя!“ Притисна я към себе си.
Тортата беше взета навреме, а прокъсаната риза – сменена. Добре че имаше резервна в багажника. Червените белези, от ноктите на Силвия по рамената му, щяха да личат дълго време. Това не го притесняваше особено. Жена му от месеци се оплакваше от стабилно главоболие, което означаваше, че нямаше да го докосне.
На връщане, държеше ръката ѝ. След малко щяха да са отново приятели само. Тя щеше да се прибере с нейния мъж, а той с неговата жена. Щеше да я вижда само на събиранията, на общите вечери, или пък когато отиваха на кино. Не, не можеше да допусне това. Тази жена беше огън. Дори с жена му не правеха такъв убийствен секс. А и кога ли правеха?
– Искам да те чукам пак! – каза Михаил, стисна волана здраво със свободната ръка. Хвърли един поглед към нея. Тя се усмихваше по същия предизвикателен начин. Той прехапа долната си устна, беше го възбудила пак.
– Може утре. – предложи Силвия и се наклони към него.
– Утре става. – съгласи се с нея и открадна една бърза целувка.
В момента, в който вратата се отвори, всичко си стана пак по старо му. Компанията беше седнала на масата и запиваше стабилно. Веселин веднага отправи поредната критика:
– Ей, Силва, нищо не правиш като хората… Дори и в леглото не те бива…
Всички се засмяха на грубата шега, с изключение на Михаил и Силвия. „Изобщо не знаеш как да я чукаш тогава.“, премина през съзнанието му. Двамата вдигнаха наздравица, поглед над чаши, огън в очите, и двамата готови за следващата им греховна среща…
