За пръв път идвах в този квартал и въпреки че той ме държеше за ръка през цялото време, не спирах да се оглеждам. Беше пълно с боклуци по улиците и по-скоро странни хора. Дали наистина беше добра идея да стоим тук? Той настояваше, че се е разбрал да се види с контакта си Валди на определено място. Нямах представа какъв беше този човек, бях го виждала само веднъж и то късно вечерта в зле осветена уличка. Също не знаех защо го наричат Валди. Все пак не исках да ходим по подобни места, но бяхме решили, че трябва да си набавим спийд – след няколко дни щяхме да ходим на някакво рейв парти и планирахме да останем там цяла нощ. А и мен ме беше страх да се връщам сама, след като бях стигнала вече до тук, както и да го оставя сам там. Нямах избор – щях да остана с него до край, само се надявах да приключим бързо. Просто трябваше да изчакаме неговият познат, да направим размяната и да си тръгнем.
Влязохме в бара, където трябваше да го чакаме и погледнах часовника – след 5 минути най-много трябваше да се появи. Огледах се предпазливо, не исках някой да приеме погледа ми като провокация – незнайно защо бях толкова страхлива, нито майка ми, нито баща ми бяха такива. Звучеше The Misfits – Astro Zombies до дупка, хората си говореха на групички. Отново погледнах часовника си. Наистина очаквах Валди да се забави, все пак не беше много надежден, но чак толкова ли? И му беше ясно, че ще го чакаме на подобно място – много несъобразително да се бави така.
Повечето мъже бяха облечени с тесни дрехи и косите им бяха подстригани на гребен и боядисани в различни цветове. Жените носеха мрежести чорапи, които стигаха доста над коляното и къси дънкови панталони, раздърпани блузи, разноцветни коси, някои също носеха гребени… Стори ми се доста екзотично, досега не бях виждала кой знае колко пънкари на живо. Кучета се разхождаха навсякъде из бара, а на отсрещната маса виждахме как една двойка прави секс. Punk is not dead, помислих си.
