Бяха минали три месеца от раздялата им и все още не се бяха виждали. Лидия събра нещата си от апартамента тихомълком – все когато знаеше, че Джорди е на работа. Когато сред вещите си откри филмът Казино, ѝ идеше да си удари главата в стената. DVD-то беше негово и сега се налагаше да намери начин да му го върне. Ненавиждаше идеята да се срещнат отново, особено след като раздялата им беше най-зрялата, която беше имала досега. Тя остана за няколко дни при родителите си, след огромния скандал… но Джорди не издържа и след два дни отиде да я види. Всичко се случи набързо в колата му:
– Не мога да продължавам така… – каза. – Не съм щастлив и не искам да продължаваме с тази връзка.
Същата нощ го сънува… В съня ѝ тя лежеше в леглото си и когато отваряше очи, той беше прав до нея, също върху леглото. Тя го дръпна към себе си, но той ѝ каза: „Никога повече няма да бъда с теб“, а после легна върху нея, за да правят секс… Когато се събуди, се чувстваше ужасно.
Думите му отекваха в главата ѝ… След 2 години заедно, сега трябваше да започне всичко наново. Преди около месец най-накрая си нае свестен апартамент сравнително близо до работата ѝ – работеше като рецепционистка в частна болница от няколко години насам, а преди това около два месеца живя отново с родителите си. Най-трудната част от това беше, че дори вкъщи трябваше да се прави, че всичко е наред, за да не ги притеснява.
В крайна сметка времето минаваше и Лидия свикна да се чувства тъжна и започна да прави плахи опити да си върне социалния живот. Беше доста трудно да си „поделят“ приятелите, затова тя просто се отдръпна и си даде време да реши какво иска да прави занапред. И ето, че откри въпросния апартамент и това беше доста важно събитие за нея, беше като лъч надежда в сивото ѝ ежедневие. Концентрира се върху всичко, което тепърва трябваше да прави – документите, договора с хазяина, голямото чистене преди да се нанесе… За щастие, апартамента се даваше под наем с мебелите и не се наложи да купува свои, нито да ги мъкне до там.
И сега, когато вече подреждаше нещата си в новия си дом, след като довлече всичките си кашони и чанти, когато животът ѝ също беше започнал да се подрежда, откри тъпото DVD… Ядоса се и отново го сбута най-отдолу, под всичките ѝ останали дискове.
Два месеца след тази случка най-сетне се почувства готова да се срещне с Джорди. Трябваше да му върне филма. Даде си сметка за това, когато отново го сънува…Този път в съня си го виждаше на улицата, а той беше с друго момиче. Не го ревнуваше, но се скри, за да не я види той… Беше сигурна, че сънят се дължи на факта, че постоянно си представяше същата ситуация и се чудеше как ли ще реагира, ако се случи. Не беше невъзможно да се засекат.
Лидия реши, че не иска да се крие повече, а по-скоро трябва да го види, за да успее да продължи напред без страх от случайна среща. Нарочно му се обади, когато знаеше, че е на работа, за да не стоят дълго на телефона и за няколко минути се разбраха да се видят. Стори ѝ се, че и той се радва да я чуе…
Облече се красиво, за да му покаже, че се чувства добре. Поне така си мислеше, но всъщност носеше турско син топ, черна жилетка и сини дънки… Поне се усети и си сложи високи черни обувки, които издължаваха иначе пухкавите ѝ крака. Не беше точно пухкава, по-скоро така се чувстваше, но наистина имаше страхотен стегнат и обемист задник. Джорди харесваше обемисти задници, най-вече нейния, поне така ѝ се искаше да мисли, защото беше виждала бившите му приятелки преди нея и нито една от тях нямаше нейната фигура. Първата му приятелка беше слаба с огромни, наистина ОГРОМНИ естествени гърди и доста красиво лице. Втората имаше „нормално“ слабо телосложение, но тялото ѝ не беше стегнато. Третата беше доста по-мургава от останалите и беше аржентинка… Изобщо, по всичко личеше, че Джорди нямаше определен тип и не избираше приятелките си само по външност.
В уречения час Лидия влезе в кафенето, където се бяха разбрали да се видят, но него все още го нямаше. Типично, винаги закъсняваше, това беше едно от нещата, които в началото много я дразнеха в него. Тя също закъсняваше редовно преди години, но с времето се самовъзпита и спря да го прави, защото също така мразеше да чака и се поставяше на мястото на чакащите я. Това я мотивираше да промени навиците си.
Поръчваше си кафе, когато той дойде. Явно беше минал през апартамента си да се преоблече, защото не носеше синята си униформа, а дънки и зелената тениска, която подчертаваше страхотните му зелени очи. Когато бяха заедно, Лидия постоянно му го казваше, когато видеше, че я носи. Нещо в нея трепна… „Дали се е облякъл така заради мен?“…
Джорди се приближи и я поздрави с топла прегръдка. Беше неочаквано, но много приятно…
– Как си? – той проговори пръв, докато тя стоеше стъписана и не знаеше какво да каже. – Знам, че е клиширано и всички го казват, но наистина изглеждаш страхотно.
