Casual sext
Когато любимият човек ти каже, че е мастурбирал на теб. <3
Алчност
– Криси, Криси, Криси… какво ще те правя? – Матю я започна от вратата. – Имаш ли представа в каква ситуация ме постави? И защо си гола, мамка ти? Кристина малко се стъписа, не очакваше подобна реакция. – Моля те, познаваме се, сладурано. Ясно ми е, че нещо ти е щукнало и просто си се…
Details
Любовният роман
Добър живот си живеела Мина от Мъглиж. Женена от 23 години за Хино, всичките го знаели него – голям работар и пие за петима. А нея милата я знаели като Хиновица, та никой не ѝ викал по име отдавна. Къщата им си била къща – останала още от време оно, кога’ били живи майка ѝ…
Details
Daily кур as a service
Да та еба, в хубавия смисъл. <3
Малък ми е, но пак става
Капка по капка, кур.
Гордост
Кристина пушеше отегчено на терасата на поредното „фирмено парти“. Трябваше да присъства, защото някакъв дъртак беше пожелал да я чука, но никак не ѝ беше до това. Цяла седмица беше на снимки за рекламната кампания на нов парфюм. Идеята беше тя да тича под дъжда облечена в кремава рокля с огромно деколте в търсене на…
Details
Как да използваме интернет (за начинаещи)
Въпрос: Мога ли да забременея, ако ми свърши в устата, аз го целуна и после ме лиже?
Отговор: Много яко сте си изкарали!
От другата страна на стъклото
Много се радваше, че си е купила жилище точно в този жилищен комплекс. Имаше нещо прекрасно в това да живееш на последния етаж, никой да не ти тропа отгоре и да виждаш всичко – панорамната гледка си я биваше. Да… Гергана тъкмо се беше нанесла в апартамента си. Майсторите бяха свършили страхотна работа, дори бяха…
Details
Тогава аз ще те ударя!
Нели никога не ходеше в мола, но на път към къщи не ѝ се обикаляше да търси други магазини, а и искаше да си купи нещо конкретно. Докато беше на работа, цял ден ѝ се въртяха в главата мръсотийки, които искаше да пробва с Мартин. Имаше желание за секси бельо и реши, че моментът е идеален, за да се сдобие с жартиери. Влезе в магазина, от който обикновено си пазаруваше бельото и започна да разглежда еротичната колекция. Спря се на комплект черни жартиери с чорапи, бикини и корсет… Увери се, че всичко е нейният размер и се прибра вкъщи доволна.
Изповед
Пастор Йоан основно помагаше в католическата църква. Рядко водеше богослужение или пък изповядваше. Но в последно време епископът боледуваше твърде често, та му се налагаше да върши и тези неща. Така задълженията му се увеличиха доста. Беше се преместил от България в Англия, за да избяга от всичко, но най-вече от нея. Затова и „надяна“…
Details
Фитнес закачка
Симона не обичаше гадните закачки по свой адрес, ама никак. Но в последно време беше под прицел на колегите си. Била прекалено пухкава, имала коремче, дупето ѝ било прекалено голямо. Подобни неща чуваше абсолютно всеки ден, мъжете не си спестяваха критики по нейн адрес, което пък я доведе и до поредната депресия. Добре, беше напълняла.…
Details
Дяволица
Всичко започна някак странно. Един ден просто получи смс от абсолютно непознат номер, който гласеше: „Иска ми се да ме изчукаш тази нощ…“ Естествено, любопитството му надделя и отговори и той, по същия пиперлив начин: „Ти само да ми паднеш, ще те спукам от чукане…“ Не знаеше коя е, нямаше и идея. Мисълта му обаче непрекъснато беше насочена към тайнствената непозната, която всеки ден го радваше с нещо много горещо и пикантно. Стискаше телефона и чакаше точното време, когато ще зърне в апарата си известието за получен смс. И така и ставаше. „ТЪН“ – сигналът съобщаваше, че другата страна мисли за него. Така в продължение на два месеца. След известно време съдържанието им започна да се изменя и често текстът завършваше с: „… Обичам те, силно!“. Колкото и странно да беше в него също започваха да се зараждат някакви подобни чувства и това започваше да го плаши. Та той дори не познаваше тази жена, не знаеше как изглежда, къде живее, дали е семейна или не. Всичко стана още по-заплетено, когато тя знаеше къде се намира той в точно определен момент от деня. Дори знаеше кога свършва работа. Един ден реши просто да не отговаря и да остави нещата така. Която и да беше жената от другата страна, щеше да се откаже и да спре да му пише. Когато получи на следващия ден смс със съдържанието: „Разбирам те напълно, не се познаваме. Аз може да съм всякаква… Май е време да се срещнем.“, в продължение на пет минути се взираше в екрана и се опитваше да проумее това истина ли е или не. Нямаше място, нямаше час, нищо. Къде ли пък щеше да я види? Не, че не му се искаше. Кой знае? Можеше да му излезе късмета с нещо стойностно и красиво.
