Дора си изсуши косата, облече халата си и излезе от банята. Дориан още лежеше в леглото, но вече беше буден:
– Дори, събуди ли се вече, м?
– Да, Дори – изсмя се. – А ти?
Тя легна до него по корем и го целуна:
– Ау, бебчо, измий си зъбките, става ли?
– Разбира се, мила.
Стана от леглото и се запъти да изпълни желанията ѝ, а тя се завъртя и легна по гръб. Когато Дориан се върна, се разкрачи пред него:
– Мм… съжалявам, че те накарах да си измиеш зъбките, сладурче. Искаш ли да ме лижеш малко?
– Не съм закусвал още, мила – измънка той.
– Ето ти закусчица де!
Дориан се усмихна пресилено. Тя нищо не каза, но се усмихна по същия начин. На кого ще прави физиономии това момченце? Когато наведе главата си и започна да я лиже, тя се пресегна и хвана главата му с ръце и крака, за да не бяга. Започна да движи таза си, но той рязко махна ръцете ѝ от главата си и се отскубна от хватката:
– Какво правиш?
– Защо ми правиш физиономии? – изръмжа му насреща.
– Какви физиономии?
– О, не се прави на светец, момченце! Много мразя да ми правиш физиономии, когато искам да правим секс!
– Дора, мога да кажа само, че не знам за какво говориш, мила, но не ми хареса никак какво направи току-що!
– И на мен не ми харесват физиономиите ти! – нацупи се и се обърна по корем на леглото.
Изчака сърдита, за да види дали той смята да се извини, но вместо това чу как се отдалечава и затваря вратата на банята след себе си. Ослуша се дали наистина е останала сама и се подпря на лакти. Май наистина беше прекалила. Е, нищо, той не се сърдеше дълго, но все пак се замисли, че трябваше да направи нещо за него. Изчака го да се изкъпе и когато най-сетне се върна в спалнята, тя го посрещна с най-миловидния си поглед и свити от съжаление устни:
– Извинявай, миличък. Ще ми простиш ли?
– Да, разбира се – отговори, но ясно си личеше, че все още ѝ е обиден.
– Стига де, не ми се сърди.
Дора стана от мястото си и го прегърна, започна да го гали по мократа коса и да го целува, но той не се помръдваше. „Хайде де, стига, извинявай“ му прошепваше, докато целуваше врата му. Ласките ѝ продължиха надолу към корема му, целуваше го навсякъде – по гърдите, по корема, около пъпа. Дръпна внимателно хавлията и започна да целува пениса му, после внимателно го сложи в устата си – все още беше мек, сигурно беше много ядосан. Настоятелно започна да го облизва и да прави опити да го вкара до гърлото си, но все не ставаше. Накрая той я хвана за раменете и я повдигна, целуна устните ѝ и нежно я остави да седне на леглото. Разкрачи краката ѝ и започна да целува и облизва вулвата ѝ. Облиза добре два пръста и започна да ги вкарва в нея без да спира да засмуква клитора ѝ. Дора стенеше леко: „изчукай ме, изчукай ме“ и той ускори темпото с пръстите, но на нея не ѝ беше достатъчно:
– Миличък, чукай ме де!
– Хайде де, мила, сега се изкъпах тъкмо. Пак ли трябва?
– Е-е-е-е… дай, заради мен. Много ми се прави…
– Стига де, мила, моля те. Хайде да те довърша с пръстчета, става ли?
– Оф, добре, но поне в дупето ми го вкарай…
Дориан се усмихна, плъзна ръце под нея и ѝ помогна да се надигне. Съблече халата ѝ и я обърна на четири крака. Затвори очи и започна да я опипва с една ръка и да гали пениса си с другата. Облиза пръста си, налучка ануса ѝ и внимателно го вкара без да спира да мастурбира, вече с доста по-бързо темпо и доста по-възбуден от преди малко. Дора изстена, когато усети пръста – хич не обичаше да ѝ прави това, но все пак се чувстваше виновна. Чак сега си даваше сметка колко глупаво беше от нейна страна да го дърпа така и смяташе, че си получава заслуженото. Харесваше ѝ да си представя как я наказват – като непослушна палава ученичка. Вярно, че отдавна ѝ беше минало времето да е ученичка, но вътрешно се чувстваше млада, неостаряваща. И все пак ѝ харесваше мислено да се връща към младежките си години, към 90-те, когато беше правила всякакви мръсотии.
Пенисът на Дориан я върна към реалността – отъркваше го в ануса ѝ и натискаше, за да го вкара. Тя лекичко започна да се движи, за да му помогне, но той я спря като стисна здраво задника ѝ, за да не мърда, после събра слюнка в устата си и внимателно се изплю върху ануса ѝ. Събра слюнката с главичката и отново започна да го натиска навътре. Този път започна да влиза. За нейно щастие, Дориан винаги беше внимателен, а и откакто бяха заедно, искаше основно анален секс, така че донякъде беше свикнала.
