Прибрах се вкъщи, когато Клара вече спеше. Изкъпах се и слязох гола в кухнята, но понеже нямах мартини и не исках да смесвам алкохол, си сипах просто чаша вода. Легнах на дивана в тъмното – най-удобният диван на света, честна дума – и се опитах да изключа мозъка си, да мисля за слънчеви поляни обсипани с цветя. По някое време съм задрямала, но някаква вибрация ме разбуди – беше телефонът на Клара. По дяволите! Погледнах часа. Кой пише съобщения в 2:30 сутринта? Явно за „Д“ не беше проблем. Погледнах нотификацията без да я отварям и прочетох: „Сама ли си?“ Почти захвърлих телефона на масата и няколко секунди се двоумях дали да отворя чата. Накрая не издържах и го отворих – нямаше нищо друго освен това ново съобщение. Маркирах го като непрочетено, за да не ме хване, че съм ѝ ровила в телефона. Нямаше снимка, но предположих, че е жена. Проверих дали е поучавала обаждания от този номер, но нямаше. Дали не беше изтрила и тях? Ревността ме изгаряше, но реших да не правя нищо, да не искам обяснения, поне не веднага. Опитах се просто да се успокоя и се качих в спалнята, където дълго се въртях без да мога да заспя.
Два дни след случката все още бях ядосана на Клара и се държах студено без да кажа нищо конкретно. Нямаше и какво да ѝ натякна. Смятах, че е изтрила историята на чата си, за да не я хвана, но нямаше как да знам със сигурност. Чувствах се прецакана. Правех всичко възможно, за да избегна флиртовете на Поля, докато годеницата ми си чаткаше с някого скришно от мен и триеше чатовете. Бях бясна на всички, включително и на себе си!
Малко преди обедната ми почивка телефонът ми звънна. Когато видях името, не се изненадах:
– Ало?
– Хей…
– Кажи?
– Исках да те видя…
– Мислех, че ми се сърдиш.
– Утре се прибирам в България.
Останах безмълвна, изобщо не очаквах това. Обзе ме чувство на безпомощност и без да мисля много, много предложих:
– Искаш ли да се видим днес?
– За това ти се обаждам…
Половин час по-късно минах с такси пред хотела на Поля, за да я взема. Казах на шофьора да ни остави пред друг хотел в съвсем друг квартал. Имах нужда да я видя насаме, да се сбогуваме спокойно. Казах на Анаис, че излизам по работа и няма да се върна цял следобед и освободих и нея. Изключих телефона, който и да звъннеше, щеше да помисли, че съм на среща с клиент. Бях помислила за всичко, както обикновено. Вместо да идем в бара на хотела, направо наех стая и платих в брой. Поръчах да ни качат мартинита и обяд, но още докато затварях вратата на стаята, Поля се нахвърли върху мен. Не исках да се дърпам. За какво? Започнахме да се целуваме и захвърлихме чантите и якетата си на земята. Качихме се на леглото без да се отлепяме една от друга. Когато почукаха на вратата, не ми се искаше да отварям въобще, но въпреки всичко отидох да дам бакшиш и да взема количката с храната. А и двете бяхме гладни честно казано. Заключих вратата след себе си, после се съблякохме и седнахме на леглото да ядем. Говорехме си за България, за миналото ни, за чувствата ни. Поля ми сподели, че не може да има деца и това афектира до голяма степен брака ѝ, но поне живее добре с Денис. Все още не мислела да се развежда. После правихме секс. След толкова години, отново…
Махнах чиниите от леглото и я яхнах, след като свалих гащичките ѝ. Опипвах гърдите ѝ, стисках зърната ѝ и си ги припомнях. Наведох се и започнах да ги смуча едно след друго. Не исках да се отделям от тях, а те се втвърдяваха в устата ми и между пръстите ми. Тя стенеше толкова сладко… Грр! Липсваше ми секса с нея! Коленичих между краката ѝ и започнах да масажирам клитора ѝ, докато я гледах как ми се усмихва. Беше вече възбудена и не исках да чакам повече – засмуках я и бавно започнах да я чукам с пръсти, докато с другата ръка мачках задника ѝ. Ускорих темпото, с което я чуках, като се ориентирах по стоновете ѝ. Усещах, че иска още и редувах близвания и натискане с език върху клитора ѝ със силни засмуквания, правех вакуум с уста и пусках рязко устните ѝ, само за да ги оближа после по цялата им дължина. Тялото ѝ неволно потрепваше и реагираше на всяко нещо, което ѝ правех. Надигнах се и ѝ я накарах да застане на четири крака. Отново вкарах пръсти във влагалището ѝ, но този път вкарах езика си в ануса ѝ. Тя нададе стон на изненада, но не се отдръпна. Започнах да правя същото и там – редувах засмуквания, облизване и пенетрация с език без да спирам да я чукам с пръсти. По едно време тя спря движенията си, накара ме да легна и яхна крака ми. Започна да търка клитора си в него, докато стенеше. Хвана гърдите си с ръце, а аз започнах да мастурбирам при тази прекрасна гледка.
– Всеки момент ще свърша – изпъшках.
Поля скочи, махна ръката ми от клитора и започна да го засмуква. Вкара влажен пръст в ануса ми и започна яростно да ме чука. Не издържах, хванах я за главата, за да не спира да ме лиже. Оргазъм разтърси тялото ми. Тя се изправи и с усмивка започна да мастурбира пред мен, а аз се надигнах и започнах да засмуквам зърната ѝ. След няколко секунди тя също свърши…
Тръгнахме си с две различни таксита, но преди да се разделим, не издържах и я целунах страстно. Кой знае кога щяхме да се видим пак. Това силно ме натъжаваше, но пътят до вкъщи беше около 15 минути и трябваше да се стегна дотогава. Беше вече късно, нямах представа кога е минал следобеда, а като включих телефона видях, че имам 3 пропуснати обаждания от Клара. По дяволите!
Отворих входната врата възможно най-безшумно, за да не я събудя, ако спи и боса се запътих към кухнята. Спрях се още в коридора… Клара говореше по телефона с някого и по ядосания ѝ тон, подозирах, че вероятно е „Д“. Приближих се безшумно до вратата, за да чуя.
– …сигурна сам, че са саедно! Вече е касно… Да… Стом и Полиа йа нйама, сначи са саедно! …Видиà ли, че не успйахме да ги дарсим далече една от друга?
Щях да припадна… Вече беше ясно кой е „Д“. Клара не ми е изневерявала, просто се е притеснявала аз да не ѝ изневеря. По дяволите, по дяволите, по дяволите! Какво щях да правя сега? Можех само да се надявам, че Поля също няма да издаде тайната ни…
