На М.
Преди 6 години се преместих във Флорида и започнах да тренирам борба толкова усърдно, че скоро станах най-добрата в цялата академия. Работих много, полагах огромни усилия всеки ден, защото исках да направя кариера от това и за щастие имах потенциал, имах желание и най-вече – желязна воля. Най-хубавата част от цялото преживяване беше, че важни хора оцениха труда ми и това ми отвори доста врати. Накратко – бях толкова добра, че за няколко години успях да стигна до WWE. Но работата е там, че освен да се боря, трябваше да ме научат как да се държа пред камера и изобщо не беше толкова лесно, колкото може би изглежда отстрани.
За мое огромно удоволствие, Шеймъс се нае да ме тренира. Шеймъс! Човекът, с когото бях имала десетки, може би вече стотици, мокри сънища. Бях изгледала всичките му интервюта, всяко видео, до което бях успяла да се докопам. Най-щастливият момент от живота ми беше, когато го видях за пръв път лице в лице. Или по-скоро лице в гърди, но бях готова да си изкълча врата, стига да ми разрешат да го зяпам безкрайно. Разбира се, държах се като истински професионалист и запазих самообладание. Как щях да тренирам заедно с него? Нямах представа, само знаех, че познавам тялото му толкова добре, познавам движенията му, познавам извивките на гърдите му, на широкия му гръб… Но да го виждам на живо? Това беше доста по-възбуждащо за мен. Казах си, че не съм стигнала до тук, за да се притесня точно в момента на изкачването си към съвсем друго ниво и просто се съсредоточих върху тренировките. Никой не знаеше, че вечер се прибирах вкъщи изморена и под душа мастурбирах с мисли за него, никой нямаше и да разбере.
Понякога, когато тренирахме и бяхме само двамата, той се държеше доста по-различно. Сякаш ми пращаше еротични сигнали? Предполагах, че се дължи на факта, че аз съм жена, а той е мъж и сме полу-голи и потни на ринг… Веднъж, късно след тренировка, бяхме сами и той ми помагаше да разтегна добре, за да не се нараня. Лежах на земята, а той подпираше крака ми. Огромната му ръка изведнъж се озова на корема ми и помислих, че това не е случайно докосване. Всъщност как можеше да е случайно? Но не исках да компрометирам професионалното си бъдеще, просто не можех да си го позволя и се направих, че нищо не е станало. Събрах си нещата и бързо отидох в съблекалнята да се изкъпя. Под душа тайно си мечтаех той да дойде след мен и да правим секс, но така и не се случи. Започнах да се питам дали си въобразявам или наистина и той ме искаше. Когато излязох от съблекалнята, готова да се прибирам, видях, че ме чака, за да затвори фитнеса. Държеше се нормално. Може би се срамуваше от постъпката си? Стотици мисли преминаха през главата ми и не можех да си обясня какво се случва, затова просто се усмихнах и се сбогувах с него.
Всичко вървеше постарому, докато снощи не забелязах, че по време на тренировката изглеждаше тъжен и му костваше да се съсредоточи. Когато се изкъпах и вече си тръгвахме, го попитах дали е добре.
– Да, добре съм – отвърна, но усмивката му беше тъжна и аз настоях.
– Не изглеждаш добре. И съжалявам, ако се бъркам, където не ми е работа. Изглеждаш като човек, на когото му се говори.
– Е, добре. Искаш ли да пием по едно и ще ти разкажа?
– Разбира се!
Бях толкова щастлива… Бях ТОЛКОВА щастлива! Разбира се, емпатът в мен искаше да му помогне, но от много време мечтаех за нещо подобно – за нещо повече от професионални отношения с него. Исках да го опозная и извън ринга, извън фитнеса, извън студиото…
Качихме се в колата му и потеглихме. Мислех, че ще пием по нещо в някой бар, но вместо това, той паркира пред първият магазин за алкохол, който засякохме. Изчаках го в колата и когато го видях да излиза с две бутилки уиски, се усмихнах до уши – явно планираше дълга вечер. Следващата спирка, разбира се, беше къщата му. Не беше чак толкова голяма, колкото очаквах, отпред имаше поляна и беше на два етажа. Вече се смрачаваше, може би никой нямаше дори да ни забележи. Зачудих дали изобщо се крием и дали съседите са го виждали да води много жени тук.
Влязохме и той веднага пусна лампите. Поведе ме към кухнята, където оставих сака си на земята, а той взе две чаши. Седнахме един до друг, а алкохолът оставихме пред нас на кухненския плот в средата на стаята. Все още не бях пила нищо, но се чувствах опиянена. По дяволите, бях в дома му! Можеше ли да предположи 17-годишното момиченце, което бях преди, че някой ден ще седи срещу Стивън Фарели в собствената му кухня? Не мисля!
Той се усмихваше нервно, не знаеше изобщо какво да каже, чудеше се дали да започне да говори може би. Сякаш се срамуваше да сподели с мен.
– Предлагам ти нещо – проговорих, исках да приключа с тази неловка тишина. Отворих едната бутилка с уиски: – Всеки от нас ще разкаже нещо, което не би разказал на никого… – погледнах го в очите, бях ужасно възбудена – тайна, която се страхува да изрече на глас…
Понечих да налея уиски в чашата му, но той хвана ръката ми:
– Добре, хайде, но нека не си играем с чашки. Всеки пие направо от бутилката. Само големите глътки се броят.
– Така да бъде – подадох му ръка и се здрависахме. – Аз започвам… Веднъж най-добрата ми приятелка ми прати нейни голи снимки.
– Това не се брои – започна да се смее. Споменавала ли съм колко еротично звучи смеха му?
