Адвокат Константин Маджуров, потомствен адвокат, от фамилия и род на адвокати, беше един от малкото, които не се славеше с много добро име, не защото не беше добър, напротив, а защото всички му завиждаха за шибания талант да печели дело след дело с изключителна лекота. Колежките му му налитаха, но той не си даваше изобщо зор с това. Впечатляваше ги с изисканото си излъчване, прилежния вид и уж леденото изражение, пред определени жени разкриваше това, което всъщност представляваше. Та и затова не се славеше с добро име – Гаднярът, който печелеше делото и отнасяше готината мацка у тях, за да я изчука. Много му беше зор.
Но той обичаше да се забавлява и често ходеше да разпуска някъде далеч – неговият приятел Мишо, или Майкъл, както се назоваваше напоследък, живееше в Лондон и работеше там като адвокат – занимаваше се с всякакви случаи, но често основно българи го търсеха за помощ. Та, преди повече от половин година му беше споменал, че любимите му групи ще свирят и го викна на Уикенд рок. Константин се съгласи от раз, щеше да си вземе и седмица почивка, таман да се пошляе из Лондон след това, да огледа дали англичанките ги бива или не.
Сряда вечер се обади на Мишо да му каже, че ще лети в петък сутрин. Приятелят му съобщи, че негова позната ще го чака на летището на Лутън, където се очакваше да кацне самолетът, при това щяла да го закара до неговата квартира, без да се налага да обикаля по улиците с градския транспорт. Него го устройваше перфектно. В четвъртък събра дрехи, колкото да му стигнат за една седмица в раница, важните документи ги прибра по джобовете, включително и бордовата карта, която щеше да му трябва за летището. В петък, точно в пет и половина, прилежно облечен в дънки, спортна риза и любимото му кожено яке, той излезе от апартамента си, хвана си такси и се отправи към софийското летище, само с приготвената раничка. Трябваше близо час и половина преди полета да е там, за да мине всички глупави процедури. И когато вратите на самолета се затвориха, а той се беше настанил на мястото си със закопчан колан, знаеше, че му предстои нещо вълнуващо.
Два часа и петдесет минути по-късно, след изключително тежкото кацане, той се отправи към изхода на летището. Мишо не му беше казал как изглежда тази негова позната, нито пък му спомена име. Нищо! Браво, бе! Ся, ко? На целия народ, който се изсипа, къде ли пък да я търси. Привлече му вниманието средна на ръст жена, тъмноруса дълга коса, кръгло лице, очите ѝ бяха скрити зад огромни очила – тип конска муха, прилепнала блуза, която описваше голям и пищен бюст, тънко кръстче и слаби крака, добре очертани от стегнати ластични дънки. В ръцете държеше табела, на която пишеше: “Константин Маджуров“. Ясно! За там е. Точно негов тип жена. Прекрасно. Той се усмихна по най-разтапящия начин и тръгна към нея.
– Извинете, мен ли чакате? – попита той, а жената дръпна очилата надолу и го изгледа от горе до долу.
– Ако ти си Константин, начи… тебе чакам. – вдигна вежда тя и бутна очилата на мястото им, метна табелата на близката пейка за чакащи, протегна слабата си ръка и… – Ема, между впрочем. Хайде, движи се, че автобус гоним. – врътна се на пети и се отправи с бойна крачка към изхода. Автобус ли? Нали щяха да го карат с кола? Кой знае колко време щяха да се лангъркат в градския транспорт, за Бога – това е Лондон. Тя му хвърли поглед през рамо, след което започна да се смее. Какво няма? Той се беше заковал на място и се опитваше да осъзнае дали тая откачалка щеше да го подложи на дълго и изморително пътуване до другия край на града. – Малииии, направи физиономия все едно си надзърнал в кутия със запъртъци. Споко, бе! Ша те карам. Просто те гъбаря. Ама те съветвам да си размърдаш задника. Три самолета кацнаха и всичкия народ ще щукне да си ходи, така че… – тя го хвана под ръка и го задърпа, за да побърза малко.
– Винаги ли си толкова… – започна той и погледна надолу към нея, странен му беше този първи контакт след ръкостискането. Определено имаше нещо в нея, може би погледът зад очилата леко му се усмихваше.
