На един специален човек, който ми помогна да го „кача“ на един мощен мотор и да се „докосне до кожа“… Благодаря ти, че ми беше вдъхновение!
Или той имаше наистина гадна работа, или беше нечовешко да чака всяка сутрин за транспорт. Единственият счетоводител във фирмата без собствен превоз, но пък беше наистина добър. Ами… не искаше да кара. Притесняваха го останалите идиоти на шосето, които определено нямаха акъл. Георги, негов колега, имаше Тойота, но караше като абсолютно дърво и педалът на газта все беше настъпан до ламарината. Цецка пък нещо му беше хвърлила око, та един път, на едно прибиране от работа, вместо скоростния лост стисна нещо друго, което изобщо не беше и ръчната спирачка даже. Оттогава не искаше тя да го кара. Петра пък беше тъкмо завършила ВУЗ-а и не ѝ млъкваше устата. Като я отвореше и той стоеше на седалката, блеещ в една точка, някъде навън, опитващ се да я изолира като шум. Та така… Това му бяха мобилните колеги. Иначе трябваше да ходи с автобуса. И за Бога, кой смотаняк беше решил счетоводна къща „Иса“ да се намира на края на шибания град. Шефката му беше абсолютна патка и естествено и тя му беше навита… та и тя не ставаше да го кара, иначе трябваше да напусне. Но като се замислеше, той доставяше голяма част от парите във фирмата. Така че той предпочиташе да стои надалеч от спортното ауди на Ина Сталинова. Така стояха нещата. Седи и чака някъде да го вземат, за да може да се добере до работата си. Но пък Наш Стефан беше душица и гледаше да не им връзва кусур.
Пореден ден, беше се залостил от рано да чака Георги на спирката, откъдето щеше да го вземе за работа. Е, пак закъсняваше. Какво толкова се моташе тоя човек, не можеше да го разбере. Пълно кьосе, че и брада не бръснеше, все с дънки и опърпана тениска на AC/DC. Чудеше се коя ли щеше да му върже като има вид на клошар. Може би заради Тойотата. Па да вземе и той да си купи една кола, поне не трябва зимно време да си чупи сопола, докато най-сетне пристигне, спре на ръчна, една боя до бордюра с хвърчащ чакъл навсякъде. Но ето, че Тойотата се показа и пак последните двеста метра ги взе с мощно форсиране, на което Стефан трябваше да отскочи назад, за да не го отнесе барабар със спирката. „Да го еба и задника!“, помисли си той и се намуси. Предната врата се отвори и колегата му, запалил цигара и небрежно я подхванал между устните си, му се ухили като пъпеш пред спукване.
– Е, какво беше това? – изнервено започна той и размаха ръка, за да разкара пепелянка, вдигнат от гумите на колата.
– Нямаш никакво чувство за хумор. – кисело започна Георги и огромен облак дим излезе от устата му, естествено това се насочи към Стефан. Ами много хубаво, приличният му бежов панталон и бялата риза щяха „божествено“ да ухаят на пресен кадеж.
– Не, нямам! – изсъска му той и се настани на предната седалка. – Откачалник! – заключи и набързо дръпна предпазния колан. В момента, в който вратата се затвори и последва ново форсиране на гумите и бясно потегляне, ама то и спирането му беше такова – смотано. „Идиот!“
След няколко километра, Георги отби в бензиностанация, защото трябвало да провери гумите, да зареди, а и не пил кафе сутринта. Хиляди причини да опрадвае и без това шибаното си настроение. Спря пред колонките за бензин, заредиха му колата и измиха прозорците, след което бързо я премести на паркинга. Стефан беше вече вътре и си вземаше кафе. Касиерката беше изключително учтива и симпатична, но в момента, в който се появи Георги, за да си покрие сметките и да си вземе кафе и закуска, изражението ѝ изведнъж увехна. Той се държа супер грубо с нея, а това подразни много Стефан. За плейбой ли се имаше с тази кола или просто му беше голямо самочувствието и му беше позволено да се държи гадно с всички. Седнаха навън, на маса в края, за да може Георги да запали цигара, въпреки че беше забранено, където и да е да се пуши. Колегата му веднага запали като комин и окади всичко наоколо, което веднага задави Стефан и той започна да кашля. Кроасанът му се осмърдя на пепелник. Ей, гадина! Добре, че кафето му имаше капачка и нямаше как да поеме от пушека.