Вече беше вътре, усети как цялата му дебелина я разширява, леката болка я накара да се стегне за секунда, но веднага се постара да се отпусне, иначе щеше да е по-зле. Отново се остави по течението и се замисли за младостта си. Когато беше на 24 се запозна с Росен… Висок, кльощав, с наивен вид, но доста сладък, тогава той беше на 21, девствен… Още тогава ѝ харесваха млади неоптини момчета, чувстваше се по-добра от тях. Имаше двойно оръжие – това, че е жена и тя избираше с кого да се чука, и това, че той беше девствен и доста свит. Тъкмо щеше да го обучи добре.
Когато го видя за пръв път гол, малко се разочарова – пенисът му беше сравнително малък. Все пак го пооблиза – нямаше да върне момчето и да му остави травма доживот, поопипа го и успя да му го вдигне. Внимателно го яхна, все още си спомняше идеално как се беше възбудила, докато облизваше кура му. Пък може би не беше чак толкова малък… Влезе плавно заради обилните ѝ сокове. Възбуждаше се дори сега само при спомена за това! Росен се бе държал толкова мило с нея, винаги беше внимателен, отдаден, въпреки че бяха само приятели за пред другите. Върна се на спомена за първият път, когато правиха секс, опита се да си представи чувството, което беше изпитал, когато за пръв път я пенетрира.
Дориан забави темпото – това значи, че свършваше. Дора хвърли един бърз поглед към него – тъкмо стоеше със затворени очи и стискаше дупето ѝ, това бяха признаци на оргазъм. Отчасти се зарадва, че най-сетне приключват… Излъга го, че също е свършила и той отиде да си тегли още един душ. Появи се мокър, взе хавлията от земята и се избърса. После се облече и ѝ каза, че слиза да закусва, а тя се усмихна и му отговори, че ще слезе, след като си тегли душ.
Когато той излезе от стаята, Дора се шмугна в банята и затвори вратата. Започна да мастурбира пред огледалото с мисли за Росен – представяше си как след толкова години той се появяваше на вратата ѝ и я обладаваше още на пода във фоайето на отворена врата… и минаваше новият пощальон, виждаше ги и се възбуждаше ужасно, изкарваше си кура и започваше да мастурбира… Оргазъм. Усмихна се на отражението в огледалото, съблече се и влезе под душа. Замисли се винаги ли е бил толкова скучен секса с Дориан…
Три седмици по-късно лежеше гола в леглото на Ема, пушеше и си спомняше тази случка. Това беше началото – когато започна да си дава сметка за физиономиите, за престорения смях, за факта, че винаги искаше да я чука анално. Как не го беше забелязала по-рано? Всичко това и още много други неща през цялото време са се случвали пред носа ѝ. Беше доста афектирана, въпреки че сексът е Ема я беше поуспокоил – тя също не беше спала с жени отдавна и ѝ хареса да си припомни чувството, но нямаше желание да се обяснява пред тая хубавица. Нищо общо с хетеро секса… Красотата на женското тяло, ласките, целувките – всичко ѝ харесваше доста повече, но незнайно защо се беше самоубедила, че има нужда от пенетрация, иначе сексът не е пълноценен. Може би заради бившата ѝ, Мария. Не искаше да мисли за нея, щеше да затъне в меланхолия, нямаше нужда от това точно сега. За да се отърве от клопката на собственото си съзнание, пренасочи вниманието си към Ема:
– Ела тук – заповяда ѝ.
Целунаха се и Дора усети чуждата слюнка върху езика си. Хареса ѝ.
– Не те ли притеснява, че съм по-възрастна от теб?
– Според теб притеснява ли ме? – продължиха да се целуват.
– Не.
– Не ме питай повече това, моля те. Умея да виждам красотата във всеки.
– Да, забелязала съм. Щом боготвориш дори тоя боклук Матю.
– Моля те, не говори така за Матю. За мен той е много важен, преди време ме спаси.
– От какво?
– От ужасен клиент… не ми се говори за това.
– О, да… ясно – Матю ѝ беше споменал тази история веднъж, незнайно защо, все пак беше доста лична.
– Ако не беше нахлул, ако не беше чул виковете ми…
– Спокойно, миличка. Не мисли за това – погали лицето ѝ. – Влюбена ли си в него?
– В Матю? Не, глупости!
– Е, добре тогава… значи мога да ти кажа новината. Не забравяй – обещала си ми да не казваш на никого нищо от това, което се говори тук. Заклевам се, че ще те унищожа, ако ме прецакаш, момиченце – усмихна се студено, вече предвкусваше болката на Ема. – Имам нужда от помощта ти, ясна ли бях?
– Да, но… но за какво? Какво има?
– Миличка, детективът ми писа. Дориан е прекарал нощта с Матю. Трябва да ми помогнеш да си отмъстя, разбираш ли? Трябваш ми!