– Толкова каква, мъжки? – изрече тя без дори да спира. Вече се намираха на паркинга отвън, нещо огромно, фул пълно от автомобили и таксита. – Ето я моята гадина. – каза и посочи тъмночервена мазда, на която определено ѝ личеше, че е карана от жена – ожулена, одрана, одраскана, тук там изкривена. През главата му мина: “Дано да не се разпадне!“
Той тръгна към обичайното място за пътника, но тя веднага го захапа:
– Ти за обратен волан не си ли чувал? – попита го с лек сарказъм, когато и двамата се спряха пред една и съща врата. Що за тъп въпрос? Естествено, че беше! Пътуването с тази определено щеше да е забавно. Той бързо се насочи към другата врата, изчака я да отключи и седна, сложи си раницата в краката. Който се е возил преди това, явно е бил късак. – Намести си седалката, ако обичаш! С твойте дълги крака, само дето не ги прекара зад ушите, за да седнеш. – Костантин започна да се смее. Е, добре! Забавно щеше да е определено. Набързо регулира нещата. – Сложи си колана, моля! – сряза го тя, поглеждайки го над слънчевите си очила. – Колата не пали без тая екстра. – Как ли пък изобщо палеше този таралясник беше въпросът, който се завъртя в главата му. Возилото изръмжа и тя го подкара без много да се съобразява с останалите участници от движението. Взе предимството на един с черен Лексус, който явно доста се изнерви, след като клаксонът му прогърмя зад тях. – Да ти го начукааааам! – изчурулика Ема и размаха среден пръст през набързо отворения джам. Втори клаксон последва и мощно и гневно „Fuck you stupid cow!“ О, да! Това щеше да е интересно. Константин стисна седалката с две ръце, не знаеше дали не трябва да се притеснява от прекалените маневри на шофьорката му, която определено си караше по типичен български тертип – като катил на пътя. Не липсваше и критиката по отношение на другите. – Глей я пък тая! – тя опъна едната си ръка към колата пред тях, видимо карана от друга жена, доста мургава. – Ако съдя по шаловете, с които се е опаковала, сигурно е индийка. – Ема настъпа педала на газта и при разминаването им с разстояние две огледала и една боя, тя процеди през зъби. – Свещените крави са в Индия, скъпа! Бягай при тях да пасеш! – Константин видя изражението на жената в съседната кола, беше странна смесица от почуда и изненада. Е, той също беше доста изненадан. Не очакваше такова лудо пътуване.
– Не използваш ли навигация? – попита я той, след като забеляза, че с всички коли, с които се разминаваха, имаха помощен компютър.
– Ти пък! – каза тя с насмешка и го стрелна над очилата. – Навигацията е за тия балами, дето не могат да запомнят четири пресечки на кръст. – Абе, Лондон си е бая голям град, чак пък четири пресечки… – Като ги гледам как карат, с навигация, без навигация са си пак дезориентирани.
Константин го напуши на смях, Ема си беше жива отворка, ама от готините.
Час по-късно, след доста екстермно шофиране и доста отнесени псувни, най-накрая се намираха пред жилищния блок на неговия приятел Мишо. Дали от рязкото набиване на спирачките или от нещо друго, но стомахът му беше разбълникан. Ема имаше ключ. Качиха се до четвъртия етаж, последният. Голям апартамент с две тераси. Какво да му искаш повече? Подредено, чисто. Само да седнеш пред огромния телевизор и да се напиеш подобаващо. Остави раницата в подготвената за него стая и се върна в трапезарията при Ема, която си правеше кафе.
– Искаш ли? – попита тя и посочи машината пред нея. – Прави странно кафе, ама е по-добро от останалите помии, дето ги продават.
– Не, благодаря! – каза Константин и направи кисела физиономия на капсулата с кафе, която Ема бутна в един отвор. След това машината започна да издава особени звуци, които не навяваха нищо добро. Него обаче го застърга за ядене. Беше станал изключително рано, а храната в самолета е толкова ужасна, че предпочиташе да не поема нищо в рамките на близо три часа. Сега пък беше време за ядене. – Кривашкото ти шофиране ми увеличи киселините. – Ема започна да се смее на коментара му. Е, добре! Мацка с чувство за хумор. – Тоя човек има ли нещо за ядене? – почеса се по челото и се насочи към огромния двукрилен хладилник. Отвори го, празен като стомаха му, дори и алкохол нямаше да се изстудява. Сериозно ли? – Глей го, значи! Що не пазарува, бе?
