Поля се дръпна и отпи от чашата си. Аз също взех моята и отидохме да седнем в хола. Мълчахме известно време, но не издържах след този момент на близост да се отдръпне така и я попитах директно:
– Защо се омъжи?
Тя се сепна от въпроса ми, но не отмести поглед:
– Не знам какво ме питаш.
– Защо се омъжи за Денис? Знаеш много добре какво те питам.
– Не мисля, че е твоя работа какво правя с живота си.
Звучеше студено, чувствах я все по-далечна, но трябваше да знам, трябваше да я питам.
– Мисля че ще е най-добре да си тръгнеш – отсече без да ѝ мигне окото, а аз не се възпротивих.
Прибрах се вкъщи пеша, за да осмисля случилото се, щях да се опитам да не нося тежестта му заедно с мен в апартамента, но не ми се получи. Мислех си как тя нищо не ми дължи, нищо не ми беше обещавала и аз нямах право да изисквам обяснения… вероятно. Сипвах си още уиски, когато на вратата се звънна – беше Поля. Търпеливо изчаках на вратата да се качи до моя етаж и когато я видях да излиза от асансьора, ми се стори, че изглежда гузна. Влязохме вкъщи и я поканих в кухнята, налях ѝ уиски. Нямаше наздравици, направо изпихме уискитата си на екс.
– Права си – прошепна най-сетне. – Не знам какво правя с живота си. Не знам как ми хрумна да те водя вкъщи, за да… – не довърши, но ми беше ясно какво има предвид.
– Виж, не те съдя… – опитвах се да я успокоя, но и не можех да я съдя, след като и аз участвах в цялата схема. – Просто те ревнувам от него, това е истината. Не искам да те лъжа повече, че ми е все едно… Не ми е все едно, затова трябва да взема някакво решение, но няма как да го направя, ако не знам какво мислиш ти по въпроса. Това е. Искам да чуя и твоята страна.
– Много мило – иронизира ме. – Не знам какво очакваш от мен. Трябва ли това – посочи към мен и после към себе си – да става по-сложно, отколкото вече е? Нужно ли е да обсъждаме? Дразни ме да говоря кой какво мисли, кой какво прави, какво смята да прави…
– Дразни те, но аз имам нужда да знам.
– Добре, ясно, разбирам. Не се дърпай сега. Нали говорим в момента?
– Какво смяташ да правиш занапред? – за пореден път пълнех чашите.
– Трябва ли да решавам веднага?
Погледнах я в очите, пак ме провокираше. Загърбих всякакви задръжки и несигурности, станах светкавично от стола и я целунах. Тя отвърна на ласките ми и също се изправи, прегърнахме се без да отлепваме лицата си едно от друго. Плъзнах ръце под блузата ѝ – разбира се, че не носеше сутиен… Чак сега си дадох сметка, че е облечена с клин, който съвсем ясно очертаваше, че не носи никакво бельо. П-о д-я-в-о-л-и-т-е! Наведох се и го свалих, любимата ми интимна лентичка се озова пред очите ми и жадно облизах клитора под нея. Събух клина от краката ѝ, изправих се и ѝ помогнах да седне на плота. Пръстите ми се заиграха със срамните ѝ устни под звуците на тежкото ни дишане. Вкарах средния си пръст в нея, докато я целувах, а Поля обви краката си около кръста ми. Съблече и блузата си, а аз я огледах – никога не съм и мечтала, че ще седи гола на плота в кухнята ми, докато я чукам с пръсти.
