Стефан затвори очи и скри лице в якето ѝ, а тя определено караше внимателно. Навлязоха доста внимателно в жилищната зона, познато му беше, но не беше идвал в тази част от града много отдавна. Той живееше почти в другия му край. Стигнаха до висок осеметажен блок, отвори се метална врата и навлязоха в огромен сводест гараж. Тя спря машината и стъпи с единия крак на земята, той също бързо слезе. Златина махна каската и разтръска дългата си коса, която омагьоса Стефан и той неприлично зяпна към нея. Усмихна му се, той реагира по същия начин. Тя му връчи каската, след което избута Дукатито до друго черно такова и мотор Харлей Дейвидсън. Стефан зяпна и посочи возилото, а Златина се разсмя.
– И трите мотора са мои. – съобщи му и махна небрежно с ръка в тяхна посока. – Хайде! – тя се приближи към него и го хвана за ръка. – Тази вечер ще спиш у нас, в този дъжд никъде няма да те карам другаде! – той се закотви на място и я изгледа невярващо.
– Чакай ся! – изрече Стефан и реши да издърпа дланта си, но се оказа, че Злати има силен захват. – У вас?
– У нас! – потвърди тя и му се ухили, имаше нещо супер симпатично в това да му се смее. – Няма да те качвам на мотор.
– Мога да си извикам такси. – изрече той и вдигна вежда, изобщо не разбираше защо му трябваше да остава с нея.
– Ще кажа на таксиджията, че си невменяем. – вметна тя и му намигна. – Няма да те карам да се качваш на мотор…, но имаш нужда от топъл душ и нещо топло, така че си размърдай прогизналите гащи…
Тя го дръпна по-силно и Стефан просто се принуди да я последва. Насочиха се към дъното, където имаше асансьор, за подземен гараж беше доста празно, не, че имаше значение. Но колите спрели на паркоместата бяха Лексус, Волво, Мерцедес и Ауди. Такаааа… баровски блок. Ясно! Пръста ѝ потъна в бутон с цифра пет. Металната врата се затвори, тя се опря назад и не спираше да го гледа, той нея също.
В коридора на петия етаж беше пълно със саксии. Насочиха се към дъното, тя отключи и двамата влязоха в светло прасковено помещение. Двустаен апартамент с бокс за кухня, трапезария и всекидневна в едно и мъничка спалня. Обзавеждането ѝ беше изключително скромно, но всичко беше със стил. Стефан не можеше да не забележи кожените якета, които висяха на закачалката, нито пък панталоните, също от черна кожа. Настани се на мекия диван, но бързо се изправи, защото беше вир вода.
– Пералнята ми има сушилня. – изрече Злати и му се усмихна лъчезарно. – Както и бол топла вода.
– Може ли? – попита той, видимо изпитваше неудобство, че се намира в женски апартамент с толкова секси мацка, която дори и не се стесняваше от него. Разкопча коженото си яке, постави го на закачалката. Стефан забрави какво щеше да я пита при вида на впития потник, който подчертаваше женските ѝ форми. Той облиза устни, а очите му безочливо я разсъблякоха. Тя набързо го извади от унеса му на мръснишкото му подсъзнание като му подаде чиста кърпа.
– Ето! Отиди се изкъпи. Имам пилешка супа като нещо топло, а после може да пийнем чай с ром. – изрече тя, а той не спираше да я гледа в сочните устни. Ама те бяха страхотни, когато не са стиснати от злоба.
Кисна почни трийсет минути под топлата вода, дори не му се излизаше, но беше толкова гладен, че стомахът му къркореше проглушително. Загърнат само с хавлията около кръста, той се показа извън банята. Притесняваше се от нея или поне да не го сметне за някакъв маниак. Но когато видя Злати да обикаля около печката по бикини и потник и в миг притеснението му изчезна. Хъ! Но се появи нещо друго в замяна.
Щом тя разбра, че той е там, веднага му се усмихна, след това му посочи дивана. Там имаше мъжки боксерки и огромна риза. Е, ставаха, колкото да не се разкарва гол с риск хавлията да падне и задникът му да лъсне в къщата ѝ. Грабна ги и се отправи към спалнята, където можеше да затвори вратата и да се преоблече. Малко тясно помещение, с огромна спалня, ракла и трикрилен гардероб, но книгите на раклата бяха доста. Привлече вниманието му снимка на Злати върху черното Дукати, а до нея изправен, стоеше много познат мъж в черно кожено облекло. Интересно!
– Преоблече ли се? – чу се гласа ѝ зад него, той рязко се обърна, беше го стреснала.
– Този не е ли българския състезател по мотокрос в европейските серии от деветдесетте? – полюбопитства Стефан и пак погледна към снимката.
– Той е, да! – съгласи се Злати и седна на спалнята. – Също така е мой треньор по мотоциклетизъм…, а в останалото време и мой баща. – той зяпна срещу нея изумено. – Черното Дукати е негово. Каза, че ще ми го подари като взема да си пропилявам безцелно живота.
– А Харлея?
– Той ми подарък от един друг състезател. – вдигна рамене Злати и посочи към кухнята. – Супата е гореща и те чака, а дрехите ти се въртят в сушилнята.