– Щот го мързи. – заключи тя и се опря в плота, държеше чаша с кафе и отпиваше по малко. – По принцип си поръчва ядене, не пазарува нищо да приготвя. Отнемало му безценното време…
– Е, да, ама съм много гладен.
– Споко па ти! Ще ядеш. Пия кафето и те стоварвам в някоя закусвалня.
Това му звучеше приказно просто. Много добре знаеше английската храна, която никак не му беше по вкуса, особено с този боб, дето го ръгаха във всичко. Нямаше намерение да се газира по никое време.
Ема си изпи кафето, изми си прилежно чашата и…
– Аре да те водя да ядеш. Мишо ми каза да се грижа добре за тебе. – изкиска се тя и го стрелна над слънчевите си очила.
– Какво ще се грижиш за мен? – попита той, нещо не можеше да вдене закачката ѝ.
– Ами не знам, ядене, пиене, свирка, туй, онуй… – изрече тя, но той от всичко чу само думата „свирка“ и се ухили на предложението ѝ. – Чу само една дума, нали? – за пореден път се изкиска. – Абе, много сте предсказуеми бе!
Двайсет минути по-късно се намираха в малка закусвалня, където предлагаха обичайната английска закуска, състояща се от боб, яйца, наденица, бекон, препечени филии с масло. Имаше и други неща като кроасани и домашно изпечени кифли, както и хляб. Но Ема настоя на типичното английско меню, колкото и да не му се блазнеше идеята. Поръча и две кафета. Забеляза и отношението на касиера, който я поздрави, поговориха си доста свойски, след което ѝ направи нетипичен мръснишки комплимент, на който тя реагира със смях и намигване. Но закуската си заслужаваше. В пълно мълчание омитаха препълнените чинии – ама къде го побираше това ядене, след като беше толкова кльощава. Като започнаха кафето, Константин реши да се поинтересува малко повече от нея.
– От кога се познаваш с Мишо? – реши да бъде директен.
– От цяла вечност. – махна с ръка тя и сръбна от кафето си. – Още от България, докато следвах, после ме дръпна тук…
– А какво работиш?
– Абе, водя му се недоклатената секретарка… – някак иронично започна тя, а него вече го напушваше на смях.
– Е, що не съм те виждал досега?
– Ми… де да знам какво да ти кажа. Така се е случвало.
– Навит ли ти е? – намигна ѝ, а тя направи кисела физиономия.
– Той е навит на всичко с пола и цици, ако питаш мен. Ама предварително ги проверява отдолу, че един път нацели пишка в прашки. – Константин прихна, точно това Мишо беше пропуснал да му го съобщи. Може би се е притеснявал как ще реагира – с бурен смях. – От тогава всички жени са на щателна проверка, защото в днешно време и мъжете може да имат цици. – а, да. Това беше точно така, особено във времена, когато по незнайно какви причини, мъже искаха да приличат на жени. Но фактът, че прилятелят му, който се славеше с това да забива жени, беше попаднал на мъж, направо изкара Константин от равновесие. Смехът, който го напуши, беше така искрен и силен, че нямаше накъде просто. Заведението гръмна направо.
След това се разходиха малко по центъра. Видяха и плакат на групите, на чиито концерт беше дошъл специално до тук – Queens of the Stone Age, Eagles of Death Metal, Foo Fighters. Зала, някъде си. Ема му помогна да стигне до квартирата на Мишо и само спомена, че ще се видят вечерта. А него наистина много го кефеше, особено големите ѝ цици или пък беше свободното ѝ общуване…
Четири часа по-късно, изкъпан, преоблечен в чисти дрехи – дънки, спортна риза и кожено яке, напръскал се с любимия парфюм, чакаше Ема и Мишо да се появят. На приятеля му беше възникнал някакъв неотложен ангажимент – да бе! Сигурно си беше хванал някаква мадама, предварително проверена дали не е мъж, та сега я опъваше в офиса още. Но Ема се появи точна като часовник. Косата ѝ беше спусната, беше с прилепнала червена тениска, която описваше до малките подробности огромния ѝ бюст, а впитите дънки очертаваха малкия ѝ задник и кльощавите ѝ крака. И тя си беше облякла бяло кожено яке, което привличаше доста стабилно на точно определени места – огромните ѝ цици. Константин почти не можеше да откъсне очи от тях и много се чудеше дали не са силикон в повече. Докато…
– Абе, много ме зяпаш в бюста нещо! – подхвана Ема, след като най-после той откъсна поглед от почти сочното ѝ деколте.
