– Здрасти! – прозвуча в слушалката. – Би ли се качил, моля? – гласът ѝ звучеше притеснено.
– Всичко наред ли е? – избоботи той, стараеше се да не звучи напрегнато, но не му се получаваше. Тази жена страшно го вълнуваше и на него му беше вече много трудно да се сдръжа и да остава спокоен.
– Моля те, просто се качи! – изрече нежно и затвори.
Нямаше намерение да чака повече. Заключи колата. Имаше ключ за апартамента ѝ, приятелят ѝ му беше дал, защото искаше да е винаги под око. Единственото, което не беше предвидил, беше, че този мъж се беше влюбил почти отчаяно в Моника.
Тя живееше на последния етаж. Качи се с асансьора. Отвори вратата.
– Мони? – за първи път се обръщаше към нея така, трябваше да я открие къде е. Притесняваше се, какво ли изискваше той да се качи.
– В спалнята съм. – изрече тя от дъното на апартамента, а Ясен облиза сухите си устни и преглътна. Ама много гот, точно там не искаше да влиза. Тя се показа на прага, беше облечена наполовина в черна впита рокля, но ципът, който естествено се намираше на гърба, се беше оплел в дългата ѝ коса. Тя беше съблякла горната част по някакъв нелеп начин, с цел да успее да се отплете, но това разкриваше доста от гърдите ѝ, както и от тънката ѝ талия, тя беше извила горната си част на тялото и опъваше неистово ципа. – Оплете се още по-гадно.
– Как го направи това? – погледна той към нея, чудеше се дали да се разсмее или… ръцете му докоснаха нежната ѝ кожа на гърба, тя потръпна. – Ако не ми дадеш да те отплета, ще трябва да ти режа косата. – тя се закотви на място, обърна се с гръб към него, широките му длани обходиха плешките ѝ, но бързо се насочиха към плетеницата рокля, цип и коса. Хвана механизма и опъна нагоре, а тя изохка, тъй като я беше оскубал. И ароматът на тялото ѝ се носеше наоколо, а тази ѝ безпомощна поза… той прехапа устни. Възбуждаше го, а това не беше добре. Той се отдръпна внимателно назад, но Мони заподскача пред него вече в пристъп на паника да махне дрехата от себе си. Дупето ѝ се плъзна по панталона му, а възбудата му растеше с всяка измината минута с такава скорост, че скоро и тя щеше да усети. Почувства се неудобно. – Моля те, недей да подскачаш! – прозвуча повече като мисъл, казана на глас, отколкото като молба, отправена към нея, но въпреки това тя се подчини и замръзна. Ясен дръпна ципа нагоре, след това рязко надолу, материята се преопъна в страни и роклята се прокъса със мощно „Хряс“. – Мамка му! – изруга той, а тя изстена, може би тази рокля ѝ беше любима, но това не оправяше силно заплетената ѝ коса. – Мони, ще се наложи да я скъсам. – съобщи ѝ Ясен, Моника поклати глава, че е съгласна и дори махна с ръка, че вече ѝ е все едно. Е, щом ѝ беше все тая за парчето плат… Хвана от двете страни на ципа и дръпна с всичка сила – не му беше необходимо кой знае колко много, за да го направи на парцал. Пусна материята, която се плъзна по нея. Откри се фино нежно дантелено черно бельо, покриващо стегнатото ѝ дупе, тънката ѝ талия… очите му проследиха как материята се свлича в глезените ѝ, но също така и всеки сантиметър красота, която се откриваше пред него. Мамка му! Прехапа устни, беше се възбудил от нея, панталонът му щеше да се прокъса. Тя се обърна с лице към него. Тя закова погледа си на мъжеството му, издуващо крачола на панталона му, а той пък на облите ѝ гърди. По-неловко не можеше и да се получи. Силно сконфузен, покри с ръце панталона си точно в определената област. – О, мамка му! – пак изруга, силно се притесни и просто побягна извън спалнята. – Ще те изчакам в трапезарията да се оправиш. – съобщи ѝ той, макар че му се искаше да се навре в тоалетната и по спомени да си удари една чекия. Това не беше човешко. Преди винаги потискаше всички тези неща, но сега просто не му се отдаде шанс, а и тя… полугола… и кожата ѝ, нежния ѝ допир… ръцете му по гърба ѝ, свличащата се материя по голото ѝ тяло… Бах му! Вече го болеше. Сядането на канапето му струваше изпъшкване. Нищо не го облекчаваше, имаше един начин и определено не беше най-добрия.
