На един специален човек, който ми помогна да го „кача“ на един мощен мотор и да се „докосне до кожа“… Благодаря ти, че ми беше вдъхновение!
Или той имаше наистина гадна работа, или беше нечовешко да чака всяка сутрин за транспорт. Единственият счетоводител във фирмата без собствен превоз, но пък беше наистина добър. Ами… не искаше да кара. Притесняваха го останалите идиоти на шосето, които определено нямаха акъл. Георги, негов колега, имаше Тойота, но караше като абсолютно дърво и педалът на газта все беше настъпан до ламарината. Цецка пък нещо му беше хвърлила око, та един път, на едно прибиране от работа, вместо скоростния лост стисна нещо друго, което изобщо не беше и ръчната спирачка даже. Оттогава не искаше тя да го кара. Петра пък беше тъкмо завършила ВУЗ-а и не ѝ млъкваше устата. Като я отвореше и той стоеше на седалката, блеещ в една точка, някъде навън, опитващ се да я изолира като шум. Та така… Това му бяха мобилните колеги. Иначе трябваше да ходи с автобуса. И за Бога, кой смотаняк беше решил счетоводна къща „Иса“ да се намира на края на шибания град. Шефката му беше абсолютна патка и естествено и тя му беше навита… та и тя не ставаше да го кара, иначе трябваше да напусне. Но като се замислеше, той доставяше голяма част от парите във фирмата. Така че той предпочиташе да стои надалеч от спортното ауди на Ина Сталинова. Така стояха нещата. Седи и чака някъде да го вземат, за да може да се добере до работата си. Но пък Наш Стефан беше душица и гледаше да не им връзва кусур.
Пореден ден, беше се залостил от рано да чака Георги на спирката, откъдето щеше да го вземе за работа. Е, пак закъсняваше. Какво толкова се моташе тоя човек, не можеше да го разбере. Пълно кьосе, че и брада не бръснеше, все с дънки и опърпана тениска на AC/DC. Чудеше се коя ли щеше да му върже като има вид на клошар. Може би заради Тойотата. Па да вземе и той да си купи една кола, поне не трябва зимно време да си чупи сопола, докато най-сетне пристигне, спре на ръчна, една боя до бордюра с хвърчащ чакъл навсякъде. Но ето, че Тойотата се показа и пак последните двеста метра ги взе с мощно форсиране, на което Стефан трябваше да отскочи назад, за да не го отнесе барабар със спирката. „Да го еба и задника!“, помисли си той и се намуси. Предната врата се отвори и колегата му, запалил цигара и небрежно я подхванал между устните си, му се ухили като пъпеш пред спукване.
– Е, какво беше това? – изнервено започна той и размаха ръка, за да разкара пепелянка, вдигнат от гумите на колата.
– Нямаш никакво чувство за хумор. – кисело започна Георги и огромен облак дим излезе от устата му, естествено това се насочи към Стефан. Ами много хубаво, приличният му бежов панталон и бялата риза щяха „божествено“ да ухаят на пресен кадеж.
– Не, нямам! – изсъска му той и се настани на предната седалка. – Откачалник! – заключи и набързо дръпна предпазния колан. В момента, в който вратата се затвори и последва ново форсиране на гумите и бясно потегляне, ама то и спирането му беше такова – смотано. „Идиот!“
След няколко километра, Георги отби в бензиностанация, защото трябвало да провери гумите, да зареди, а и не пил кафе сутринта. Хиляди причини да опрадвае и без това шибаното си настроение. Спря пред колонките за бензин, заредиха му колата и измиха прозорците, след което бързо я премести на паркинга. Стефан беше вече вътре и си вземаше кафе. Касиерката беше изключително учтива и симпатична, но в момента, в който се появи Георги, за да си покрие сметките и да си вземе кафе и закуска, изражението ѝ изведнъж увехна. Той се държа супер грубо с нея, а това подразни много Стефан. За плейбой ли се имаше с тази кола или просто му беше голямо самочувствието и му беше позволено да се държи гадно с всички. Седнаха навън, на маса в края, за да може Георги да запали цигара, въпреки че беше забранено, където и да е да се пуши. Колегата му веднага запали като комин и окади всичко наоколо, което веднага задави Стефан и той започна да кашля. Кроасанът му се осмърдя на пепелник. Ей, гадина! Добре, че кафето му имаше капачка и нямаше как да поеме от пушека.
