Поля остана да спи вкъщи. Когато се събудих на сутринта, тя вече беше будна, но все още лежеше до мен.
– Хей… – поздрави ме веднага щом отворих очи.
– Хей…
Сгуших се в нея и вдишах аромата на косата ѝ, а тя ме прегърна. Целунахме се по устните и станахме да си измием зъбите. Имах неотворена четка за зъби и ѝ я предоставих. Върнахме се в леглото и лежахме прегърнати с преплетени крака. Поля започна да ме опипва – прокарваше прекрасната си ръка с перфектен маникюр по голото ми тяло – погали косата ми, слезе надолу по дължината на цялата ми ръка – от рамото до пръстите, после отново се качи нагоре към рамото и се запъти към гърдите ми. Хвана ги с ръце без да стиска и започна да гали зърната ми.
Беше вълнуващо – за пръв път открито водеше в секса и аз се оставих – исках да ѝ се насладя изцяло, да ѝ позволя да ми се порадва и тя, да експериментира с тялото ми. Обичам те, Поля…
Изпъшках, когато прокара устните си по дължината на цялото ми тяло, усетих лек гъдел и силна възбуда. Първо целуна врата ми, после направи пътечка до пъпа ми… От там надолу включи и езика си – засмукваше леко кожата на венериния ми хълм и се опитваше да следи реакциите, които се изписваха по лицето ми. Не можех да откъсна очи от нея – исках да запазя тази гледка завинаги в ума си. Ток мина по тялото ми, когато усетих езика ѝ върху клитора си – леко засмукване, последвано от облизване по цялата дължина на моите срамни устни… Имах чувството, че ще припадна от възбуда! Засмукванията и лизането ѝ бяха на доста високо ниво – рязко усетих ревност – къде се е научила да лиже така…? Игнорирах неприятното чувство, исках да се концентрирам върху хубавото. Бях се разгорещила доста, а Поля дори не ползваше пръстите си, може би за да не съсипе маникюра си. Причината всъщност беше без значение – нямаше нужда от пръсти, за да ме накара да се разтопя от удоволствие.
Хвана ме за таза и ме обърна диагонално на леглото, изобщо не очаквах. Тя също легна по гръб и преплете краката си в моите, разкрачвайки и двете ни. Когато се приближи към мен и най-сетне разбрах какво се опитва да направи, всичко се изясни… Беше гледала лесбийско порно, от там се беше научила. Обзе ме такова щастие! Искаше да търкаме клиторите си един в друг – знаех, че не е кой знае какво преживяване, но щом искаше да го направим, бях напълно съгласна! По дяволите, обожавах я!
Поля приближи таза си към мен и аз леко се надигнах, за да е възможно най-удобно и на двете ни. Първоначално правехме леки движения, за да хванем ритъма, който искаме да поддържаме, но така и не го ускорихме, за сметка на това се притискахме все повече една в друга. Физическото удоволствие не беше толкова интензивно, но самата идея да смесим соковете си и да отъркваме най-интимните си части ни възбуждаше и двете.
Спряхме и се разположихме по-удобно, за да мастурбираме една срещу друга, докато се гледаме. Всяка знаеше най-добре как да се докара до оргазъм, а фактът, че споделяхме този интимен момент, ни разпалваше допълнително. Беше прекрасно… не издържах и свърших! Поля, щом чу оргазмените ми стонове, също свърши.
Легнахме една до друга по гръб и се хванахме за ръце. Гледахме тавана… По дяволите! Желанието ми се сбъдна – отдавна исках тя да се отпусне пред мен, да бъде себе си… Бях толкова, толкова щастлива! Легнах настрани, за да мога да я гледам. Най-красивата жена на света лежеше гола в леглото ми…
След доста време излежаване, отидохме в кухнята, за да направим кафе. Мълчахме през цялото време, но не спирахме да се прегръщаме, да се докосваме. Аромат на кафе се разнесе из цялата кухня, слънчева светлина огряваше прекрасната ѝ кестенява коса и някои кичури имаха златисти оттенъци, а Поля стоеше все още сънена вкъщи… Чудех се какво ме привлича толкова неудържимо в нея. Беше забранена… а аз толкова, толкова я исках само за мен. Бях склонна да нараня Денис, да се подиграя зад гърба му, дори бях измислила план за отмъщение, за да нараня нея… това не бях аз. Тази любов ме беше подлудила, не можех да продължавам така. Трябваше да решим дали ще бъдем заедно или не. Исках нормална връзка.
– Трябва да говорим – не спирах да я гледам, бях на косъм да се разплача, толкова се страхувах, че ще ме остави.
– Знам.
– Виж…
– Взех решение – прекъсна ме и направи драматична пауза, която ми се стори вечна. По погледа ѝ разбрах, но все пак чаках да изрече думите, за да потвърди това, което ми беше казал езикът на тялото ѝ. Надеждата умира последна, нали така казват…? Затаих дъх…