– Можеше да изчакаш поне да закуся и тогава да кадиш като дизелов локомотив. – сряза го Стефан и се намръщи.
– Ммм, не! – измрънка Георги и дръпна силно от цигарата, за да може по същия гаден начин да го издуха в лицето на колегата си. – Не ми върви кафето, като не пуша.
– Дреме ми на мен с какво ти върви и с какво не. – бутна чинията с кроасана, естествено другият мъж се възползва и грабна закуската, за да отхапе голямо парче от нея и добре ослюнчена да я върне обратно. Това вече беше прекалено. – Това защо го направи? – гневно повиши глас Стефан, но нова доза пушек беше издухана в лицето му и той отново се закашля.
– Ще ти дам да си купиш нов. – изсмя се Георги, додъвквайки остатъка от огромния залък, който успя да набута в устата си. – И без това те карам всеки ден, трябва да ми се отплащаш някак. – „Да те еба в гъза!“, премина в съзнанието на Стефан и се намръщи още повече. Добре, можеше изцяло да си плаща пънуването, или поне да поемаше част от бензина, така щеше да бъде честно, а не да му говорят какво и що и да му ядат от закуските. Пълен нещастник.
Разнесе се пронизителното звучене на ревящ мотор, двамата отправиха поглед към входа на бензиностанцията, където червено спортно Дукати влетя и закова на паркинга. Фигура с черна каска и черни кожени дрехи, слезе от него, изключи машината и с изящна походка се отправи към кафето. Смълчаха се, дали беше жена или някакъв лигльо се пънеше тук, за да привлича вниманието. Мотористът излезе с чаша кафе в ръка, нищо друго. Седна на маса близо до паркинга, махна каската и от нея се посипа дълга черна коса, след това свали черни кожени ръкавици, разкопча якето. Много ясно, черен кожен потник, описващ средно голям бюст и тънък кръст, определено можеше да се похвали с доста силни ръце. Нормално. Тези машини изискваха сила. Тя се настани на дървената пейка и отпи от кафето си. Георги веднага реши, че може да я закачи и бързо се изправи с запаления фас в уста. Да! Щеше да се пробва да сваля мацката. Стефан извъртя очи, беше му досадно дори да го спира, най-много да изяде някой шамар, друго не го очакваше. Но пък му беше интересно, затова проследи всяко едно движение на Георги. Той вкара набързо чара си, заглади рунтавото си едновеждие с пръсти, вчеса косата си с пръсти, дръпна надолу опърпаната тениска, която веднага пусна конец в единия край от напрежение. Стефан подпря лице на едната си ръка и започна с нескрит интерес да наблюдава колегата си да се прави на циркаджия. Георги се приближаваше бавно, ходеше почти като оакан с риск да го размаже допълнително по гащите, приближи се бавно до масата, подпря се на нея, погледна я отвисоко, тя вдигна очи от кафето си и смръщи вежди. Той ѝ се усмихна, наведе се и започна да ѝ говори нещо, но на втората минута, тя стана като попарена от мястото си и го зашлеви – звукът прозвуча като изплющяване и беше толкова звучно, че всичко замря. Лявата буза на Георги започна да руменее доста бързо, а мотористката беше стиснала устни до права черта и дишаше толкова тежко, че сигурно щеше да го шибне и с глава, ама от ей тъй, защото е „симпатяга и пич“. Стефан прихна, стисна с ръката си уста, да не би да се чуе напушилия го смях. Това беше достойно за клип и после в ютуб, та да го видят всички какъв сваляч е. Колегата му бавно се извъртя на пети и тръгна обратно като наритано кученце. Седна от другата страна на масата, в същия момент Стефан трябваше да потисне повторната доза смях, която беше готова да се излее, щом си отвори устата, но се въздържа. На лявата буза на колегата му имаше ясно очертани пръсти и длан. Бая шамар ще да е било това.