– Ша извиняваш, ма истински ли са? – директно подхвана той и посочи с пръст гърдите ѝ.
– Според теб? – стрелна го тя и му се усмихна закачливо.
– Ти ще кажеш. – вдигна рамене Константин, опитваше се да я предизвика с нещо, но…
– Ето, пипай! – заповяда тя и вдигна тениската нагоре. Естествено сочните ѝ гърди изведнъж се озоваха прекалено близо до него, той реагира мигновено с примигване, облизване и ръцете му по инерция се стрелнаха напред сами, подтиквани от желание да проверят дали са достатъчно меки. На допир бяха невероятни, зърната ѝ мигновено щръкнаха. Раздруса ги нежно. – Е?
– Ами… истински са. – констатира Константин, но пръстите му продължаваха да ги обхождат. – Ми що си толкова кльощава?
– Какво да ти кажа! Структура. Ям много пък съм с кльощави крака, малък задник и огромни цици. Ген…
– Да бе! – невярващо каза и наклони глава на една страна, но продължи с опипването. И тогава почувства, че нейната ръка е в една доста специфична област по неговите дънки. Тази на ципа. Реакцията не закъсня. – Какво правиш?
– Ами ти ми опипваш гърдите, аз реших да ти видя пишката. – Ема го стрелна с очи и се усмихна на учудената му физиономия. – Мишо има вероятност да закъснее, защото е хванал някаква и прави разни работи у офиса. – да, чукаше, какво друго да прави. – Така че, ние с теб може да се поотпуснем. – Константин толкова се беше отпуснал, че продължаваше да държи гърдите на Ема, а тя вече му бъркаше в дънките и го стискаше за пениса.
– Какво предлагаш? – вдигна вежда той, облизвайки се за пореден път.
– Засега свирка, после концерт, след това чукане. – изброи му набързо плана си, на което той се задави от насъбралата се слюнка, въртеше се идеята да ѝ оближе зърната, а може би и гърдите, ама малко по-обстойно. – Може да седнеш на дивана, та докато чакаме Мишо, който ми писа преди десет минути, че ще закъснее с час, да се оставиш да те оближа като захаросана пръчка. – Константин се ухили щастливо и бързо се настани на удобните кожени възглавници на дивана. Само при мисълта за свирка и вече прилично издуваше дънките. – Охаааа! – възкликна Ема и се облиза, след като погледът ѝ се закова в точно определена част от него. – Падам си по възбудени мъже, има нещо очарователно…
– Ми… говориш ми, че ще ме оближеш и на… – той удари с длан по еректиралия си пенис.
– Така реагираш, сякаш свирка не са ти въртяли. – намигна му Ема и коленичи в краката му, разтвори ги, след това откопча последователно и копчето и ципа, дръпна ластика на боксерките му надолу и внимателно извади пениса му, който естествено щръкна гордо.
– То всяка свирка е различна… – самата мисъл от предстоящото и го запали на макс.
