Ненаситност

Когато господин и госпожа Смит излязоха от стаята без дори да затворят вратата, Ема и Матю останаха безмълвни. Чуваха вайкането на Дориан, обясняваше някакви безмислени неща на Дора, която явно се гордееше със себе си сега. Ема погледна Матю донякъде с отвращение, донякъде с разбиране и погледите им се засякоха.

– Спри да ме съдиш, Емили.

– Не те съдя, просто… – отмести поглед, не можеше да го гледа в момента. – Изненада ме ситуацията. А и Дора доста ме натовари с глупостите си.

– Мислиш ли, че наистина ще ни съсипе?

– Не знам…

Тревожността в гласовете им беше ясно осезаема, въпреки че се опитаха да запазят самообладание. Мислите им скоростно препускаха около безброй идеи. Ема не знаеше какво да прави, все още беше готова да се бори за бизнеса. Толкова усилия бяха положили през всичките години заедно. Не можеха да се откажат сега, но беше ли изобщо възможно да се борят срещу Дора? Тя беше човекът с парите и имаше доста контакти.

– Какво ще правим, Мати?

– Не мога да загърбя всичко просто така. Не мога да загърбя толкова труд, толкова години…

– Тогава защо изчука тоя тъпак? – кресна Еми и Матю подскочи.

– Хей! Успокой се! – не беше свикнал на подобно държание от нейна страна.

– Да се успокоя? Тази лудата, ако започне да ни преследва… какво ще правим? Помисли ли? В кой момент сметна, че е добра идея да се забъркваш с Дориан? Мати, не можеш да се държиш като недорасъл пикльо!

– Знам, знам, знам… стига, моля те. Вече достатъчно се самообвинявам. Моля те, спри!

– Само едно ще ти кажа, ако Дора реши да съсипе някого, това ще си ти! С нея вече сме доста близки…

Еми се разплака, а Матю се приближи към нея и я прегърна:

– Съжалявам, мила. Съжалявам за всичко. Наистина. Съжалявам, прости ми…

– Обичам те, Мати. Тази фирма е всичко за мен… ти си всичко… Не знам какво ще правим, ако…

– Стига, не го казвай. Ще ида да говоря с Дора и ще се разбера с нея. Нищо не е изгубено. Успокой се, мила.

– Иди, но нека е утре, става ли? Сега беше много ядосана, трябва да изкачаме малко, да дадем време на нещата да се уталожат. Става ли?

– Права си. Ще изчакаме. Нищо не е изгубено. Чу ли? Ще се оправим.

Няколко дни по-късно един доста насинен Матю отиде в офиса на Дора.

– Може ли да поговорим?

Дора го погледна с презрение:

– Пуснах те да влезеш, само за да имам възможност да ти ударя шамар. Ела тук!

Матю послушно се приближи до бюрото. Дора стана от мястото си и го удари доста силно.

– Тъпо копеле!

– Съжалявам, Дора… наистина. Съжалявам. Знам, че постъпих ужасно. Моля те, прости ми…

– Не си позволявай да припарваш до това, което е мое, Матю. Ще те убия, заклевам се. Виждам, че са те намерили.

– Да, пратиха ми поздрави от теб… – докосна посиненото си чело. – Знам, че си го заслужих. Знам го. И въпреки всичко сама виждаш, че идвам да говорим лице в лице. Знам, че ще е много трудно да възстановим бизнес отношенията си след тази случка, но още се надявам да е възможно. Знаеш, че за мен фирмата е всичко…

– Явно е по-важно да чукаш чужди мъже, отколкото да спасиш глупавата си фирма.

– Виж, не искам да ти досаждам. Дойдох да говорим за фирмата. Ще разбера, ако се откажеш, но наистина исках да опитам. Прекалено важно е за мен.

– Прав си. Достатъчно си поиграх. Време е да ти кажа в очите, че ако се приближиш до мен или Дори още веднъж, ще поръчам да те убият. И можеш да ми благодариш.

– Благодаря ти, Дора. Осъзнавам колко си щедра с мен. Надявам се някога да можеш да ми простиш за тази грешка. До тогава няма да ти се мяркам.