– Тъпа кучка! – изръмжа Георги и ѝ метна кръвнишки поглед през рамо. Тя също се беше втренчила в него и не изглеждаше никак приятелски настроена. – Човек не може да я пита дали може да я черпи едно кафе. – „Да бе!“, помисли си Стефан и вдигна вежда, точно пък за кафе я е питал. Кой знае какво мръснишко подмятане е било, ама… Поне момичето знае как да удря. Колегата му се чувстваше видимо засрамен, въпреки че му се искаше да се върне пак там и да ѝ каже още две приказки. Най-много да му зачерви и другата буза. Стефан с триста зора го отказа и май беше за добре.
Двайсет минути по-късно, тя си нахлузи кожените ръкавици на ръцете, закопча коженото яке и си взе каската. Хвърли си чашката от кафето в кошчето и повторно се отправи към заведението. Стефан не се стърпя. Искаше да се извини за държанието на колегата си, на който все едно му пукаше изобщо от станалото, въпреки че трябваше. „Задник“ му беше малко като определение. И докато единият се отправяше към колата, другият тъкмо отваряше вратата на заведението. Тя си поръча сандвич, който тъкмо ѝ го сложиха в микровълновата да се топли. Стефан облиза устни. Притесняваше се, сега остава и на него да му лепне шамар като на Георги… застана зад нея и я побутна с пръст по рамото, тя се извъртя рязко, косата ѝ се сурна по ръката му, нямаше толкова прекрасно на допир нещо, пое си дъх звучно. Или щеше да го бъхта или да му се развика…, но…
– Какво? – рязко прозвуча мотористката и сви свободната си ръка в юмрук. „О, мамка му, ще ме бие!“, мина през главата му като видя как красивото ѝ лице се изопва в изражение на професионален бияч.
– Не, нищо! – изрече Стефан и вдигна защитно ръце той пред себе си. – Исках да се извиня за държанието му… – тя смекчи изражението си.
– Оу! – изглеждаше видимо объркана. – Защо ти се извиняваш? Той искаше да ме излашка на мотора ми! – гневно каза тя и постави ръка на кръста си, която естествено Стефан наблюдаваше с изключително внимание, кой знае каква щеше да е следващата ѝ посока на отправяне.
– Хъ! Каза ми, че те е питал дали искаш да те черпи кафе. – почеса се Стефан зад ухото, но продължи да я наблюдава и се изненада, когато на лицето ѝ грейна усмивка.
– Така ли ти каза? – попита го невярващо тя и още повече се ухили срещу него. Имаше нещо изключително чаровно в начина, по който се смееше. – За кафе не удрям хора по такъв начин… Името ми е Златина! – каза и протегна ръка към него, а Стефан отстъпи крачка назад, тя се разсмя отново. – Няма да те ударя!
– Бе аз откъде да знам какво ти е в главата! – изхили се той и разтърси ръката ѝ през ръкавицата. – Стефан, приятно ми е!
– Виж, ще бягам, че съм на тренировки. – тя се разрови във вътрешния си джоб на коженото яке и извади от там едно картонче, надраска телефонен номер и му го връчи. – Обади се някой път, ще те повозя с мотора…
– На това ревящо чудо не се качвам. – Стефан с ужас посочи към червеното Дукати, което Георги оглеждаше с голям интерес.
– Не бой се, мърка като котенце като го държа аз. – намигна му тя, взе си сандвича и излезе навън.