Лидия се изсмя:
– Няма нужда да казваш подобни неща, наистина.
– Какво ще поръчваме? – отговори бързо Джорди в опит да прикрие, че му е станало неловко от коментара ѝ.
– Мислех да е кафе.
– А какво ще кажеш за една бира?
– Добре, няма проблем. – Обърна се към бармана: – Две бири, ако обичате. Благодаря.
Взеха бутилките и се запътиха към една от малкото свободни маси. За щастие все още имаше места до прозореца и седнаха там. Навън се мръкваше и понеже кафенето се намираше на главна улица, имаше безброй светлосенки, които правеха гледката прекрасна.
– Е, как си? – усмихна се Джорди. – Оня ден се чух с Мая и ми каза, че си се преместила в друг апартамент. Много се радвам за теб!
– Да, доста е спретнат и е сравнително близо до болницата… А ти как си? Как върви работата?
– Знаеш как е… На Георг му коства да плаща в пари вместо в кокаин.
Засмяха се на старата тяхна шега и той продължи:
– В момента се опитвам да обуча нов служител, който ще ме замества и вместо да стоим там по цял ден, ще караме първа или втора смяна. Една седмица ще ходя сутрин, една седмица следобед… което ми оставя доста повече свободно време от преди. Доволен съм, но все още трябва да му обясня доста неща… Засега не продава много, но се надявам с времето да свикне.
– Това е страхотно! Много се радвам, че оценяват всичко, което правиш за фирмата.
– Да, аз също. Мисля че заслужавам това…
– Заслужаваш го, наистина. Наздраве! За служебните успехи!
Чукнаха бутилките и отпиха.
– Всъщност исках да те видя, за да ти дам нещо, което намерих сред нещата си. Не знам кога съм го взела, честно и е било без да искам. Но така и така беше в мен, рекох си – защо пък да не се видим? Мина доста време, нали?
Извади DVD-то от чантата си и му го подаде.
– Казино! От месеци се чудя на кого съм го дал! – разхили се: – Да не мислеше, че можеш да ми го откраднеш?
– Е, какви са тия глупости? Нали ти го нося специално?
– Не се ядосвай де! Шегувам се просто.
– Знам, че се шегуваш, но се дразня. Знаеш, че никога не бих откраднала нищо…
– Знам де, спокойно! Не исках да те дразня.
Джорди се премести до нея, а тя се направи, че „нищо толкова“ не е станало, но сърцето ѝ щеше да изскочи от вълнение. Защо изобщо се бяха разделили? За какво се скараха онази нощ? Имаше ли значение вече? Чувстваше се като на първа среща, но беше още по-прекрасно – познаваше го отдавна и знаеше колко мил човек е. Говореха си за доста неща и Джорди приближи лицето си до нейното. Усещаше бирения му дъх, топлината му и очите ѝ се концентрираха върху устните му… Все още помнеше какви точно бяха целувките му – мокри и продължителни, настоятелни… сякаш се опитваше да я изпие.
Джорди допря челото си в нейното, нямаше как да стане по-интимно – Лидия се опита да го целуне, но той се отдръпна. Тя хвана лицето му с ръце и впи устни в неговите. Усети отново познатите движения на езика му върху нейния и беше прекрасно! Трябваше да спре да се прави, че всичко е наред и да признае пред себе си, че Джорди ѝ липсваше ужасно. Искаше ѝ се да се целуват завинаги…
Когато отдръпнаха лицата си, Лидия ясно прочете вината в очите му, затова хвана ръката му и се усмихна. Джорди също се опита да се усмихне, но вместо това каза:
– Искаш ли да си тръгваме?
– Какво имаш предвид?
– Да си ходим вече…
– Да, ясно, но питам… Друго питам, знаеш.
– Знам… и в същото време не знам какво да ти кажа. Объркан съм, не знам какво трябва да значи „това“ – направи кавички във въздуха – за нас. Не искам да вземаме прибързани решения. Очаквах да се случи нещо подобно, но мислех, че ще съм наясно какво искам да правя, когато те видя.
– Не знам какво да ти кажа… и аз съм объркана, но не искам да си ходя.
– Ела вкъщи с мен… – приближи се до нея и отново я целуна. – Искам да дойдеш.
– Мисля че ще е по-добре ти да дойдеш у нас… Прекалено болезнено е да ида да спя в „къщата ни“ – също направи кавички във въздуха – и на сутринта просто да си тръгна. Не мисля че съм готова за това. Но наистина искам да прекарам нощта с теб…
След около половин час вече бяха в апартамента на Лидия. Той не се спря да оглежда, каквото и да било, хвана ръката ѝ и я попита къде е спалнята. Събуха се и легнаха с дрехите в мекото легло с лице един към друг.
– Баси удобното легло! – опита се да се пошегува.