– Така ли? – облиза тя устни и застана на колене в краката му. Имаше нещо възбуждащо красива жена да се намира между бедрата му с глава в непосредствена близост до мъжкото му достойнство. – Свирката е лесен начин за манипулация, нали знаеш? – той само я погледна в очите, мисълта вече му се губеше, защото тя плъзгаше дланта си по ствола. Наведе се и целуна върха на главичката, след това обходи старателно с върха на езика си всеки сантиметър възбудена плът. Устните ѝ отново допряха върха, тя ги разтвори деликатно и пое главичката. Константин я наблюдаваше и удоволствието, което създаваше в него, беше повече от неповторимо. Засмука силно, след това с език избута главичката от устата си и го близна. Определено успяваше да го наелектризира до краен предел. Плавно пое една част, след това още малко, докато устните ѝ не достигнаха основата. Оле, Боже! Досега всяка жена се спираше до определено място или му се случваха доста гнусливи. Но гърлото на Ема се оказа доста дълбоко. – Имаш хубав вкус. – облиза го пак тя и го стрелна с очи. Погледът му беше примрежен от удоволствие. Нещо мисловната му дейност беше зациклила и буксуваше стабилно от известно време. – Не, че очаквам да ми отговориш. – той и да искаше не можеше, беше във фаза „късо съединение“. Тя го стрелна пак с очи и внимателно пое главичката, след което продължи плавно до долу. Устните ѝ нежно обгръщаха пениса му, а триенето създаваше изключително приятно усещане. Езикът ѝ леко го потупваше от време на време, а и стигаше до основата. Не му го държеше дори с ръка, както правеха голяма част от жените, с които беше спал. След това започна да забързва движенията, да засмуква, това можеше да го побърка от удоволствие, беше повече от фантастично, а усещанията, които създаваше, го тласкаха към предела прекалено бързо. Това беше просто нечувано и невиждано, още няколко отмерени и точни нейни движения и… Оргазмът му беше повече от експлозивен, обля устата ѝ, изпъшка силно. Ема преглътна, засмука го още няколко пъти, след това го облиза като най-сладкото нещо в сладкарски цех. Константин се беше размекнал. – Как беше, каубой?
– Дай ми малко време, че още давам на заето. – каза той и погледна надолу. – Свърших за отрицателно време.
– Ахам! – намигна му тя и обърса с пръст ъглите на устните си. – Не правя често свирки, ама ти, незнайно защо, адски много ме кефиш, пък и исках да те опитам.
След половин час се прибра Мишо. Беше в завидно добро настроение. Константин също. Двамата с Ема си разменяха мръснишки погледи и се подкачаха доста стабилно, но приятелят му дори не забеляза. Тя по принцип си се държеше така и не му направи впечатление. Отидоха до концертната зала с метрото, не можеха да се набутат в трафика с кола – Ема щеше да кара и определено щеше да е касапница и потрошени коли навсякъде. Но и този превоз ставаше, тъкмо нямаше да мислят къде най-близо да спрат или да търсят удобен паркинг.
Шоуто беше грандиозно, за жалост не се позволяваше внасянето на алкохол. Хъ! Това не важеше за Ема. Беше скрила две патрончета уиски в свободното място около циците си – за нея това си беше живо постижение, защото тя преливаше от всякъде. Константин не можеше да не забележи как всеки, с когото се разминаваха, забиваше поглед точно в пищните ѝ гърди. Нещо го жегна. Ама това си беше неговата готина мацка за вечерта, при това после щеше да има и чукане, поне такъв беше плана. Но тя отвръщаше със закачка от сорта на намигване или шляпване по задника. По незнайно какви причини, Мишо по едно време се беше маткосал, неговото скрито количество алкохол преминаваше всички граници. Та не успяха да останат за края. Трябваше с Ема да си го приберат до тях. Не, че не остави своята следа на изхода на залата – повръщаното оцвети разноцветната мазилка и обувките на охраната.
Час и половина по-късно, с хилядите спирания да може Мишо да си изпразни дори и последния отсег на червата, най-накрая се прибраха в квартирата. Ема смяташе да остане, тъй като нейният апартамент се намирал прекалено далеч, но пък нали планът беше вечерта на Константин да завърши с чукане. След като приятелят му захърка на два гласа, двамата се преместиха на дивана и си сипаха по едно коняче във водни чаши, та почти изпразниха бутилката. Не говореха, просто зяпаха телевизия и си пиеха питиетата. Докато ръката на Ема не се плъзна по дънките на Константин. Той едва не се задави с коняка.
– Надявам се, не си забравил уговорката от по-рано. – да забрави ли? Ами! Той се чудеше точно кога ще настъпи момента да я излашка стабилно, някъде… Облиза устни, очите му се заковаха на гърдите ѝ. Тя видя това и се разсмя. – Ама много ти се ще да се бучнеш в тях! – иска ли питане, и да ги хапе, и да ги помачка.
– Къде искаш?
– Чакай сега, първо да направим настроението… – той вече беше с повдигнато настроение от момента, в който ръката ѝ се мушна под дънките и го стисна в една доста чувствителна област, та сега щеше да спраска ципа. – Виждам, че ти си в настроение… Тук или…
– Дай на терасата на моята стая. – предложи той и се облиза, когато тънките ѝ пръсти стиснаха ствола на пениса му. От устните му се откъсна стенание. Скоро можеше и да скъса гащите, толкова силно го възбуждаше тази жена. – Давай, че не искам Мишо да се събуди и да ни прекъсне. – тя се изкикоти и му намигна.
