– Заповядай – Лора постави чинията на масата пред Стенли.
Беше си поръчал сандвич от половин франзела със свинска пържола, домат и пържено яйце.
– Благодаря, благодаря… Нещо си много мила днес, какво ти е?
– Гледай го пък тоя! – двамата се разсмяха.
– Донеси ми и една кола, ако обичаш. Тази свърши вече.
– Окей – отвърна Лора и изчезна да изпълни поръчката.
След минути отново се появи, сервира му напитката и му намигна преди да се отдалечи, за да обърне внимание на други клиенти.
– Кефи ти се нещо тая малката – заговори Иван, двамата работеха в същия магазин от две години насам и бяха доста близки. – Като гледам и ти ѝ се кефиш.
– Бе ти пък, тя се кефи на всички…
Погледнаха към бара и видяха как Лора подпираше гърдите си на плота, за да изглеждат по-големи, докато говореше с един от клиентите. Погледна към тяхната маса и му прати въздушна целувка, а Иван започна да се смее.
– Казах ти, тая ти се кефи.
– Абе, човек, тя е на 20.
– Е, и?
– Ами, аз съм на 40? Дъщеря ми е на 13… Знам ли, тъпо ми е.
– Прав си… щом не ти е удобно, няма какво да се разправяш.
Нахраниха се и отидоха да платят сметката. Лора върна рестото на Иван и преди да върне и на Стенли, го попита:
– Хей, ще ми направиш ли масаж? Имам нужда, а не познавам други масажисти.
– Да, естествено. Само трябва да погледна кои дни съм свободен.
– Не, имам предвид днес. Сега, като приключим работа.
– Днес? – Стенли погледна навън, вече се мръкваше. – Ще стане много късно, аз приключвам към седем…
– Голяма работа, мога да остана да спя у вас. Утре ще ме докараш до работа и готово.
– Луда ли си? – започна да се хили. – Много е късно, ще ти кажа кои дни съм свободен и ще се доразберем.
Стенли излезе от заведението заедно с Иван, който го гледаше с повдигнати вежди и се подхихикваше, но вечерта, когато стана време да си ходят, с изненада установи, че Лора го чака на паркинга подпряна на колата му. Ситуацията никак не му се понрави, защото не обичаше да повтаря едно и също няколко пъти.
– Добре, настоятелна си, но не ставай досадна – каза ѝ, още когато се приближи към нея.
Тя не каза нищо, но явно се обиди от коментара му, защото си тръгна.
– Прекалих ли? – погледна към Иван.
– Може би така е по-добре, да я отрежеш на момента, вместо да те преследва още и да ти създава проблеми. А и тя е още младичка… знаеш ги малките.
– Абе, то и по-старичките създават проблеми…
– Стига си го мислил. Изчезвам, Мария ме чака. До утре!
– Иванчо и Марийка… голямо сте клише.
– Еби се в гъза!
Сбогуваха се и всеки се качи в колата си.
