По-късно вечерта, докато Стенли вечеряше, някой почука на вратата. Издразни се, че го прекъсват, докато хапва, но стана и отиде да отвори. Беше Лора.
– Ти пък какво правиш тук?
– Дойдох да те видя. Защо ме изложи така пред Иван?
– По-скоро ти ме изложи… – беше малко ядосан, защото тя вече наистина прекаляваше.
– Може ли да вляза?
– По-добре не, не ми хареса това, което направи днес. Казах ти, че не ми е до гости.
– Е, да, но така и така съм тук…
– Съжалявам, но не съм те канил. До утре.
Затвори вратата под носа ѝ и не успя да види сълзите в очите ѝ. Нямаше нужда и да ги гледа, имаше достатъчно проблеми с жена си свързани с развода им. Все още официално бяха женени и постоянно трябваше да се виждат. Въпреки че той реши да се раздели с нея, беше тежко.
Прекараха заедно двайсетина години – още от училище и естествено, когато станаха на по 25, всички започнаха да ги питат няма ли да се оженят. Вдигнаха сватба може би повече, защото чувстваха, че така трябва и не толкова, защото така искат. После всички започнаха да ги питат няма ли да си родят детенце – и това се случи от немай къде. Защото така трябваше. Един ден Стенли се събуди на 40, цял живот правил, каквото се очаква от него и си даде сметка, че е нещастен. Живееше по инерция. Опита се да оправи нещата с жена си, но всеки от тях беше прекалено зает – той ходеше на две работни места, а тя с детето и собствената си работа. Нямаше как да върнат пламъка…
Той работеше като пазач в голяма фирма и от няколко години беше отговорник на група в голяма верига магазини за инструменти и строителен материал. Тренираше бойни изкуства и имаше невероятно силно тяло, а и работата му се отдаваше, защото беше много наблюдателен. Половин ден стоеше в магазина, а другата половина правеше масажи в студиото си. Известни личности от цялата държава специално ходеха при него, за да лекува дългогодишните им болежки.
В професионален план всичко вървеше перфектно, но в личен нещо му липсваше… Може би вече беше време да започне да мисли сам за себе си, без да се интересува какво се очаква от него…
На всичкото отгоре се влюби в Ина, една от съученичките му в академията, където все още караше курсове за масажисти. Месеци наред се опитваше да игнорира желанието си да прави секс с нея, но когато си даде сметка, че е взаимно, просто я покани на кафе, а тя му отвърна:
– Имам кафемашина вкъщи.