– Споко па ти! Ще може да викаш и да пъшкаш на воля. Като е пиян и хърка силно, нищо няма да чуе.
– Откъде знаеш?
– Ами… – за момент се притесни от отговора, който щеше да последва. Дали пък не беше спала и с някой друг? Но тя продължи абсолютно открито. – предния път пихме с момчетата от офиса тука… после гледахме мач и крещяхме като невидели. Той не мръдна изобщо.
– Мислех, че си се чукала с някого.
– От известно време съм на сухо. – да бе, тази жена с тези убийствено големи цици, които той умираше да размачка и захапе, да стои на сухо, просто не му се вярваше. Но когато срещна учуденото ѝ изражение на неговата повдигната вежда, набързо разбра, че е направил грешно заключение. – Не всеки ми бърка в гащите. – е, той беше от България дошъл за концерт, определено не беше всеки.
В стаята му беше доста прохладно, вратата на терасата беше отворена и като за първи път, небето беше ясно и безветрово. Таман за секс на терасата. Поведе я натам. Тя се облегна на парапета. Гледката беше страхотна. Срещу блока на Мишо нямаше други високи постройки и спокойно можеха да останат скрити от хорските очи или любопитните камери. Зад пищната растителност, за която лично Ема се грижеше, се подвизаваше и шезлонг. Ама просто чудесно, като за секс на открито.
Той се настани на шезлонга и очакваше и тя да го стори, но Ема продължи да стои подпряна на парапета с гръб към него. Хм, уговорката беше друга и тя стабилно я нарушаваше. Малко ѝ се подразни. Очакванията му се разминаха…
– Ела при мен. – каза тя и го стрелна през рамо. – Виж гледката… – никак не му се ставаше, смяташе да продължи да си лежи, но нещо просто го подтикна. Изправи се и се насочи към нея. Подпря се и той.
– И ся? Звездите ли ще броим? – реши да се направи на интересен, докато устните ѝ не се оказаха върху неговите.
– Не, но смятам да си направим престоя тук прекрасен. – подкачи го тя и пак го целуна. – Кефиш ме адски много.
– Сериозно ли? Аз пък искам да ти посмуча циците.
Смехът ѝ беше толкова звънлив, направо неустоимо искушаващ и той да се засмее. Или да я целуне отново. А устните ѝ наистина бяха нещо изкушаващо, влажни и нежни, също като големите ѝ гърди. Ръцете му се отлепиха от парапета и я обгърнаха. Тя направи същото. Повдигна я, краката ѝ го обвиха през кръста. Бе да вземе да си я занесе на шезлонга. На там се и насочи. Прекъсваха целувката само за да се отърват от някоя и друга дреха, а те падаха някъде захвърлени. А в тяло, въпреки че беше доста кльощава в краката, беше наистина зашеметяваща, и какво няма, с тези големи гърди. Талията ѝ беше тънка, а дупето ѝ, макар и малко, беше вирнато. Нямаше изключения, според негови наблюдения, дори беше повече от перфектна.
