Токчетата ѝ тракаха ритмично по паветата на осветените улици. Тъкмо беше слязла от таксито, което я закара от апартамента ѝ до центъра на града. Беше се преместила наскоро от малкия си роден град в столицата, където я бе отвело повишението ѝ. От няколко месеца не беше излизала на лов, защото не ѝ оставаше много свободно време от работа, но точно тази юнска съботна вечер беше перфектна.
Сините ѝ очи изпитателно оглеждаха заведенията, търсейки точно определен тип бар, в който да влезе. Улицата беше оживена и шумна, времето беше топло, затова и беше избрала прилепнала и доста къса черна рокля с щедро деколте. Не излизаше на лов и без чифт високи обувки – този път носеше черните, които подчертаваха лакираните ѝ в червено нокти.
След кратко лутане, откри това, което търсеше – бар пълен с млади и красиви хора, които до един изглеждаха стилно – поне отстрани. Влезе и седна на бара. Имаше музика на живо, хората говореха на висок глас, а тя просто се сливаше с красивата тълпа. Обожаваше стилния привкус на нощния живот, препълнените заведения, глъчката.
Барманът прекъсна нишката ѝ от мисли, когато се приближи:
– Мартини, сухо – поръча му без да изчака да ѝ зададе въпрос.
Докато отпиваше, очите ѝ оглеждаха жадно всички в бара. Когато дойде ред маслинката да бъде изядена, плячката вече беше набелязана. Висок почти 2 м, с бръсната глава, носеше черна риза. Беше го огледала много добре – широк гръб и под ръкавите на ризата си личаха силните ръце. Единственият проблем бяха приятелите му, в компания щеше да ѝ е по-трудно да привлече вниманието му.
Докато обмисляше как да се приближи до красивия непознат, някой до нея заговори:
– Този стол свободен ли е? – голяма длан с красиви пръсти сочеше стола до нея.
– Щом никой не седи на него, значи явно е свободен – отвърна сухо. Притежателят на красивите ръце не беше нищо особено и нямаше желание да се занимава с него, но отговорът ѝ явно му бе прозвучал като покана и той седна до нея.
– А името на красивата жена до мен е…?
– Освен нахален сте и настоятелен. Колко мило!
– Разбирам – рече той и моментално ѝ обърна гръб.
Тя се почувства малко виновна заради тази си реплика, но нямаше да се извини, особено на някакъв непознат. Още по-малко след като го видя да пали цигара. „Кой пуши, докато търси секс? Успех на теб и вонящата ти уста“, помисли си и се усмихна подигравателно. Поръча си друго мартини и се съсредоточи върху красивият мъж на близката маса.
Предизвикателният ѝ поглед спрян върху него скоро го накара да я погледне, първо бегло, после директно и продължително. Сърцето ѝ заби лудо, но изражението на лицето ѝ не го показа по никакъв начин. Нямаше да иде да го заговори, никога не го бе правила и не смяташе да го прави. Не заради собствени предразсъдъци, по-скоро заради чуждите, че щом една жена е лесна, не заслужава да полагаш допълнителни усилия, за да задържиш вниманието ѝ. Но нямаше нужда да прави кой знае какво повече – не след дълго господинът се приближи и небрежно я заговори:
– Добър вечер. Сама ли пиете?
– Да – усмихна се тя. Непознатият подаде ръка:
– Името ми е Тони. Мога ли да попитам за Вашето преди да Ви поканя на едно питие?
„Николина, но никога няма да разбереш“, помисли си, но подаде ръката си и каза:
– Никол. Ники.
Май наистина беше лесна, щом се върза на тази изтъркана фраза, но, по дяволите, той наистина беше секси. Имаше големи длани и красиви нокти – изрязани и чисти, гърбът му беше широк, а и от опит знаеше, че и пенисът ще е пропорционален на височината му.
Около час след запознанството им, вече бяха изминали километрите до апартамента му в черния му джип, бяха се целували в асансьора и докато той отключваше на тъмно, Ники вече беше разбрала каква е големината му в полу-еректирало състяние.
За нейна огромна наслада, апартаментът му беше чист и подреден, и ухаеше чудесно. Двамата измиха ръцете си преди да се настанят в хола, а домакинът беше учтив и ѝ предложи още едно питие преди да изпие с поглед тялото ѝ. Тя отказа, вече искаше да разкъса дрехите му, харесваше ѝ как се държи с нея непознатият Тони.
Ники седна на дивана и разтвори краката си пред него, признавайки му тайната си – гладката ѝ кожа не беше покрита с никакво бельо. Тони се усмихна и коленичи пред нея, галейки колената ѝ, вдигна роклята ѝ почти до кръста и устните му се впиха в нейните. Езикът му заигра по нея, облиза я цялата, засмука я и после влезе вътре в нея, засмука отново клитора ѝ, а после я целуна. Редуваше ласките си, докато тя се гърчеше в ръцете му и галеше главата му. Наболата коса гъделичкаше дланите ѝ, тялото ѝ гореше, а от устните ѝ се откъсваха кратки стонове на удоволствие.
Беше на път да свърши, затова хвана лицето му с ръце и го спря – накара го да седне на дивана и разкопча дънките му. Той сръчно се събу и красивият му пенис щръкна доволно, карайки Ники да въздъхне звучно от възбуда. От чантата ѝ се появи презерватив, който внимателно му помогна да сложи. На свой ред роклята падна на земята и Ники се обърна с гръб към Тони. Ръцете ѝ се плъзнаха по пениса му, за да му помогнат да влезе в нея и цялото ѝ тяло потрепна, когато го почувства вътре. Соковете ѝ потекоха още повече, имаше чувството, че лети. Хвана коленете му за опора и тазът ѝ почти затанцува върху Тони, който се наслаждаваше на сладострастните ѝ движения. Хвана кръста ѝ и я обърна върху дивана, застана зад нея и отново го вкара, и този път виртуозните движения бяха негови.
Ръцете ѝ сръчно масажираха клитора, което я доведе до три последователни оргазма. Може би щеше да има повече, но Тони не издържа на възбудените ѝ стенания, на бързите ѝ движения и също свърши. Двамата се проснаха потни на дивана, Ники имаше нужда да остане неподвижна за няколко минути, докато той отиде да изхвърли презерватива и да се измие.
Когато се върна в стаята, я попита дали иска нещо за пиене и тя му поиска чаша вода, защото ѝ беше неудобно да се облича пред него. За минута беше готова, пръстите ѝ преминаха няколко пъти през кестенявата коса, вместо гребен, тя отпи от чашата, която Тони ѝ донесе и се извини:
– Ще тръгвам, утре имам работа.
– В неделя?
– Да, в неделя – отвърна раздразнена. Не обичаше да я разпитват.
– Ще се видим ли пак?
– Разбира се. Но сега трябва да тръгвам.
Тони я изпрати до вратата и преди да отвори, хвана Ники през кръста и я целуна страстно:
– Знаеш къде да ме намериш.
Ники не отговори, само се усмихна. Извади телефона си, за да повика такси и чу как вратата се затваря зад нея. Едно беше сигурно – повече нямаше да види Тони.
