Беше студен януарски ден. Автобусът се клатеше и издаваше звуци сякаш всеки момент е готов да се разпадне на съставните си части, но една от седемте пътнички в него бе потънала дълбоко в мислите си и не чуваше околните шумове. Диана пътуваше към областния град на Петър пълна с надежда. Споменът от първата им среща още я топлеше. Той знаеше перфектно как да се отнася с една жена и да я накара да се почувства желана. Тя пък знаеше колко ѝ струва да се престраши да поеме това пътуване към неизвестното и към един желан мъж, който не бе виждала от години. Животът в чужбина я беше направил независима, амбициозна и по-трудно ранима, но сега в автобуса цялата тази черупка липсваше и снегът край пътя отразяваше блясъка в нейните очи.
Най-после рейсът спря на пустата автогара, а при слизането си Диана едва не се подхлъзна и преби на леда по тротоара. Петър не се виждаше никъде. Огледа старата сграда скована от студ и я обхванаха съмнения дали бе постъпила правилно да идва в този студен непознат град и да търси малко топлинка от своя спомен.
Тъкмо се отправи да търси разписание за обратно и го видя. Той грееше с най-широката възможна усмивка насреща и така стопи всички съмнения и притеснения. Хвана я за ръка, ръкавиците им се вплетоха в топла прегръдка и пътят до апартамента му мина неусетно. Разговорът подготвяше сцената за нещо велико и незабравимо и за двама им. Нямаше изисквания, нямаше граници и нямаше претенции. Това двамата знаеха добре. Почти стигнали той предложи да купи сок, вино или нещо за предстоящите часове и в крайна сметка решиха червено вино за нея и бял сок за него. Противоположностите се привличаха.
Блокът от края на 80-те освен със своите неугледни общи помещения ги изненада и с неработещ асансьор, което ги накара да качват стълбите по седмия етаж пеш, но едва ли имаше нещо, което би ги спряло.
Отключи външната врата, а вътрешната бе оставил отворена и на табелка едва се четеше фамилното му име. Никой не живееше в жилището и затова беше дори по-студено от януарската зима навън. Той правеше бегли опити да затопли стаята с два стари реотана, но дъхът им се виждаше, когато говореха.
Тъмни пердета пречеха на външния свят да влезе вътре, а само дрехите ѝ бяха пречка мъжът да влезе в нея и затова въпреки студа тя започна да се съблича. Той я изпиваше с поглед и гледаше ритуала с нескрито задоволство. Когато сутиенът ѝ освободи големите ѝ гърди, не се сдържа да ги докосне със студените си ръце и с топлата си уста, като не устоя на изкушението да засмуче зърната ѝ. Нейните студени ръце се озоваха под панталона му и стиснаха задника му от вътрешната страна, опитвайки се да свалят всичко от него. Много бързо и двамата се освободиха от дрехите си и се отдадоха на страстта върху скърцащо легло, покрито с родопоско одеяло. Кожата ѝ усети боцкането от одеялото и допълнително настръхна след студа и възбудата. Той вече се беше спуснал между краката ѝ и облизваше соковете на влажната ѝ топлина. Ръцете му се разхождаха по гърба ѝ и я караха да настръхва при всеки допир. Тя не издържа, когато засмука клитора ѝ и помоли да проникне в нея. Слагайки презерватива той изглеждаше непохватен, но когато проникна в нея, възвърна увереността си и скоро тя не можеше да сдържа стоновете си от доставеното удоволствие.
За това си струваше чакането, пътуването, студа и всички други неудобства. Диана се извиваше в конвулсии и сама се притискаше към неговото тяло. Петър вкусваше гърдите ѝ, а после преплете езика си с нейния в страстна целувка. Оргазмите на двамата последваха един след друг, а неговите пръсти се впиваха в нейните коси фриволно и я караха да забрави за всичко.
Отпуснати, голи и загряти гледаха в тавана и не мислеха за нищо. Скоро Петър се изправи и наля сок и вино в пластмасови чашки. Полевите условия направиха атмосферата дори по-романтична и скоро те отпиваха от напитките си.
Диана погледна телефона си и разбра, че скоро всичко ще свърши. Имаше един час до обратния автобус. Той я разбра и започна да я облича бавно и нежно. Нямаше нужда от много думи и обяснения. Тя се почувства истинска жена, обгрижена, обичана, уважавана и щастлива, много щастлива. Стълбите надолу ги взеха за минути и скоро улицата ги погълна със своя трафик. Петър я изпрати до автогарата и я целуна по бузата и челото, когато тя се качваше в автобуса. За последно Диана го погледна и помаха през прозореца преди автобусът да я върне обратно в другия свят, а неусетно по бузите и се стекоха горещи сълзи…