– Възбуждам ли те? – прозвуча гласът на Мони зад него, Ясен се стъписа и обърка, покри панталона си с ръце, ако изобщо успяваше да скрие каквото и да е.
– Много. – призна той и обърна глава. Господи! Тя изобщо не се беше облякла. Стоеше с финото си бельо и просто го наблюдаваше. – Не ми помагаш като си по гащи само! – тя прескочи облегалката на дивана и седна в скута му. Устните ѝ се озоваха върху неговите. – Аз…
– Изчукай ме… – ръцете ѝ се мушнаха под сакото му, той потръпна.
– Ще си навлека неприятности. – изрече притеснено той, но устните ѝ го накараха да замълчи за сетен път.
– Не, няма. Ти си очите на Радо, няма как да му кажеш… – да, това беше добър довод, точно преди езика ѝ да се плъзне в устата му. – При това, не ме докосва изобщо.
Мисълта му се оттече от главата толкова бързо, кръвта му се беше събрала някъде другаде… огромните му лапи покриха облите ѝ гърди, точно преди устните му да покрият последователно зърната ѝ. Пръстите ѝ бързо откопчаха колана и копчето на елегантния му панталон, а след това се мушнаха под бельото му и стиснаха пениса му. Той издиша звучно, знаеше какво ще последва и се чудеше дали трябва да се притеснява или не…, но желанието му към Моника беше толкова силно, че просто не установи кога я стисна за дупето, отмести бикините ѝ настрани, усети колко е влажна, след което тя се плъзна по него. Той простена, когато пенисът му навлезе до край. Повдигна я и я пусна пак, после пак, след това пак. Усещането беше повече от уникално, още повече пък и приятните ѝ устни, които постоянно бяха почти върху неговите. Тя постави ръце на гърдите му, повдигаше се, а той я придърпваше към себе си. Стенеше в устата му, той пъшкаше също. Удоволствието и на двамата нарастваше бързо и стремглаво. Усещаше как сърцето ѝ биеше все по-бързо, неговото също блъскаше в гърдите му. Правеше нещо абсолютно забранено и точно това го разпалваше толкова силно. Но не можеше да ѝ се насити, искаше още. Движенията ѝ забързваха, след това забавяха, ръцете му продължиха да стискат дупето ѝ и жадно да я придърпват към него. Тя изстена, отметна глава назад, прекрасната ѝ коса се посипа по голите ѝ рамене, откриха се облите ѝ гърди, подрусващи се от отмерените ѝ движения върху него. Очите ѝ срещнаха неговите, имаше нещо невероятно в тях, мамка му, побъркваха го. Тя изпъшка, той захапа едното ѝ зърно и го стисна между зъбите си. Мони наклони глава на една страна, ноктите ѝ се забиха в ризата му. Движенията ѝ го влудяваха, забързваха и забавяха, лапите му толкова силно бяха стиснали задните ѝ части, че сигурно вече беше червена, но не можеше да се насити на неповторимото усещане, което тази жена създаваше в него. И искаше още. Дишането ѝ стана накъсано, тя се сви и затрепери, Ясен я прегърна, след миг удоволствието го заля и него. Изпъшка и захапа врата ѝ.
Наблюдаваше я как се облича. Обу нови дантелени бикини, старите бързо отидоха за пране.