Стефан се качи в колата и закопча стриктно колана си, знаеше какво му предстои – форсиране на двигателя и потегляне с най-мръсна газ до оставяне на следи от гуми по асфалта. Но с интерес наблюдаваше как Злати старателно си прибира косата, след това нахлузи каската на главата си, преметна крак през мотора, дръпна го назад с няколко крачки, за да излезе от паркомястото, след това запали двигателя. Машината изръмжа гръмовно, тя вдигна крака на степенките и плавно потегли до отбивката за главния път. През това време Георги палеше колата и смяташе да се изравни с нея и да я засече. Нещо му беше станало и смяташе да се прави на гадината, която всъщност беше. И го направи, точно както предполагаше Стефан, така че моторът се оказа от външната страна на пътя. Свали прозореца и изкряска „Да ти го начукам, курво!“. Тя го погледна, свали едната си ръка от кормилото и сгъна доста показно пръсти, оставяйки средния да стърчи. След това удари спирачка и едновременно форсира. Задницата на мотора започна да буксува на едно място. Тя я лашна силно, което я накара да поднесе и в бавен такт започна да я движи наляво и надясно. Размириса се на горена гума. Плавно изправи машината, отпусна газта, както и спирачката и плавно потегли. В момента, в който Георги си помисли, че ще може да я настигне и да я засече, тя форсира Дукатито и го изправи на задната гума. Воят на мотора беше проглушителен, тя се отдалечаваше доста бързо. Стефан се почуства облекчен, когато се изгуби от поглед.
Тридесет минути след това, двамата влязоха с гръм и трясък в офиса, а кавгата започна точно в секундата, когато тя се изгуби. Георги беше напрегнал до последно вратните си кабели и крещеше колко задръстен бил колегата му, но и Стефан не му оставаше длъжен и неща от сорта „Можеше да се държиш прилично!“ доведоха до следващото…
– Абе, ти що не се прибираш довечера, както намериш за добре? – изръмжа Георги и стисна юмруци, след което погледна заплашително към Стефан, който беше сигурен, че ще изпълни заканата си, просто защото срещу него стоеше идиот.
Работата мина изключително тегаво. Добре, че шефката му закъсня с половин час след тях и не стана свидетел на всичките ругатни и обидни думи, които се изговориха за толкова кратко време.
На обяд задуха вятър, не беше особено приятно, тъй като му се наложи да излезе за малко. Но когато в ранния следобед запраска дъжд, още по-криво му стана. Нямаше никакво намерение да се моли, на когото и да било да го кара, където и да е. Щеше да се прибере някак. А, ако се наложи, можеше да хване и автобуса… о, да! Извън града минаваше стара междуселска маршрутка, тип микробус за доставка на картофи, но тази превозваше друг вид чували – хора. Преглътна. А и се возеха всякаква паплач. Язък за бежовия панталон и бялата риза, които беше облякъл. Все някой стабилно се отъркваше в него и придаваше част от неустоимия си аромат на пот. Просто прекрасно! Освен всичко останало, му се падна и да търси някакъв документ, заврян в на майка си детеродния орган, та докато намери прословутата папка, всички си бяха по абсолютна случайност тръгнали и той беше останал сам. В седем и половина и с изцедени сили, той заключи офиса и се отправи към близката спирка, която беше на километър от сградата, където се помещаваше седалището на счетоводната къща. Валеше така, все едно се лееше от бидон…, от него шуртяха реки вода, а колите просто не го пощадяваха и го пръскаха безочливо, щом гумите им попадаха в локвите. Чудесийка! Изнервен. Вбесен! Обувките му джвакаха звучно, а между пръстите му имаше вече солидно количество вода. Чу се особен шум, като от гръм, след това познат рев, който се усилваше с всяка измината минута. Мощното ръмжене на спортен мотор, който профуча край него с невиждана скорост и го оля като ндигнала се вълна, от насъбралата се по платното вода – той пък защото беше сух. Стефан изруга. И тогава забеляза как моторът забавя, след което спря. Изненада се, когато мотористът свали единия крак и го опря в асфалта, след което вдигна ръка и махна. Момент! Той разпозна червеното спортно Дукати на Златина. Затича се и спря, тя беше с каска и нищо не се чуваше какво му говори. Потупа зад нея…
– Ти луда ли си? – кресна той и взе да ръкомаха, изнервен от абсолютно всичко. – Няма да се кача на тази самоубийствена машина. – тя скръсти ръце и наклони главата, барабар с каската на една страна.