Тя нищо не каза, просто го гледаше сякаш изучаваше лицето му на светлината на нощната лампа:
– Не си се променил…
– Няма как да се променя толкова, минаха само няколко месеца, откакто се видяхме за последно…
– Хах, „само“… А на мен ми се сториха безкрайни…
Лидия приближи лицето си към него и започна да го целува. Съзнанието ѝ крещеше: „Обичам те!“, но я беше страх да го каже. Радваше се и на това, което имаше в момента и не искаше да насилва нещата. Целуваха се, както преди, а той мушна ръката си в задния ѝ джоб – както правеше преди…
Тя седна на леглото и съблече жилетката си, махна дънките си и остана само по синия топ и гащички. Той последва примера ѝ и остана по боксерки и тениска. Отново започнаха да се целуват, а Лидия галеше лицето му и приближаваше тялото си към неговото все повече и повече. Не издържа и съблече останалите си дрехи… Мушна се под завивките и с поглед проследи движенията му, докато се събличаше и той. Когато отново видя пениса му, се усмихна. Беше толкова щастлива и не само заради секса… припомняше си най-интимните им моменти заедно и чувстваше умиление. Джорди се шмугна под завивките при нея и започнаха да опипват голите си тела завити до уши.
Лидия се обърна с гръб към него и започна да търка дупето си в еректиралия му пенис. Той плъзна ръката си между краката ѝ, за да провери дали е мокра и игриво вкара показалеца си вътре в нея. Тя се изхихика и хвана пениса му с една ръка, опитвайки се да си играе с него, докато беше в гръб. Надигна малко дупето си и с ръка насочи ерекцията му към вагината си… Усети го вътре в себе си и започна да се движи. Той я хвана през кръста и ускори темпото.
Когато и двамата запъхтяха от възбуда, той застана на колене пред нея, тя се разкрачи и отново се сляха в едно… Джорди хвана краката ѝ и ги качи на раменете си, наведе се над нея, докато се подпираше на леглото, за да може да я целува, докато правеха секс. Лидия се подпираше на стената, за да може да се изтласква срещу него, но когато той ускори темпото още повече, се остави в ръцете му. Свършваше и се опитваше да не вика много… След няколко секунди Джорди изкара пениса си от нея и започна да мастурбира с бясно темпо. За секунди изля спермата си на корема ѝ… както правеше и преди.
Джорди се строполи на леглото за малко, но после стана, за да иде да се изкъпе. Лидия го последва, за да му покаже къде е банята. Остана там с него и го гледаше как се къпе, а после той изчака нея. Изсушиха се и бързо се свиха под завивките.
– Доста е хладно… – отбеляза тя.
– Знам, че е много клиширано, но… аз ще те стопля – отговори Джорди и се лепна за нея. – Студена си, както винаги.
– Клишетата не са толкова лоши, когато ти ги казва любим човек.
– Радвам се, че мислиш така, защото имам чувството, че сме ходещи клишета…
– Не мисля, че сме точно клишета. Хората се разделят и после пак се събират. Такъв е живота просто…
– О, нямах това предвид… Лидия, ти нали не мислиш, че сега сме отново заедно? Точно от това се притеснявах… Съжалявам, ако…
– Винаги трябва да поясняваш някакви глупости, нали? – прекъсна го и скочи от леглото. – Не знам защо изобщо те поканих, трябваше да се сетя, че пак ще почнеш с твоите драми и веднага ще започнеш да се обясняваш дали сме еди-какви-си… Не можеш ли просто да се насладиш на момента? За тъпачка ли ме взе, че ми се обясняваш толкова, все едно сама не мога да се сетя?
– Страхотна наслада е да те слушам как викаш! И аз не знам за какво дойдох, като се нервиш за всяко нещо и го правиш на проблем! Същата нервачка си си!
– Еби се в гъза, тъпак! Аз ли правя всичко на проблем? Ти ми се правиш на drama queen!
– Спри да ме обиждаш! Аз не те обиждам!
– О, напротив! Обиждаш ме с тъпото си държание, все едно съм малоумна и не знам, че това е просто секс.
– Не знам защо го приемаш така, но честно да ти кажа, не искам и да знам.
Джорди се беше облякъл светкавично и вече обуваше обувките си.
– Да не си забравиш филма само, че повече няма да те търся да ти го връщам! Огледай се добре да не оставиш нещо, защото ако намеря още нещо твое, директно ще го изхвърля! – изкрещя Лидия.
– Не ми се обяснявай бе! – кресна и той, докато търсеше DVD-то.
– Тъпак! Надявам се повече никога да не те видя!
– Вярвай ми, и аз се надявам!
Той излезе от спалнята и тресна входната врата. Лидия изтича гола до там и я заключи. Върна се в стаята, шмугна се в леглото, което все още миришеше на Джорди и се ядоса, че и тук си докара спомени с него… И то спомени за крясъци и скандал – точно както преди.
Ауч! Мъже… Знаят ли изобщо какво искат?