Дора си изсуши косата, облече халата си и излезе от банята. Дориан още лежеше в леглото, но вече беше буден:
– Дори, събуди ли се вече, м?
– Да, Дори – изсмя се. – А ти?
Тя легна до него по корем и го целуна:
– Ау, бебчо, измий си зъбките, става ли?
– Разбира се, мила.
Стана от леглото и се запъти да изпълни желанията ѝ, а тя се завъртя и легна по гръб. Когато Дориан се върна, се разкрачи пред него:
– Мм… съжалявам, че те накарах да си измиеш зъбките, сладурче. Искаш ли да ме лижеш малко?
– Не съм закусвал още, мила – измънка той.
– Ето ти закусчица де!
Дориан се усмихна пресилено. Тя нищо не каза, но се усмихна по същия начин. На кого ще прави физиономии това момченце? Когато наведе главата си и започна да я лиже, тя се пресегна и хвана главата му с ръце и крака, за да не бяга. Започна да движи таза си, но той рязко махна ръцете ѝ от главата си и се отскубна от хватката:
– Какво правиш?
– Защо ми правиш физиономии? – изръмжа му насреща.
– Какви физиономии?
– О, не се прави на светец, момченце! Много мразя да ми правиш физиономии, когато искам да правим секс!
– Дора, мога да кажа само, че не знам за какво говориш, мила, но не ми хареса никак какво направи току-що!
– И на мен не ми харесват физиономиите ти! – нацупи се и се обърна по корем на леглото.
Изчака сърдита, за да види дали той смята да се извини, но вместо това чу как се отдалечава и затваря вратата на банята след себе си. Ослуша се дали наистина е останала сама и се подпря на лакти. Май наистина беше прекалила. Е, нищо, той не се сърдеше дълго, но все пак се замисли, че трябваше да направи нещо за него. Изчака го да се изкъпе и когато най-сетне се върна в спалнята, тя го посрещна с най-миловидния си поглед и свити от съжаление устни:
– Извинявай, миличък. Ще ми простиш ли?
– Да, разбира се – отговори, но ясно си личеше, че все още ѝ е обиден.
– Стига де, не ми се сърди.
