Отмених всички срещи за следобеда и трите излязохме да обядваме. Разбрах, че Поля била в Мадрид на почивка заедно с Денис, но той също искал да се види с негови приятели, затова тя се възползвала да дойде да види мен. Взела адреса ми от Ади – момичето, чрез което се запознахме преди години и старо мое гадже. Съмнявах се Поля да ѝ е споменавала за нашата афера, никой не знаеше, защото, разбира се, нямаше да се отрази много добре на собствения ѝ брак. Е, всичко това беше чудесно, но защо настояваше да се видим? Дразнеше ме тази нейна тайнственост и недомлъвките, и преструвките – все пак не сме чак такива приятелки. Дори не помня кога последно говорихме… кога последно правихме секс… беше толкова, толкова отдавна. Не исках да я възприемам вече като част от живота си, но ето, че тя търсеше контакт. Е, добре!
– Триабва да трагвам! – изрече Клара на развален български. Милата ми! – Чакат ме.
– Хаби? – попитах.
– Хаби – засмя се. Не исках да тръгва, но… трябваше. Хаби не търпеше закъснения.
– Ще се видим вкъщи
– Чао, Поля! Чао, любов! – стана, целуна ме, помаха и на двете ни и тръгна.
Клара беше като едно прекрасно цвете, което разтапя сърцето ти с красотата и нежността си. Погледнах Поля и една жестока мисъл мина през главата ми – единственото, което ми беше донесла бяха страданията и ниското самочувствие… Караше ме да я търся, да тичам след нея, да не се чувствам достатъчно добра за нея…
– Е, вече сме сами – отсякох.
– Какво имаш предвид? – изглеждаше объркана, но подозирах, че това е актьорска игра.
– Защо си отишла в дома ми да ме търсиш? Защо изобщо занимаваш годеницата ми със себе си?
– Престани… нараняваш ме…
Останах объркана, бях сигурна, че иска нещо, че иска да съсипе живота ми, да ми отнеме Клара… Не мисля че е чак толкова добра актриса. Явно бъркам. По дяволите!
– Какво има? Разкажи ми – все още не исках да ѝ се доверявам напълно.
– Нищо, просто дойдохме в Мадрид на почивка и реших, че е добра идея да те видя. Явно съм грешала… Съжалявам…
– Каква е тази почивка през април?
– Пратиха Денис тук, трябва да се срещне с клиенти от Испания. Много е вероятно да купят акции от фирмата и не знам още какво. Знаеш, че не го питам за детайли, не ме интересува.
– Е, добре, но какво правиш ти тук?
– Дойдох с него, какво лошо има?
– Нищо, просто питам.
– Е, казвам ти. Просто дойдох с него, исках да разгледам Мадрид, а и Ади ми даде адреса ти. Дори беше нейна идея да се видим! И имаш много поздрави…
Почувствах се като пълен боклук:
– Извинявай…
– Не, разбираемо е, няма проблем. Странно е старата любов да те търси…
Нещо ме жегна при тези думи, но се направих на ударена. Прекарахме следобеда в пиене на кафе и приказки за България. Поля ми разказа какво се случва там. Като я слушах ми се приискваше да се прибера, поне за малко… Когато платих сметката, я изпратих до хотела ѝ и си разменихме телефони за връзка, а пред вратата се засякох и с Денис. Зарадва се да ме види и се почувствах странно, но предпочетох да закопая това чувство дълбоко в себе си. Говорихме малко и се прибрах най-сетне при моята Клара. Вечеряхме, разтребихме, говорихме си… каза, че Поля ѝ се сторила много мила. Незнайно защо се почувствах зле при тези думи – не ѝ бях разказвала за тази моя „връзка“. Започна да ме целува и гали, искаше да правим секс, но наистина не се чувствах добре… Казах ѝ, че ще разходя кучето и излязох.
Беше вече късно, почти мръкнало и се завлякох в парка. Беше огромен и обикновено нямаше много хора, а и сега всички се бяха изнесли някъде заради Великден. Изкарах джойнт и запалка от джоба на якето си, Клара не обичаше да пуша, но една цигара в края на деня ми помагаше да се успокоя, затова и трябваше да го правя насаме. Пуснах кучето да тича на воля, нямаше жива душа навън и се отпуснах на пейката като някакъв клошар.
Когато се прибрах, настроението ми беше напълно различно. Измих си зъбите и се съблякох. Останах по гащички. Клара вече беше в леглото и отидох при нея. Зърната ми бяха настръхнали, дали от хладното време или от горещите помисли – имаше ли значение? Тя веднага ги забеляза. Вдигна поглед от книгата си и се засмя:
– Харесва ми да знам, че когато ми откажеш, по-късно ще дойдеш да ме търсиш.
Развих я и я възседнах, започнахме да се целуваме и тя потърка клитора ми през гащичките. Измърках и съблякох блузата ѝ, отърках дясното си зърно в устните ѝ и тя го захапа леко. Клара легна, а аз зарових нос между големите ѝ гърди – облизвах, засмуквах, стисках, мачках, целувах, а тя галеше косата ми. Почти им се бях наситила, когато коленичих върху леглото и събух долнището на пижамата ѝ и впих устни в прекрасния ѝ клитор. Обожавах всяка част от тялото ѝ, но той ми беше любим! Когато си играех с него, Клара извиваше кръста си и се хващаше за таблата на леглото, докато прехапваше устни. Неволните движения на таза ѝ ме подлудяваха и направих това, което тя най-много обичаше – вкарах внимателно два пръста в ануса ѝ без да спирам да я засмуквам, а тя започна да се чука сама с тях. Отлепих лицето си от нея и няколко секунди се насладих на прекрасната гледка, докато държах ръката си стегната, за да може да свърши. Клара започна да се пипа. Грр! Стоновете ѝ… движенията ѝ… беше толкова, толкова красива!
Когато свърши, се отпусна на леглото, а аз внимателно изкарах пръстите си от нея и ги облизах. Тя започна да се смее и закри лицето си с ръце. Когато отново ме погледна, се усмихна топло:
– Сега ти…
– О, не. Няма нужда, наистина, добре съм. Радвам се, че успя да свършиш – целунах гърдите ѝ една след друга.
– Добре… – май не беше особено доволна, но наистина нямах желание.
– Отивам да си взема нещо за хапване.
Облякох си халата на голо и слязох до кухнята, която се намираше на долния етаж. Не можех да спра да мисля за Поля, надали щях да се отпусна и да свърша сега. Бях притеснена, но в същото време се чувствах сигурна в себе си – обичах Клара, а Поля искаше да сме просто приятелки, да възобновим контакта си. Дадох си сметка, че параноята ми досега се е дължала на това чувство за несигурност. Все се чудех дали все още се чувствам привлечена от „старата си любов“, както сама се беше нарекла, но беше явно, че не е така. Имах прекрасен човек до себе си, който обожавах и ме обожаваше, нямах нужда от други. Взех телефона си и писах на Поля: „Искаш ли да обядваме заедно утре?“ и без да чакам отговор се върнах в спалнята при жена си.