– Качвай си прогизналия задник на мотора ми, дявол те взел! – извика му тя, след като вдигна стъкленото забрало. – Колко смяташ да дремеш в този порой?
– Отивам към спирката. – съобщи гузно той и посочи към кабинката, която представляваше по-скоро крайпътен нужник, отколкото спирка на автобус.
– Автобуси няма да минат, защото дигата на близкия язовир се е скъсала. – каза тя и го стрелна гневно. – Пътят е затворен.
– Ами… – Стефан погледна към машината, която кротко ръмжеше. – добре… – съгласи се и се настани зад нея.
– Сложи си краката зад моите и се дръж за мен, но не ме стискай. – даде му напътствия, а той ги изпълни от до, след което пусна начелника и форсира машината. Дукатито изръмжа и потегли.
Стефан затвори очи и скри лице в якето ѝ, а тя определено караше внимателно. Навлязоха доста внимателно в жилищната зона, познато му беше, но не беше идвал в тази част от града много отдавна. Той живееше почти в другия му край. Стигнаха до висок осеметажен блок, отвори се метална врата и навлязоха в огромен сводест гараж. Тя спря машината и стъпи с единия крак на земята, той също бързо слезе. Златина махна каската и разтръска дългата си коса, която омагьоса Стефан и той неприлично зяпна към нея. Усмихна му се, той реагира по същия начин. Тя му връчи каската, след което избута Дукатито до друго черно такова и мотор Харлей Дейвидсън. Стефан зяпна и посочи возилото, а Златина се разсмя.
– И трите мотора са мои. – съобщи му и махна небрежно с ръка в тяхна посока. – Хайде! – тя се приближи към него и го хвана за ръка. – Тази вечер ще спиш у нас, в този дъжд никъде няма да те карам другаде! – той се закотви на място и я изгледа невярващо.
– Чакай ся! – изрече Стефан и реши да издърпа дланта си, но се оказа, че Злати има силен захват. – У вас?
– У нас! – потвърди тя и му се ухили, имаше нещо супер симпатично в това да му се смее. – Няма да те качвам на мотор.
– Мога да си извикам такси. – изрече той и вдигна вежда, изобщо не разбираше защо му трябваше да остава с нея.
– Ще кажа на таксиджията, че си невменяем. – вметна тя и му намигна. – Няма да те карам да се качваш на мотор…, но имаш нужда от топъл душ и нещо топло, така че си размърдай прогизналите гащи…
Тя го дръпна по-силно и Стефан просто се принуди да я последва. Насочиха се към дъното, където имаше асансьор, за подземен гараж беше доста празно, не, че имаше значение. Но колите спрели на паркоместата бяха Лексус, Волво, Мерцедес и Ауди. Такаааа… баровски блок. Ясно! Пръста ѝ потъна в бутон с цифра пет. Металната врата се затвори, тя се опря назад и не спираше да го гледа, той нея също.
В коридора на петия етаж беше пълно със саксии. Насочиха се към дъното, тя отключи и двамата влязоха в светло прасковено помещение. Двустаен апартамент с бокс за кухня, трапезария и всекидневна в едно и мъничка спалня. Обзавеждането ѝ беше изключително скромно, но всичко беше със стил. Стефан не можеше да не забележи кожените якета, които висяха на закачалката, нито пък панталоните, също от черна кожа. Настани се на мекия диван, но бързо се изправи, защото беше вир вода.
– Пералнята ми има сушилня. – изрече Злати и му се усмихна лъчезарно. – Както и бол топла вода.
