Дяволски аромат, част 5

Вторник

Обърнах се и се озовах лице в лице със Симо Фюриъса – интересен прякор, а? Луд фен на филма „Бързи и Яростни“, страхотен и определено много красив. Прилича на Пол Уокър, лека му пръст на актьора, но наистина, едно към едно. Голям зевзек и много, ама страшно много мръсна уста, особено когато чука. Откъде знам ли? Излизала съм с брат си и компаията му доста пъти, а Симон е доста близък с него. И, естествено, докато другите се забавляваха да забиват мацки в дискотеките, Симон чукаше гаджетата си на масата и беше доста обстоятелствен „как ще им го набучи“. А и реплики от сорта „Поемаш ли го, курво?“, „Ще ти го набутам, докато ти сцепя путката!“, както и много други от този сорт, непрекъснато го следваха, докато ги оправяше. Или беше гледал много порнофилми, или просто имаше проблем. По-скоро второто. Въпреки всичко беше готин и добър, кавалер, с изключение на моментите с жените. Брат ми беше забранил на приятелите си да ме пипат по какъвто и да е начин и естествено, тъй като си го уважаваха, не го правеха.

Details

Дяволски аромат, част 4

Вторник

Сутринта се събудих и се чувствах особено превъзбудена. Виктор Борилов. С този човек, който е студен като ледниците около Антрактида, ще обядвам и уговарям за споразумение по договор. Изкъпах се, трябваше да ухая на чисто, бях отстранила окосмяването от тялото си, намазах се с един лосион за мека кожа. Напръсках се с парфюмчето, но задължително го пуснах в чантичката си. Сутиенът беше доста красив и стоеше много секси, но прашката беше едно прозрачно парче плат в същия цвят като сутиена, и връвчици – да, връзваха се. Чорапи със силиконова лента, жартиерите щяха да личат под роклята. Вързах косата си стегнато, опънах я допълнително и я пръснах с някакъв лак на брат ми за блясък. Гримирах се според цвета на роклята – огнено червено. Стори ми се малко по-тъмно, но за този цвят не знам какво друго щеше да подхожда. Червилото обаче трябваше да гори на устните ми. Бижутата бяха нещо простичко, с перлички, злато, но подходящо за случая и не особено взискателни. В една ръчна чанта прибрах чифт дънки, чорапи, спортна фанела. Трябваше след това да се преоблека. Не можех да отида с тази рокля на работа. Огледах се в огледалото. Изрязано висящо и набръчкано деколте, гърдите ми щяха да изтекат навън от нея. Надолу се разкрояваше и прикриваше широкия ми ханш и завършваше с една педя над колената. Къса, изрязана и… Ради беше прав, че не е за мен. Обух високите си излъскани боти и придобих вид на работническа кучка. Взех деловото куфарче с документите, чантичката с грима, парите, телефона и парфюмчето, както и пътната чанта с резервните дрехи. Облякох си якето и си викнах такси за работа.

Details

Дяволски аромат, част 3

Понеделник

Живееха в нова кооперация, която бащата на Бориса беше проектирал, преди около десет години. Е, тя прецени, че не желае да поеме ръководството във фирмата на баща си, затова пък последва майка си в нейния бизнес. И се справяше много добре. Беше тръгнала от най-ниската позиция и за няколко години успя да се издигне доста. Печелеше наистина много добри пари, но и Вальо не оставаше по-назад. Той пък започна при своя приятел Макс, доста рисково беше всичко, но незнайно как, не само изплуваха, а половин година по-късно, правеха наистина много, като пари. Та… можеха да си позволят и почивките и екскурзиите, готините дрехи, абе, каквото се сетиш. Доста често ме и спонсорираха. Преди да се пренеса при Данаил, за да живеем заедно, бях в гарсониерката на баба ми, лека ѝ пръст. Скромно, но уютно и приятно. Тъкмо като за мен. А и се чувствах сигурна. Супер, а? Дори Вальо ми плащаше сметките, за да мога с моята заплата да се издържам. Но… като ме заряза „моят сладур“, брат ми изрично ми забрани да се върна сама, разстроена и хленчеща в гарсониерата. Мисля, че се притесняваше да не се самоубия.

Дяволски аромат, част 2

Понеделник

Сутринта се събудих някъде към шест часа. Бориса се готвеше за път. Работеше като сътрудник в една фирма и обучаваше хората как трябва да се държат при среща с предполагаем клиент. Беше много добра и често отсъстваше от града, водеше семинари в различни части на страната, но Вальо не го правеше на проблем. Вярваше ѝ безрезервно и я обичаше толкова силно, че сигурно не съществуваше друг мъж, който така да обича. Та… напълниха ми чашата с кафе. Вальо ми заръча да заведа Краси на ясла преди да отида на работа. Нямаше никакъв проблем, започвах късничко.

Дяволски аромат, част 1

Неделя

Разделите могат да накарат всяка жена да се чувства ужасно, особено когато мъжът, с когото е била толкова дълго, я изостави заради по-младо гадже… Тази мисъл се блъскаше вече четвърти ден в главата ми. Мразя го! В апартамента ни, в нашето легло, чукаше кучката от офиса му. Онази развратна мръсница, която си беше отъркала срамотиите в абсолютно всички пишки… Мамка му, нещастник! Добре, че брат ми Вальо е такава душица, та ме прибра след като разбра. Беше бесен, искаше да го потроши, но може би още обичах бившия, та затова не позволих нещо такова да се случи. Съпругата му Бориса е толкова разтракана кака, че направо ѝ се възхищавам. Двамата винаги бяха на една и съща вълна и когато брат ми избухваше, Боби беше фитилът и ставаше нещо страшно. В меле в дискотека двамата бяха като мистър и мисис Смит, бой до дупка, противникът си събира зъбите от пода и се чуди как да избяга…

Details