Беше готино да се настани на шезлонга гол, а голата Ема да покрива тялото му, големите ѝ гърди да се търкат в неговите, а нежните ѝ устни да го целуват. От тям тя направи пътечка – вратът му, захапа меката част на ухото, той изстена от удоволствие, повтори и от другата страна. След това се спусна надолу по тялото му, облиза зърната му, които настръхнана на момента, в който устните ѝ ги обградиха. Премина към корема, той само я стрелкаше с очи… тя също му хвърляше погледи. Ръката ѝ обхвана ствола на вече еректиралия му пенис. И чуството беше повече от приятно. Прехвърли крак през него, надигна се на колене на шезлонга, все още го държеше внимателно и плавно се плъзна по него. А тя беше толкова влажна и тясна. Спусна се до долу и простена, дългата ѝ коса се тръсна назад и разкри пред очите му изключително пикантните ѝ пищни цици. Желанието му да ги стисне се засили още повече, след като ръцете на Ема обходиха тялото ѝ доста старателно. И го направи. Пръстите му стиснаха зърната ѝ, лекичко ги завъртяха, докато не щръкнаха доста примамливо. През това време тя се движеше в изключително плавен ритъм – нагоре, надолу, поспре за миг, след това отново. А Константин се наслаждаваше и на гледката, както и на удоволствието, което се разливаше в тялото му. Внимателните ѝ движения в таза можеха да го побъркат, но нежното подрусване на бюста ѝ го опияняваше изцяло. Можеше да гледа това цял ден и цяла нощ. Но примреженият ѝ поглед и звуците, които се откъсваха от полуотворените ѝ устни, го възбуждаха още повече. А тези устни… мммм, направо да ги нацелуваш, както и всяка една част от нея. Добре, тази жена определено си я биваше, ама във всяко отношение. Плавните ѝ движения се засилиха, а тръпката, която се породи в него, беше още по-силна. Той искаше още, очевидно и тя… ръцете му стиснаха малкото ѝ дупе, тя се подпря на гърдите му. Когато се издигаше нагоре, той я придърпваше рязко надолу, а гърдите ѝ продължиха подрусвайки се да го опияняват. Косата ѝ се посипа по лицето, а стоновете ѝ ставаха все по-силни и гръмки, та ако съседите спяха до сега, сигурно вече бяха будни. Точно в този момент му беше много зор, на нея явно също не ѝ пукаше особено. Докато… хм… всичко стана прекалено тясно, тя се повдигаше нагоре, но когато той я придърпваше надолу беше доста трудно, но пък изключително засили усещането. Все едно го беше засмукала. Стигна се момент, когато нямаше ни нагоре, ни надолу. Ема започна да се придвижва основно настрани, толкова силно го беше стиснала, а това него го побъркваше. Наведе се към него, целуна го по устните, но самото извиване му донесе нова порция наслада. По телата и на двамата изби пот. Какво правеше тази жена усещанията толкова силни и наситени? При никоя друга не беше така. Ама имаше ли значение точно в момента? Натискът върху пенисът му се отпусна. А той реагира моментално. Стисна здраво дупето ѝ и я повдигаше и я спускаше силно и рязко. „По-бързо!“, изпъшка тя, той реши да се подчини на командата ѝ. Пръстите ѝ обхванаха зърната на гърдите ѝ, извиха ги. Той се облиза на апетитната гледка, но не спря и за миг. Продължи. Чувството беше уникално. И искаше още, не, искаше всичко… сега, точно с нея. Колкото повече забързваше, толкова по-бързо наближаваше края, а той определено щеше да е експлозивен. Миг по-късно, Ема се преви, тялото ѝ започна да трепери, от устните ѝ се откъсна силен стон, за пореден път стисна пениса му, което доведе до неговия мощен оргазъм – от натискът ѝ върху члена му, пулсациите му бяха изключително силни, но удоволствието беше повече от върховно. Тя се отпусна върху него… Целувката ѝ беше нежна, страстна, желаеща нова порция наслада…
– Ще летя утре вечер. – съобщи Константин в слушалката на стационарния телефон. Отново се бяха уговорили с Мишо за концерт, но за други групи в Лондон.
– Да, знам бе! – потвърди Мишо от другата страна на линията. – Ема изгаря от желание да те срещне на летището. – в този момент се чу и кикотът ѝ, който той много добре познаваше. – Спомена, че си имал и план.
– О, да! Лизане, концерт и чукане. – съвсем спокойно изрече Константин и прихна да се смее, точно така ѝ се беше заканил, когато тя го изпращаше предния път на летището на Лутън, а той я щипна през тениската по едното зърно на огромните ѝ гърди.
– И тя така каза… – смутено му отвърна приятелят му. Явно, че не разбираше изобщо какво беше станало между тях в неговия апартамент. – ама пак щяло да е у нас на терасата. – кикотът на Ема гръмна в ухото на Константин. Може би Мишо беше прекалено объркан от закачката им или си мислеше, че стабилно и двамата го мятат. По-скоро беше второто. – То тя на никой не пуска. – това щеше да го катурне от стола, защото точно на него беше пуснала, а и не само.
– Кажи ѝ, че ще я чакам на летището. – изрече най-сетне той, след като беше успокоил смеха си. – За да я изям…
КРАЙ
