На работна среща…

От една година работеше в тази фирма. Налагаше му се през седмицата да обикаля много, но съботата и неделята бяха неговото време за отдих. Предпочиташе да отиде някъде и да разпусне, въпреки че напрежението му идваше в повече, много повече. Да. Теодор беше от този тип хора, които обожаваха спокойствието и тишината, точно в дните за почивка, за да може следващата седмица да започне с нови сили всичко.

Океан

Лятото беше любимият сезон на Мая. Прекарваше толкова много време покрай морето. Чичо ѝ беше спасител и тя обичаше да ходи на постовете. Там, по-младите му колеги я закачаха, или ѝ разказваха много неприлични вицове. Но тя не им се връзваше. Все пак беше голямо момиче и можеше да се оправи с малко повече тестостерон. Но…

Дяволски аромат, част 3

Понеделник

Живееха в нова кооперация, която бащата на Бориса беше проектирал, преди около десет години. Е, тя прецени, че не желае да поеме ръководството във фирмата на баща си, затова пък последва майка си в нейния бизнес. И се справяше много добре. Беше тръгнала от най-ниската позиция и за няколко години успя да се издигне доста. Печелеше наистина много добри пари, но и Вальо не оставаше по-назад. Той пък започна при своя приятел Макс, доста рисково беше всичко, но незнайно как, не само изплуваха, а половин година по-късно, правеха наистина много, като пари. Та… можеха да си позволят и почивките и екскурзиите, готините дрехи, абе, каквото се сетиш. Доста често ме и спонсорираха. Преди да се пренеса при Данаил, за да живеем заедно, бях в гарсониерката на баба ми, лека ѝ пръст. Скромно, но уютно и приятно. Тъкмо като за мен. А и се чувствах сигурна. Супер, а? Дори Вальо ми плащаше сметките, за да мога с моята заплата да се издържам. Но… като ме заряза „моят сладур“, брат ми изрично ми забрани да се върна сама, разстроена и хленчеща в гарсониерата. Мисля, че се притесняваше да не се самоубия.

Хайде на кино

След като се омъжи и почти две години след като роди дъщеря си, Елена беше готова да се „покаже“ навън. Преди това се комплексираше от приятелките си, които изглеждаха просто невероятно. А тя беше качила много. Най-накрая успя да смъкне излишните килограми и можеше да каже, че се чувства отлично в кожата си. Нямаше ги…

Дяволски аромат, част 2

Понеделник

Сутринта се събудих някъде към шест часа. Бориса се готвеше за път. Работеше като сътрудник в една фирма и обучаваше хората как трябва да се държат при среща с предполагаем клиент. Беше много добра и често отсъстваше от града, водеше семинари в различни части на страната, но Вальо не го правеше на проблем. Вярваше ѝ безрезервно и я обичаше толкова силно, че сигурно не съществуваше друг мъж, който така да обича. Та… напълниха ми чашата с кафе. Вальо ми заръча да заведа Краси на ясла преди да отида на работа. Нямаше никакъв проблем, започвах късничко.

Дяволски аромат, част 1

Неделя

Разделите могат да накарат всяка жена да се чувства ужасно, особено когато мъжът, с когото е била толкова дълго, я изостави заради по-младо гадже… Тази мисъл се блъскаше вече четвърти ден в главата ми. Мразя го! В апартамента ни, в нашето легло, чукаше кучката от офиса му. Онази развратна мръсница, която си беше отъркала срамотиите в абсолютно всички пишки… Мамка му, нещастник! Добре, че брат ми Вальо е такава душица, та ме прибра след като разбра. Беше бесен, искаше да го потроши, но може би още обичах бившия, та затова не позволих нещо такова да се случи. Съпругата му Бориса е толкова разтракана кака, че направо ѝ се възхищавам. Двамата винаги бяха на една и съща вълна и когато брат ми избухваше, Боби беше фитилът и ставаше нещо страшно. В меле в дискотека двамата бяха като мистър и мисис Смит, бой до дупка, противникът си събира зъбите от пода и се чуди как да избяга…

Както преди

Бяха минали три месеца от раздялата им и все още не се бяха виждали. Лидия събра нещата си от апартамента тихомълком – все когато знаеше, че Джорди е на работа. Когато сред вещите си откри филмът Казино, ѝ идеше да си удари главата в стената. DVD-то беше негово и сега се налагаше да намери начин да…

Девственицата, част 2

Алина отвори вратата и пред себе си видя красив мургав мъж с черна къдрава коса и черни очи. Той учтиво ѝ подаде ръка:

– Добър вечер. Аз съм Марио. Може ли да вляза?

– Разбира се – отдръпна се, за да му направи път и затвори вратата след него.