– Може ли? – попита той, видимо изпитваше неудобство, че се намира в женски апартамент с толкова секси мацка, която дори и не се стесняваше от него. Разкопча коженото си яке, постави го на закачалката. Стефан забрави какво щеше да я пита при вида на впития потник, който подчертаваше женските ѝ форми. Той облиза устни, а очите му безочливо я разсъблякоха. Тя набързо го извади от унеса му на мръснишкото му подсъзнание като му подаде чиста кърпа.
– Ето! Отиди се изкъпи. Имам пилешка супа като нещо топло, а после може да пийнем чай с ром. – изрече тя, а той не спираше да я гледа в сочните устни. Ама те бяха страхотни, когато не са стиснати от злоба.
Кисна почни трийсет минути под топлата вода, дори не му се излизаше, но беше толкова гладен, че стомахът му къркореше проглушително. Загърнат само с хавлията около кръста, той се показа извън банята. Притесняваше се от нея или поне да не го сметне за някакъв маниак. Но когато видя Злати да обикаля около печката по бикини и потник и в миг притеснението му изчезна. Хъ! Но се появи нещо друго в замяна.
Щом тя разбра, че той е там, веднага му се усмихна, след това му посочи дивана. Там имаше мъжки боксерки и огромна риза. Е, ставаха, колкото да не се разкарва гол с риск хавлията да падне и задникът му да лъсне в къщата ѝ. Грабна ги и се отправи към спалнята, където можеше да затвори вратата и да се преоблече. Малко тясно помещение, с огромна спалня, ракла и трикрилен гардероб, но книгите на раклата бяха доста. Привлече вниманието му снимка на Злати върху черното Дукати, а до нея изправен, стоеше много познат мъж в черно кожено облекло. Интересно!
– Преоблече ли се? – чу се гласа ѝ зад него, той рязко се обърна, беше го стреснала.
– Този не е ли българския състезател по мотокрос в европейските серии от деветдесетте? – полюбопитства Стефан и пак погледна към снимката.
– Той е, да! – съгласи се Злати и седна на спалнята. – Също така е мой треньор по мотоциклетизъм…, а в останалото време и мой баща. – той зяпна срещу нея изумено. – Черното Дукати е негово. Каза, че ще ми го подари като взема да си пропилявам безцелно живота.
– А Харлея?
– Той ми подарък от един друг състезател. – вдигна рамене Злати и посочи към кухнята. – Супата е гореща и те чака, а дрехите ти се въртят в сушилнята.
Кухненското помещение се свързваше с всекидневната с обширен барплот. От двете страни имаше удобни столчета щъркели. Двамата се настаниха и започнаха да сърбат горещата супа. Не стига, че караше мотор изкусно добре, ами и готвеше прекрасно. Пилешката супа, както тя му обясни, била от домашно пиле и имаше морков и магданоз, жълтееше от пилешката тлъстина, но това не му попречи да одумка две купи и да изяде половин домашен хляб, който лично тя била опекла. А след като прилично се нахрани, тя отвори бутилка ром и наля в две чаши. Попита я за чая, но тя му отговори, че пилешката супа е достатъчно течно, така че си заслужавали алкохола чист. И започнаха да си говорят, все повече да се отпускат, когато бутилката свърши. И се смяха, не, че помнеше какво е смешното и как са започнали и откъде…
Злати го целуна по устните почти толкова необяснимо, както и той я прегърна. И дали от изпития алкохол или от нещо друго. Докато не започна да изследва тялото му под ризата с горещи близвания, той повтаряше същото с нея – врат, рамо, презрамката на потника се изхлузи надолу, последва я и другата, тя се справи добре с избутването на ризата по ръцете му, притисна се в него, гърдите ѝ се сурнаха по кожата му и зърната ѝ настръхнаха. Стефан дръпна надолу потника, който се събра около кръста ѝ, за да може да ги разкрие пред себе си. Обхвана ги в шепи, стисна, след това ги целуна, засмука зърната между устните