– Да, вече съм добре – обясни ѝ.
– Радвам се за теб. Искам да ти кажа, че много ме обиди, когато ми се разкрещя – започна Нели доста остро. – Работата вкъщи не е само мое задължение.
– Ама аз ти помагам, много добре знаеш. Ти си тази, която не ме кара да правя нищо! Никога не ми искаш помощ!
– Първо, домакинската работа не е мое задължение, че да ми казваш, че „ми помагаш“. Колкото е моя работа, толкова е и твоя. Второ, не пазиш, когато изчистя нещо. За пет минути вече си го омазал.
– Не е честно. Пазя! Стига, не ми се карай!
– Не ти се карам, но това са неща, за които трябва да се говори. Не съм шибана домакиня. Няма да се наема с цялата къщна работа, това е.
– Ами знам! Аз мия чинии!
– Да, миеш чинии понякога, но някога да си чистил банята? Да си пускал пералня? Да си мил прозорците? Да си чистил пода? Да си прал пердетата?
– Добре, права си… обещавам ти, че ще правя повече неща – прегърна я. – Съжалявам.
– Не съжалявай, не искам да се чувстваш виновен, но трябва да се говори за това. Измъчвам се, когато всичко е на мой гръб, че пък и да ми изискваш… Няма да стане просто, трябваше да го кажа.
Прегърнаха се. Спорът най-сетне беше приключил и то благополучно. И двамата се чувстваха много по-спокойни, въпреки че все още бяха афектирани. Мартин ѝ беше поискал секс, още когато усети ефекта на половинката lsd, което беше глътнал, но тя отказа, защото беше изморена. За сметка на това сега наистина ѝ се искаше да се изчукат.
– Искаш ли да правим секс? – попита го директно.
Той се усмихна: „Ела в спалнята“ и я хвана за ръката. Легнаха и се завиха.
– Обърни се с гръб към мен – каза Мартин.
– Не, искам да те целувам.
Приближиха се максимално един към друг и преплетоха краката си. Лицата им почти се докосваха, той плъзна ръката си между краката ѝ и започна да я опипва.
– Възбуден съм.
– Аз също.