– Защо да не се брои?
– Защото и аз съм виждал голи мъже в съблекалните.
– Е, и? – повдигнах вежда.
– Добре де, права си, ще пия и аз заедно с теб тогава. Не трябваше да коментирам така.
Двамата надигнахме бутилките и отпихме. Когато свалихме бутилките, и двамата правехме странни физиономии.
– Сега е твой ред – усмихнах му се.
– Мой ред е… – повтори и отметна глава леко назад сякаш мислеше. – Понякога се страхувам, че съм избрал тази кариера само заради баща ми… – отпи.
– Но на теб ти харесва работата ти, нали?
– Да, разбира се, харесва ми.
– Значи не го правиш заради баща си. Пък и дори да е било заради него в началото, важното е, че сега си щастлив, че работиш точно това.
– Сега е твой ред – имитира ме и се усмихна.
– Е, добре… аз пък израстнах без баща. Познавам го, но никога не е бил вкъщи, никога не се е грижил за мен, както един баща трябва да се грижи за детето си… – отпих огромна глътка уиски.
– Уау… съжалявам да го чуя – беше съвсем сериозен и също отпи, може би за кураж: – Страхувам се, че кариерата ми може да приключи всеки момент, ако не внимавам достатъчно и се контузя.
– По дяволите, това и аз си го мисля понякога… – не отлепвах очи от него и след кратка пауза най-сетне се престраших да призная: – Преди няколко години имах връзка с момиче.
Той ме погледна изненадан, но не каза нищо. Може би си го представяше? Отпихме и двамата, а бутилките вече бяха преполовени.
– Бил съм с доста жени, но честно казано не мога да спра да се чувствам… самотен. Страхувам се, че никога няма да открия жената за мен.
– О…
– Знаеш ли… Искам да споделя още нещо – погледна ме в очите и усетих как бикините ми се навлажняват. Исках да накарам съзнанието си да запомни всяка дума, всяко движение, за да си ги спомням по-късно, докато мастурбирам. – Може би не е перфектният момент да го споделя, след като признах последното нещо, но… влюбен съм в теб от месеци.
Добре ли чух? Дали пък не започвах да бълнувам? Нямах много време, за да асимилирам думите му, защото веднага след като го каза, скочи от мястото си. За секунда се озова прав пред мен, ръцете му сграбчиха лицето ми, а езикът му вече беше в устата ми. Това беше най-еротичото нещо, което ми се е случвало някога! Станах на крака и го прегърнах, а той хвана дупето ми и ме повдигна. Подскочих и го обгърнах с крака. С едната си ръка ме придържаше, с другата избута чашите и бутилките от плота, като по чудо нищо не се счупи. Остави ме внимателно да седна и започна нетърпеливо да разкопчава дънките ми. След секунди вече бяха на земята заедно с блузата ми, която захвърлих веднага. Искрено се радвах, че нямам навика да нося сутиен – погледът му, когато за пръв път видя голите ми гърди, беше безценен. Облиза устните си и също се съблече. Останахме по бельо един срещу друг, той прокара ръка по издайническото мокро петно върху прашките ми, а аз не можех да отлепя очи от огромната издутина на боксерките му.
Гледаше ме предизвикателно, хвана прашките ми и ги разкъса. Погледнах парчетата останали в ръцете му и искрено се изумих.
– Чукай ме – заповядах, но той нямаше нужда от покана.
Събу боксерките си, а аз щях да припадна, когато видях снежнобелия му пенис. Сетих се за фейк картинка, която бях открила в нета преди години, където го изобразяваха гол. Е, на живо беше доста по-красив!
Шеймъс се приближи до мен, а аз се подпрях в края на плота и разтворих крака за него. Всичко се случваше толкова бързо, но когато го усетих за пръв път вътре в мен, сякаш времето спря. Беше толкова дебел, че имах чувството, че ще ме разкъса. Обвих краката си около кръста му, подпрях се с ръце и започнах да се движа заедно с него. Тласъците му бяха резки и бързи още в началото. По дяволите, от толкова време не бях правила див първичен секс! Чувствах се сякаш всеки момент щях да бъда изядена от звяр. Целувките му бяха почти агресивни, сякаш ги крадеше от мен и хващаше лицето ми, за да не му бягам. Леко хапеше врата ми, гърдите ми, облизваше зърната ми, опипваше ме навсякъде.
Повдигна ме от плота без да вади пениса си, подпря дупето ми с ръце и известно време се чукахме така. После ме подпря на стената без да ме сваля долу. Чувствах се като перце в силните му ръце. Как издържаше толкова? Чувството беше страхотно! Все още ме държеше във въздуха, не искаше да ме пуска изобщо и това ме възбуждаше. На ръце, без да излиза от мен, ме занесе до спалнята и внимателно ме остави на леглото. Легна върху мен, хвана ме през кръста и ме обърна на задна. Вече течах като водопад и когато най-малко го очаквах, той ме плесна по задника. Подпрях се с ръце и започнах да тласкам тялото си срещу неговото в търсене на климакса – бях съвсем близо.
След няколко минути усетих безпогрешния трепет – беше интензивен и силен, като ток. Не се сдържах, започнах да стена, почти виках, но не можех, просто не можех да се контролирам:
– Шеймъс, Шеймъс, Шеймъс!
Точно, когато свърших, когато чувството започна бавно да се изпарява, а аз се усещах толкова лека, той изкара кура си от мен и свърши върху задника ми. В чекмеджето на нощното му шкафче имаше салфетки, с които се избърсахме. После се тръшнахме на леглото, краката ми трепереха, а той задъхан се обърна към мен и с усмивка ми каза:
– Можеш да ме наричаш Стив.
