Красен беше от онзи тип мъже, които обичат да се хвалят със завоеванията си. Това щеше да му изиграе много лоша шега…, но имаше време до този ден. Още не беше дошъл. А дотогава, щеше да се радва на живота, който водеше и да граби от него с пълни шепи. Беше чаровник, красавец, а и мацките му се лепяха – сигурно беше заради сините му очи или пък русата му коса, или че изглеждаше като Аполон, а и какво тяло имаше. В последно време се стараеше доста във фитнеса и резултатите бяха налице. Та… дори и да го оприличим на гръцки Бог, нямаше да сгрешим. Да. Красен – името много му подхождаше, беше тъкмо като за него. И от мъжката му компания той беше най, ама най-най. Излязат на кръчма, та веднага мацките от съседната маса започваха да си шушукат нещо за него, е, винаги приятно де. Или пък на бар. Същата работа. Танци – манци и след това у тях за по секс. И докато другите момчета от мъжката му компания му се възхищаваха на готините парчета, които пленяваше с чаровната си усмивка, той се радваше на изключително внимание от всяка красавица, навсякъде. Нямаше пропуск. Само трябваше да тръсне нежно русата си глава или да намигне и мацките изпокапваха и започваха да въздишат тежко и автоматично се разкопчае някое копче, ама от само себе си. Естествено той си поставяше цели, не скачаше с всяка в леглото… Само стилните момичета бяха подходящи за него. Да… Също като Росица. Ахам! Тя беше мацка от класа, но все ставаше така, че му се изплъзваше. Толкова стилна и красива – елегантна и изящна като стъклена балерина. Дълга тъмноруса коса, винаги я носеше пусната, кръгло лице, чипо носле и винаги червени устни, които привличаха за целувка. А какво тяло само… Винаги, когато я видеше, вратът му щеше да се счупи да зяпа след нея и да върти глава, за да види дали не гледа към него. В един слънчев ден и това се случи… О, да!
Красен нямаше да забрави момента, когато Росица се приближи в един прекрасен ден до масата на кафето, където се събираха с момчетата да пият бира и да гледат мач. Също така и как от устните ѝ се откъсна онова заветно:
– Здравей! – поздрави го тя и му се усмихна толкова чаровно. Момчетата, както си шушукаха, изведнъж млъкнаха и наостриха уши. И как няма. Късата черна спортна пола и белия спортен потник ги накараха да пуснат по някоя лига. Тя, обаче, изобщо не им обърна внимание.
– Здравей! – отвърна на поздрава ѝ Красен и я огледа от долу до горе. Леле, какви мисли му се завъртяха в русата глава, направо го хвана срам от него си и се притесни.
– Искаш ли да излезем някой път? – попита го и пръстите ѝ докоснаха силното му рамо. Охо! Това беше интересно… Допирът ѝ беше толкова нежен, а на него му стана странно приятно.
– Да, може! – съгласи се Красен и ѝ намигна. Тя му отвърна по същия начин, врътна се и бавно се отдалечи от масата. В продължение на минута, никой от неговите приятели нищо не каза, бяха се покапали със собствените си лиги.
– Мой човек, – наруши първи мълчанието Кирил, най-добрият му приятел от едно време. – Ще ти излезе късмета с момичето, да знаеш!
– О, да! – съгласи се Красен, все още загледан по отдалечаващата се Росица. Каква мацка само…
Една седмица по-късно двамата се срещнаха отново за кафе. Оказа се, че Росица е наистина приятно момиче, може да говори включително и за спорт и беше наистина навътре в нещата. Това страшно допадна на Красен, той беше на седмото небе от щастие. След две вечери пък се уговориха да отидат на кръчма. Той таеше надежда, че ще успее да я закара и у тях, за да я изчука. Много ѝ беше навит.