– Можеше да изчакаш поне да закуся и тогава да кадиш като дизелов локомотив. – сряза го Стефан и се намръщи.
– Ммм, не! – измрънка Георги и дръпна силно от цигарата, за да може по същия гаден начин да го издуха в лицето на колегата си. – Не ми върви кафето, като не пуша.
– Дреме ми на мен с какво ти върви и с какво не. – бутна чинията с кроасана, естествено другият мъж се възползва и грабна закуската, за да отхапе голямо парче от нея и добре ослюнчена да я върне обратно. Това вече беше прекалено. – Това защо го направи? – гневно повиши глас Стефан, но нова доза пушек беше издухана в лицето му и той отново се закашля.
– Ще ти дам да си купиш нов. – изсмя се Георги, додъвквайки остатъка от огромния залък, който успя да набута в устата си. – И без това те карам всеки ден, трябва да ми се отплащаш някак. – „Да те еба в гъза!“, премина в съзнанието на Стефан и се намръщи още повече. Добре, можеше изцяло да си плаща пънуването, или поне да поемаше част от бензина, така щеше да бъде честно, а не да му говорят какво и що и да му ядат от закуските. Пълен нещастник.
Разнесе се пронизителното звучене на ревящ мотор, двамата отправиха поглед към входа на бензиностанцията, където червено спортно Дукати влетя и закова на паркинга. Фигура с черна каска и черни кожени дрехи, слезе от него, изключи машината и с изящна походка се отправи към кафето. Смълчаха се, дали беше жена или някакъв лигльо се пънеше тук, за да привлича вниманието. Мотористът излезе с чаша кафе в ръка, нищо друго. Седна на маса близо до паркинга, махна каската и от нея се посипа дълга черна коса, след това свали черни кожени ръкавици, разкопча якето. Много ясно, черен кожен потник, описващ средно голям бюст и тънък кръст, определено можеше да се похвали с доста силни ръце. Нормално. Тези машини изискваха сила. Тя се настани на дървената пейка и отпи от кафето си. Георги веднага реши, че може да я закачи и бързо се изправи с запаления фас в уста. Да! Щеше да се пробва да сваля мацката. Стефан извъртя очи, беше му досадно дори да го спира, най-много да изяде някой шамар, друго не го очакваше. Но пък му беше интересно, затова проследи всяко едно движение на Георги. Той вкара набързо чара си, заглади рунтавото си едновеждие с пръсти, вчеса косата си с пръсти, дръпна надолу опърпаната тениска, която веднага пусна конец в единия край от напрежение. Стефан подпря лице на едната си ръка и започна с нескрит интерес да наблюдава колегата си да се прави на циркаджия. Георги се приближаваше бавно, ходеше почти като оакан с риск да го размаже допълнително по гащите, приближи се бавно до масата, подпря се на нея, погледна я отвисоко, тя вдигна очи от кафето си и смръщи вежди. Той ѝ се усмихна, наведе се и започна да ѝ говори нещо, но на втората минута, тя стана като попарена от мястото си и го зашлеви – звукът прозвуча като изплющяване и беше толкова звучно, че всичко замря. Лявата буза на Георги започна да руменее доста бързо, а мотористката беше стиснала устни до права черта и дишаше толкова тежко, че сигурно щеше да го шибне и с глава, ама от ей тъй, защото е „симпатяга и пич“. Стефан прихна, стисна с ръката си уста, да не би да се чуе напушилия го смях. Това беше достойно за клип и после в ютуб, та да го видят всички какъв сваляч е. Колегата му бавно се извъртя на пети и тръгна обратно като наритано кученце. Седна от другата страна на масата, в същия момент Стефан трябваше да потисне повторната доза смях, която беше готова да се излее, щом си отвори устата, но се въздържа. На лявата буза на колегата му имаше ясно очертани пръсти и длан. Бая шамар ще да е било това.
– Тъпа кучка! – изръмжа Георги и ѝ метна кръвнишки поглед през рамо. Тя също се беше втренчила в него и не изглеждаше никак приятелски настроена. – Човек не може да я пита дали може да я черпи едно кафе. – „Да бе!“, помисли си Стефан и вдигна вежда, точно пък за кафе я е питал. Кой знае какво мръснишко подмятане е било, ама… Поне момичето знае как да удря. Колегата му се чувстваше видимо засрамен, въпреки че му се искаше да се върне пак там и да ѝ каже още две приказки. Най-много да му зачерви и другата буза. Стефан с триста зора го отказа и май беше за добре.