Матю излезе от офиса замаян. Фирмата отново отиваше по дяволите без Дора. Идеше му да се разплаче от яд, но знаеше, че сам си е виновен. Оставаха му само Кристал и Еми, другите нямаше да искат да продължат, след като нямаше пари за помещение, за партита, за наркотици… Нямаше как да продължат да организират повече евенти, всичките пари идваха от Дора.

Вместо да се прибере, се обади на Еми и си уговориха среща у Кристал. Когато ги събра и двете им разказа за Дора.

– Пак сме на изходна позиция, мили мои. Какво ще правим? С мен ли сте? Само вие ми останахте, прекрасни мои – прегърна ги и започна да ги целува по косите.

Кристал се отдръпна:

– Миличък, не знам как да ти го кажа… Алехандро иска да замина с него. И аз се съгласих.

– О, Криси… защо? Защо, Криси? Защо ми го причиняваш, мила моя? Защо?

– Моля те, не ме обвинявай. Не мога да продължавам вечно да живея така. Мати, чувствам се на 150 години, разбираш ли?

– Разбирам те… – въздъхна, – искам да те виня, наистина искам да ти се сърдя, но не мога. Бъди щастлива.

Матю прегърна Кристал и погледна Ема:

– А ти, Еми? Ще се омъжваш ли или…?

– Мисля че трябва да оставим Кристал сама, Мати. Хайде да вървим, пък после ще се разберем.

Двамата си тръгнаха. Когато слязоха пред входа, Ема предложи да го закара. Щом се качиха в колата, тя го погледна втренчено:

– Матю, никога няма да те оставя, разбираш ли? Искам да се омъжа за теб.

– Ема, моля те… Знам, че всички сме емоционално разтърсени в момента, но…

– Млъкни!

Ема скочи върху него и започна да го целува, а той отвърна на целувката ѝ.

– Обичам те, разбираш ли?

Той не отговори, но продължиха да се целуват. Ема разкопча колана му и копчетата на дънките му.

– Еми, в града сме…

– Моля те… Знаеш перфектно какви неща съм правила. Това ли ще ме спре сега?

Изкара кура му и го налапа. Матю подпря ръце на жабката.

– Криси ни гледа от терасата…

Ема сякаш нарочно си го вкара до гърлото неколкократно, изкара го, облиза главичката по краищата, отново го вкара до гърлото и така няколко пъти. С ръка леко галеше топките му, засмукваше смело целия пенис, докато Матю пъшкаше. Идеално знаеше какво му харесва и го правеше всеки път с удоволствие. Задържаше го максимално дълго в гърлото си, а щом го извадеше, го облизваше целия от горе до долу преди пак да го погълне.

Изкара го от устата си и вдигна поглед към Матю:

– Искам да ме чукаш, когато се приберем. Ще откача…

Отново се нахвърли върху пениса му, започна да го целува и облизва. Вкара го в устата си отново, засмука го няколко пъти и щом усети, че кура му започва да пулсира, го вкара до гърлото, за да може Матю да свърши там. Когато вече беше готов, бавно го изкара от устата си, изкашля се няколко пъти, изчисти лицето си с ръце и го погледна:

– Сега разбираш ли какво имам предвид?

Той кимна.

Ема запали колата и ги закара до апартамента си. Качиха се и още от вратата се съблече чисто гола. Хвана ръцете му и ги сложи между краката си.

– Виж колко ме възбуждаш…

Матю се усмихна:

– Еми, само ти не си ме оставяла до сега. Искам да знаеш, че го оценявам. Но също искам да знаеш, че няма да спра да се чукам с мъже.

– Никога не съм изисквала нищо от теб. След като ме спаси, ти вече направи всичко, каквото е имало да правиш за мен в този живот…

– Просто трябва да сме наясно. Не искам да се възползвам от ситуацията, въпреки че в момента съм на дъното.

– О, стига глупости! Какво дъно? Хайде да бъдем заедно просто! Аз нямам на кого да разчитам и като гледам, ти също. Обичаме се, държим един на друг. Какво ни пречи? Искам да започнем начисто. От нулата, само ти и аз.