Изражението на малката хубавица се промени коренно за секунда. Дора си представи звукът от прекършената ѝ малка душичка, но продължи невъзмутимо:
– Искам да ги хвана тия двамата и си давам сметка, че ти можеш много да ми помогнеш.
– Как? Какво искаш да направя?
– Искам да дойдеш с мен. Искам да унижа Матю максимално. Дориан също, естествено… – сви злобно устни, – ще го унищожа тоя червей.
– Дора, не ме поставяй в такова положение – Ема стана от леглото и закри гърдите си с ръце, потърси из стаята нещо, с което да се наметне.
– Скъпа, съжалявам, че е прозвучало като въпрос, всъщност не беше. Ясна ли съм, м?
Ема се намръщи и затърси бикините си. Дора също стана и без да се облича, започна да рови в чантата си. Извади визитка.
– Дай ми телефона си – започна да рови в чантата на Ема без да дочака отговор.
Обади се на детектива и му даде наставления да я държи в течение, като ѝ звъни на този номер.
– Излизаме, миличка – заяви и започна да се облича.
След минути бяха в лимузината на път към дома на Матю, детективът беше потвърдил, че са там. Дора стискаше мобилния на Ема в ръката си и за момента нямаше никакво намерение да ѝ го връща. Вътрешно се опитваше да си спомни най-различни случки със съпруга ѝ, които я вбесяваха. Когато стигнаха, отново беше ядосана, дори не изчака шофьора да ѝ отвори вратата. Слезе и с бясна скорост се запъти към апартамента на Матю. Когато стигна пред вратата заедно с Ема, въздъхна и почука с всичка сила.
– Дора – извика Матю, щом отвори вратата.
– Къде е тоя кретен? – нахлу вътре и започна да се оглежда.
– Какво има, мила? Какво ти е? – направи се на ударен, всички вече бяха вътре и Ема затвори вратата.
– Достатъчно дълго ме правихте на глупачка – изкрещя. – Дори, излез веднага!
За всеобщо учудване, той наистина се показа:
– Мила, какво има? Бях в тоалетната.
– Не ми се прави на ударен, глупак такъв! Знам, че цяла нощ сте се чукали като шибани животни!
И двамата останаха безмълвни пред нея, а Ема само гледаше отстрани и се чувстваше неловко, може би се надяваше да не я забележат до края на цялото това представление.
– Защо ми причинявате това, неблагодарници? Помогнала съм и на теб, и на теб – изкрещя в лицата им и ги посочи поотделно. – Без мен щяхте да сте на улицата всички в тая стая! Защо?
– Дора, съжалявам… – опита се да каже Матю.
– Не ме наричай по име, тъпак! Гарантирам ти, че фирмата ти отива на майната си мигновено! Ще те унищожа, ясна ли съм? А ти – обърна се към съпруга си, – приготви се да гориш в ада! Адвокатите ми ще те разкатаят, разбра ли? Ще те унищожа!
Лицето ѝ беше зачервено, бясна погледна към Ема и докато я гледаше в очите, тръшна телефона ѝ в земята и парчета пластмаса се разхвърчаха из цялата стая. След това нацупи устни и излезе с вирната глава. Дориан я последва без да се замисли, както и очакваше, но изобщо не му обърна внимание, въпреки че тичаше след нея като кученце и дрънкаше нещо неразбираемо. Тъпото копеленце! Щеше да види! Все пак ѝ харесваше да я преследва, да я умолява, затова му разреши да се качи с нея в асансьора, а после и в лимузината. На път за вкъщи му заповяда да мълчи, докато обмисляше какво щеше да прави от сега нататък. Когато се прибраха, тя се затвори в спалнята и лежа по гръб повече от час на леглото. Накрая взе решение и слезе, за да говори с него.
– Ела тук – започна спокойно, но властно.
Той веднага се приближи и двамата седнаха един срещу друг на масата в трапезарията.
– Прощавам ти – гледаше го право в очите и малко се ядоса на усмивката, която се появи на лицето му, – но нещата между нас ще се променят.
– Ще направя, каквото ти искаш! Ще съм твой до гроб, мила, обещавам ти! – каза за пореден път.
– Да, миличък, точно така ще бъде. Трябва да знаеаш, че си ми длъжник. Ясна ли съм?
– Да, Дори! Да, мила! Ще направя, каквото ти искаш! Обещавам ти!
Той скочи от мястото си и започна да я прегръща и да я целува, но тя го бутна и отново се качи в спалнята. Тръшна се на леглото и се загледа в лампата на тавана. Наистина не ѝ се разправяше с адвокати, не ѝ се стоеше сама в голямата ѝ къща, не ѝ се занимаваше да си търси нова играчка… Дора мразеше промените и чувстваше, че точно сега не беше момента да остава сама. Имаше толкова причини да остане с него… Сега ѝ беше длъжник. О, да! Беше в ръцете ѝ това момченце! Отново се почувства силна и се усмихна широко – отново беше щастлива.