си, прокара ги между зъбите си, тя стенеше в ръцете му. Той я придърпа да седне в него, краката ѝ го обвиха през кръста. Целуна я отново по устните, надигна я и дръпна бикините ѝ, тя му помогна да ги изхлузи до долу и да ги измуши през ходилата си. В момента, в който го стори, Стефан я дръпна надолу, тя отново се озова в скута му, с крака преплетени около кръста му, а устните им сключени отново за целувка. Тънкият ѝ показалец се мушна в ластика на боксерките, които му беше дала и дръпна надолу, колкото да освободи еректиралия му пенис. Той обхвана дупето ѝ, вдигна я внимателно нагоре, а тя се плъзна плавно до долу. Очите ѝ го наблюдаваха, неговите я следяха също. Повтори като я вдигна нагоре, а тя се спусна до долу. Ритъмът им беше в абсолютен синхрон, настръхналите ѝ зърна се докосваха до неговата кожа и това го наелекрезираше още повече, усещането беше повече от невероятно и прекрасно. Стоновете ѝ бяха заглушавани от жадните му целувки. В един момент, тя изви гръб назад, ръцете му стиснаха нейните в китките. Извиването ѝ донесе странно усещане, косата ѝ се разтла по пода, а краката ѝ го стиснаха по-здраво. Дръпна я за китките ѝ с рязък тласък, тя изпъшка, чувството беше прекалено силно. Повтори… носеше още порция наслада. Гърдите ѝ се подрусваха на всеки негов тласък, последван от стенание от негова и нейна страна. И още веднъж, гледката пред него беше очарователна, тръпнещата Златина се беше подчинила изцяло на него. Той прехапа устни, не спираше да я гледа. Дишането и на двамата се учести, очите ѝ бяха примрежени от удоволствие, по телата им избиваше пот. Наведе се към нея и близна пъпа ѝ, продължи до пространството между гърдите ѝ и същевременно я дръпна рязко и силно към себе си, изтръгнатото стенание беше заглушено. Ръцете му нежно обхванаха кръста ѝ и я придърпаха към него, повдигна я и я спусна надолу, докато не я остави тя да поеме контрола. И го направи. Дългата ѝ коса се посипа по раменете ѝ. От плавни, движенията ѝ станаха силни и агресивни, устните им бяха допрени, Злати го близваше по крайчетата, лека усмивка се плъзна по неговите. В един момент тя спря. Плавно се изправи, след което седна в скута му с гръб към него. Отначало на Стефан не му се понрави идеята, но в момента, в който тя отново се раздвижи отгоре му с плавни и отмерени движения, всичко доби изненадващо пиперлив вкус. Ръцете ѝ стиснаха колената му, косата ѝ покри голите ѝ рамене и се спусна до кръста, но стегнатият ѝ задник… Стефан по импулс стегна ръка и му удари шамар, кожата се зачерви, а тя го погледна през рамо, облиза устни. Повтори с другата страна, тя измърка, размърда ханша си настрани, побъркваше го приятното чувство. След това продължи в ритъм. Стоновете ѝ ставаха все по-силни и по-силни. Той отмести косата ѝ, близна рамото ѝ, пръстите му стиснаха настръхналите ѝ зърна, но я оставиха тя да се движи все така плавно. Удоволствието се усилваше все повече и повече, нейното също. Тя спря за момент, но той не можеше – стисна хълбоците ѝ и започна серия от мощни и резки тласъци. Пръстите ѝ се забиха в колената му почти до болка, а стонът, който се изтръгна от гърлото ѝ, сигурно беше събудил и комшиите на останалите етажи. Злати отметна рязко глава назад, дишането ѝ беше тежко. Оргазмът на Стефан беше експлозивен, придърпа Златина в ръцете си, гризна я по рамото, ръцете ѝ стиснаха неговите.
– Ставай, поспаливке! – целуна я той по челото, а тя размърда рошавата си глава, опряна на гърдите му. – Часът е шест и ще закъснея за работа, ако продължиш да спиш.
– Ще те закарам с Харлея, – устните ѝ намериха неговите в целувка. – правя го вече от няколко месеца.
– Искам те в кожа… – изръмжа Стефан и я дръпна под себе си…
КРАЙ