– Еми, мила моя Еми… Не те заслужавам.

– А аз с какво заслужих да ме спасиш? Бях обикновена служителка за теб, нали? И въпреки всичко скочи срещу Фреди!

– Знаеш, че без момичетата си аз бях нищо. Фирмата се крепеше на вас! Нямах друг избор!

– О, имаше. Можеше да не направиш нищо и да оставиш един доволен клиент. Но ти избра да ме защитиш. Не мога да ти опиша колко значи това за мен. От тогава съм сигурна, че си любовта на живота ми. Виж, знам, че тази работа е ужасна на моменти, но все някой трябва да я върши, нали? А и по-добре за богаташи, отколкото да се чукам с наркомани за жълти стотинки.

– Наркомани… – изсмя се Матю и Еми също започна да се смее.

– Така де… разбра ме.

Сгуши се в него и се прегърнаха, но тя пак заговори:

– Знаеш, че си единственият важен човек в живота ми.

– Хайде стига с тази драма, Емили, моля те. Знаем, че държим един на друг, така е. Просто не искам да пробързваме с решенията, това е всичко.

– Ами, хайде да се отпуснем тогава, пък после ще му мислим за бъдещето…

Докато говореше, отново сваляше панталоните му. Той още беше възбуден, а и нямаше нищо против да чука и жени. Съблече се набързо и я тръшна на леглото. Разтвори бузите на задника й и започна да го лиже, да го чука с език и да си играе. Усещаше го как пулсира, стана, наплюнчи пръста си и започна да я чука.

Еми мъркаше на леглото и усети и втори пръст, а след като Матю ги извади, хвана задника си с ръце, за да му помогне да го вкара. Влезе малко трудно и беше малко болезнено, но за сметка на това адски възбуждащо. Беше се подмокрила ужасно много и започна да се пипа, за да свърши. Стигна оргазъм почти веднага, ето толкова харесваше аналния секс с Мат. Продължи да си играе, докато заглушаваше тихите му стонове със своите. След дълго клатушкане и пъхтене, той успя да свърши пак и почти нададе победоносен рев.

Бавно изкара пениса си, за да не я боли и я плесна по дупето. Еми се сви на топка и сложи ръка на ануса си, за да не потече сперма по леглото и преди да иде до банята го погледна любовно:

– Мати, обичам те. Правиш ме адски щастлива!

Стана и отиде да се изкъпе, а Матю се просна на леглото. Замисли се над разговора им. Стори му се, че предложението ѝ може да проработи. Той и Еми заедно можеше да задвижат бизнеса. Разбираха се, имаха си доверие… можеха да разчитат един на друг за всичко. Щяха да успеят. Всичко щеше да бъде наред. За пръв път от толкова много време се чувстваше обнадежден и спокоен. Сякаш това, че Дора отказа да ги финансира повече и напускането на Кристал бяха добри новини, а всъщност добрата новина беше Ема през цялото време. Никога не беше правила никакви проблеми, беше лоялна към него. Единствената причина да се откаже беше чувството, че може би се възползва от нея.

Какво всъщност чувстваше? Благодарност? Да, беше благодарен, но и тя беше права – щом чу виковете ѝ, не се замисли дори за секунда, а нахлу в стаята. Фреди държеше нож в ръката си, а Еми беше се свила на топка на земята. Мат скочи срещу него, разкара ножа за секунди, дори не разбра как се случи всичко и започна да го налага с юмруци в главата. Почти не помнеше ситуацията, но Фреди никога повече не беше същия след тази случка. И това беше най-малкото, което заслужаваше. Матю никога не бе почувствал вина за стореното, защото знаеше, че го е направил в името на нещо друго. А не беше ли това любовта всъщност? Да си готов на всичко за някого, за да го защитиш, от каквото и да било.

Даде си сметка, че се чувства щастлив, свободен, необременен, силен… Искаше да се чувства така до смъртта си.

Стана от леглото и тръгна към банята с ясната идея да предложи брак на Ема.

 

КРАЙ