Кухненското помещение се свързваше с всекидневната с обширен барплот. От двете страни имаше удобни столчета щъркели. Двамата се настаниха и започнаха да сърбат горещата супа. Не стига, че караше мотор изкусно добре, ами и готвеше прекрасно. Пилешката супа, както тя му обясни, била от домашно пиле и имаше морков и магданоз, жълтееше от пилешката тлъстина, но това не му попречи да одумка две купи и да изяде половин домашен хляб, който лично тя била опекла. А след като прилично се нахрани, тя отвори бутилка ром и наля в две чаши. Попита я за чая, но тя му отговори, че пилешката супа е достатъчно течно, така че си заслужавали алкохола чист. И започнаха да си говорят, все повече да се отпускат, когато бутилката свърши. И се смяха, не, че помнеше какво е смешното и как са започнали и откъде…
Злати го целуна по устните почти толкова необяснимо, както и той я прегърна. И дали от изпития алкохол или от нещо друго. Докато не започна да изследва тялото му под ризата с горещи близвания, той повтаряше същото с нея – врат, рамо, презрамката на потника се изхлузи надолу, последва я и другата, тя се справи добре с избутването на ризата по ръцете му, притисна се в него, гърдите ѝ се сурнаха по кожата му и зърната ѝ настръхнаха. Стефан дръпна надолу потника, който се събра около кръста ѝ, за да може да ги разкрие пред себе си. Обхвана ги в шепи, стисна, след това ги целуна, засмука зърната между устните си, прокара ги между зъбите си, тя стенеше в ръцете му. Той я придърпа да седне в него, краката ѝ го обвиха през кръста. Целуна я отново по устните, надигна я и дръпна бикините ѝ, тя му помогна да ги изхлузи до долу и да ги измуши през ходилата си. В момента, в който го стори, Стефан я дръпна надолу, тя отново се озова в скута му, с крака преплетени около кръста му, а устните им сключени отново за целувка. Тънкият ѝ показалец се мушна в ластика на боксерките, които му беше дала и дръпна надолу, колкото да освободи еректиралия му пенис. Той обхвана дупето ѝ, вдигна я внимателно нагоре, а тя се плъзна плавно до долу. Очите ѝ го наблюдаваха, неговите я следяха също. Повтори като я вдигна нагоре, а тя се спусна до долу. Ритъмът им беше в абсолютен синхрон, настръхналите ѝ зърна се докосваха до неговата кожа и това го наелекрезираше още повече, усещането беше повече от невероятно и прекрасно. Стоновете ѝ бяха заглушавани от жадните му целувки. В един момент, тя изви гръб назад, ръцете му стиснаха нейните в китките. Извиването ѝ донесе странно усещане, косата ѝ се разтла по пода, а краката ѝ го стиснаха по-здраво. Дръпна я за китките ѝ с рязък тласък, тя изпъшка, чувството беше прекалено силно. Повтори… носеше още порция наслада. Гърдите ѝ се подрусваха на всеки негов тласък, последван от стенание от негова и нейна страна. И още веднъж, гледката пред него беше очарователна, тръпнещата Златина се беше подчинила изцяло на него. Той прехапа устни, не спираше да я гледа. Дишането и на двамата се учести, очите ѝ бяха примрежени от удоволствие, по телата им избиваше пот. Наведе се към нея и близна пъпа ѝ, продължи до пространството между гърдите ѝ и същевременно я дръпна рязко и силно към себе си, изтръгнатото стенание беше заглушено. Ръцете му нежно обхванаха кръста ѝ и я придърпаха към него, повдигна я и я спусна надолу, докато не я остави тя да поеме контрола. И го направи. Дългата ѝ коса се посипа по раменете ѝ. От плавни, движенията ѝ станаха силни и агресивни, устните им бяха допрени, Злати го близваше по крайчетата, лека усмивка се плъзна по неговите. В един момент тя спря. Плавно се изправи, след което седна в скута му с гръб към него. Отначало на Стефан не му се понрави идеята, но в момента, в който тя отново се раздвижи отгоре му с плавни и отмерени движения, всичко доби изненадващо пиперлив вкус. Ръцете ѝ стиснаха колената му, косата ѝ покри голите ѝ рамене и се спусна до кръста, но стегнатият ѝ задник… Стефан по импулс стегна ръка и му удари шамар, кожата се зачерви, а тя го погледна през рамо, облиза устни. Повтори с другата страна, тя измърка, размърда ханша си настрани, побъркваше го приятното чувство. След това продължи в ритъм. Стоновете ѝ ставаха все по-силни и по-силни. Той отмести косата ѝ, близна рамото ѝ, пръстите му стиснаха настръхналите ѝ зърна, но я оставиха тя да се движи все така плавно. Удоволствието се усилваше все повече и повече, нейното също. Тя спря за момент, но той не можеше – стисна хълбоците ѝ и започна серия от мощни и резки тласъци. Пръстите ѝ се забиха в колената му почти до болка, а стонът, който се изтръгна от гърлото ѝ, сигурно беше събудил и комшиите на останалите етажи. Злати отметна рязко глава назад, дишането ѝ беше тежко. Оргазмът на Стефан беше експлозивен, придърпа Златина в ръцете си, гризна я по рамото, ръцете ѝ стиснаха неговите.
– Ставай, поспаливке! – целуна я той по челото, а тя размърда рошавата си глава, опряна на гърдите му. – Часът е шест и ще закъснея за работа, ако продължиш да спиш.
– Ще те закарам с Харлея, – устните ѝ намериха неговите в целувка. – правя го вече от няколко месеца.
– Искам те в кожа… – изръмжа Стефан и я дръпна под себе си…
КРАЙ