Details
Сред дивото
Калина натисна педала на газта, двигателят изрева и колата, червен Опел Корса, незнайно коя година, се заизкачва по прашния и чакълест баир. Къщата на баба ѝ се намираше накрая на селото, на високото. Но до там се стигаше доста трудно, да не говорим, че последната къща се намираше на пет километра разстояние от предната от нея. Но… нещо се случи. Колата се задави и угасна. Ох! За пореден път го правеше, но сега… Загаси я, врътна ключа отново, но колата не запали. Така пробва няколко пъти, нищо не се случи. Калина заби чело във волана, изпсува. Не обичаше да говори лоши думи. Трябваше да отиде до къщата на баба си, съответно после да потегли към града. Странджа планина беше красива за гледане, но да не си сам човек. А тя беше. Гаджето ѝ Румен беше идиот в пълния смисъл на думата. Беше го хванала с колежката му „на калъп“. Не знаеше какво ѝ скимна, за да предприеме това пътуване. Не правеше нищо, което е свързано с някакъв риск. Много добре познаваше раздрънкания си автомобил и можеше да предположи, че нещо такова ще се случи с многогодишното ѝ возило. Удари волана с все сила… Нямаше да ѝ помогне, но поне щеше да освободи натрупалия се гняв. „Мамка ти!“ прозвуча около стотина пъти. Накрая вече го крещеше… След това я обхвана отчаяние… Тя беше някъде в горите на Странджа планина, в кола, която не иска да запали. До залеза оставаха три часа. Абсурд някой да мине по този разбит път в близките три дни. Калина беше готова да ревне. Емоциите ѝ идваха в повече. Румен постъпи подло, та тя реши, че е най-добре да изчезне. Но бягството не можеше да оправи нараненото ѝ сърце, както и потъпканата гордост.
Details
Как да разберем дали сексът ще е лош
Като гледам статистиките, някакъв сладур влязъл веднъж в блога и излязъл. Напомня ми за първия ми път. #ohgodwhy
Details
Огледалце, огледалце…
Никой не знаеше точната възраст на Лорена или дори на коя дата е рожденият ѝ ден. Соня си даде сметка за това, докато записваше рождените дни на всичките колеги в личния си календар. Сети се за прословутия туит „Тази година всички имат рожден ден“ и се разхили тихичко с тайния си тъп смях, който се опитваше да не показва пред другите:
„Хъ хъ хъ хъ!“
Details
Танцът на една мръсница
Камен седна на обичайното си място в клуб „Афродита“. Обичаше да е в дъното и от там да наблюдава цялото заведение. Голите сервитьорки много го очароваха. Внимаваха как носят подносите, да не би да разлеят нещо от тях, все пак всичко трябваше да пристигне в чашите, а не съдържанието им да го няма никакво. Имаше дрескод – за сервитьорките говорим. Дългата коса е особено задължителна, вързана на стегната конска опашка. Така им придаваше вид на господарки-изкусителки. Черни кожени сутиени и кожено бельо. Ботушите бяха кожени, отново, ама над коляно. А гримът беше повече от тъмен, черно. Странно е сервитьорка с черно червило да ти се усмихне и да те пита какво ще пиеш. Но пък за гледка, всяка от тях беше като избирана от каталог. Стегнати дупе и крака, големи гърди и никакъв корем, а в личицата, всяка от тях приличаше на предишната – тип кукла. Да. Но тук му беше хубаво. Голи мацки навсякъде. Не можеше да се оплаче от внимание, но друго си е да отидеш и просто да позяпаш. Плът. В големи количества. А в клуб „Афродита“ имаше в излишък от всичко. Едно основно правило: „Не пипай момичетата и не се пипай.“ Ако случайно охраната хванеше някой да мастурбира, веднага го вадеха навън с шутове. Но Камен не беше от тях. Той просто наблюдаваше и пълнеше окото с красиви жени, облечени доста секси.
В офиса
Ванеса погледна часовника – 18:30, а тъпото коледно парти започваше чак след час и половина. Нямаше кой знае какво интересно за правене, затова остана в офиса си, за да довърши някои неща. Следващата седмица трябваше да представи проект заедно с колегата си Яни пред някои от главнокомандващите, както ги наричаха в тяхно отсъствие. Зачуди се защо родителите му са му дали такова гадно име… Изрече го на глас, за да го чуе: „Яни. Я-а-а-а-н-н-н-и-и-и-и… Яни? Я…“ – на вратата се почука и за щастие я прекъснаха. Всъщност беше Яни, искал да обсъдят презентацията, но тя го отпрати, каза му, че има много работа за довършване и се разбраха да говорят за това в понеделник.
Студентска книжка
Като преподавател беше изключително прецизен, не позволяваше студентите да му се качват на главата. Строг и определено суров. Да, такъв беше Анатолий Григоров. И наистина нямаше „тън-мън“. „Не знаеш – двойка. Моля, следващият!“ Имаше обаче нещо очарователно в него, изглеждаше изключително добре, поддържаше се и полагаше много труд върху себе си, държеше да е примерен и отговорен. Все още не му беше побеляла косата на цяло, за разлика от колегите му на неговата възраст. Дори и жените се обръщаха след него на улицата. Тъмна коса, тъмни очи, висок, добре сложен и с премерен вкус към лукса. Винаги се обличаше стилно и не разбираше нищо от днешната мода на кръпки и дупки по дънките. Изнервяше го неугледния вид на студентите, а някои просто прекаляваха с това, всичко да им е на показ. Ако си мислеха момичетата, че така биха си взели изпитите, с толкова много плът, преливаща от плитки деколтета и къси поли, много се лъжеха. Говореше се за други преподаватели, които искали секс за тройка в книжката. Но той не беше от тях. Анатолий възприемаше студентите по много по-различен начин – за него те бяха наивни и глупави деца, които не можеха да осъзнаят, че им предстои важната стъпка – да поемат живота си в собствените си ръце. И къде щяха да стигнат с това „леко поведение“? До поредната чалготека, където ще късат и хвърлят салфетки, или ще тежат на родителите си до края на живота им. Това той не го разбираше…