Четиридесет минути по-късно двамата се наслаждаваха на кухнята на хотела или по-скоро бяха гладни. Едната бутилка вино изчезна за отрицателно време, затова се наложи да се отвори и втората. Разприказваха се, Лили се смееше толкова сладко, очите ѝ грееха или пък беше от виното… пръстите на ръцете им се преплетоха. Той се наведе към нея и я целуна, а тя не се дръпна изобщо, откликна по същия нежен начин. Устните ѝ бяха като кадифе. Обхвана лицето ѝ с ръце, искаше му се да обходи всяка част от нея с целувки. Може би първо висулката на ухото ѝ му се стори прекалено вкусна, когато я засмука и стисна със зъби или по шията ѝ да прокара език, може би по раменете ѝ, както и пространството около ключиците ѝ. Усети аромата на косата ѝ, нямаше нещо толкова възбуждащо ухание, както нежната ѝ коса – кокос. Обичаше, напомняше му за лято, но върху нежната ѝ кожа, беше най-прекрасното нещо като комбинация. Дръпна халата ѝ надолу, раменете ѝ се показаха още повече, езикът му облиза устните ѝ, а след това ги обсипа с целувки. Но му беше още по-интересно какво има по-надолу. Дръпна още и остана повече от очарован – средноголям бюст, стегнат при това, с апетитни настръхнали зърна. Облизването им, последвано от нежно засмукване, последователно и на двете… придърпа я към себе си. Вдигна я и я понесе към спалнята, която беше огромна. Хвърли я, при падането възелът се развърза и халатът окончателно се отвори. Красиво женско тяло… тънка талия, обло дупе и прекрасни крака. Миро прехапа устни, всички мисли от главата му се изпариха. Още преди да е разбрал изобщо какво и защо се случва, вече де качваше на леглото при нея като типичен хищник. Красивите ѝ очи го наблюдаваха с толкова нескрит интерес и желание, че той просто не можеше да устои на изкушението да не си опита от това вкусно „парче“. Устните им се слепиха в целувка. Лили имаше толкова прекрасен аромат и вкус – кокос, но върху нежната ѝ кожа, беше неповторимо усещане. Целувката им беше изгаряща и когато езикът ѝ затанцува в устата му, го наелекнризира още повече. Обгърна врата му с ръце и го придърпа към себе си, той пък плъзна своите по бедрата ѝ. Кожата ѝ потръпваше от нежния му допир. Тя се изви, простена, Миро не можа да устои и близна врата ѝ. Гърдите ѝ се докосваха до неговите, зърната ѝ бяха настръхнали. Чувството беше повече от превъзходно. Настани се удобно между бедрата ѝ, отърка еректиралия си пенис в нея, тя простена, изви таза си към него, тръпнеща за още. Той усети влагата ѝ, изръмжа и захапа врата ѝ. Плъзна го в нея, нежно и деликатно. Ръцете ѝ обходиха голия му гръб, но при втория тласък се забиха в задника му, устните ѝ се отвориха подканящо за целувка, реагира на поканата ѝ мигновено. Тласък, а след него още един, след това пак, и пак, пак… вплетени един в друг, като едно тяло, изгаряни от една и съща страст. По телата им започна да избива пот, удоволствието им нарастваше с всяка измината секунда. Движенията му забързаха, гризна я по брадичката, тя се изви и простена, ръцете ѝ стиснаха здраво раменете му и жадно го придърпаха за още. Наблюдаваше я, извиваща се под него, блажено затворила очи и наслаждаваща се на триенето на телата им, а и не само. Тръпките ставаха все по-силни, изписваше се всичко на лицата им, докато удоволствието не достигна най-високите си граници, наелектрезира ги… Тя изпъшка под него, ноктите ѝ се впиха в кожата на рамената му, още няколко тласъка и при него се случи същото. Оргазмът ги завладя… Устните им се долепиха в страстна целувка, дишането и на двамата беше учестено…
– Моля, закопчайте предпазните колани, предстои излитане! – нареди ниската стюардеса в черна униформа с розови джобчета, в началото на пътеката.
Самолетът засилваше по пистата, друсаше неестествено, но Миро беше свикнал, твърде често летеше. Погледна навън, беше дъждовно и капките барабаняха по прозорчетата на забързващата машина. Но това в момента изобщо не беше важно. На облегалката за ръце, стискаше нежна дамска длан, а пръстите се впиваха в неговата почти до болка. Той извърна лице, очите на Лили бяха изпълнени с ужас. Дишането ѝ беше повърхностно, лицето ѝ беше червено и почти се доближаваше до червената блуза, с която беше облечена.
– Лили, след малко ще набере височина и всичко ще свърши… – започна да я успокоява нежно той, но не беше сигурен колко изобщо достигаше до ушите ѝ.
– Страх ме е! – прошепна тя измежду краткотрайните поемания на въздух.
– С мен си… – долепи устни до нейните, стисна силно ръката ѝ. – Няма да те пусна…
КРАЙ
