Дяволски аромат, част 1

Неделя

Разделите могат да накарат всяка жена да се чувства ужасно, особено когато мъжът, с когото е била толкова дълго, я изостави заради по-младо гадже… Тази мисъл се блъскаше вече четвърти ден в главата ми. Мразя го! В апартамента ни, в нашето легло, чукаше кучката от офиса му. Онази развратна мръсница, която си беше отъркала срамотиите в абсолютно всички пишки… Мамка му, нещастник! Добре, че брат ми Вальо е такава душица, та ме прибра след като разбра. Беше бесен, искаше да го потроши, но може би още обичах бившия, та затова не позволих нещо такова да се случи. Съпругата му Бориса е толкова разтракана кака, че направо ѝ се възхищавам. Двамата винаги бяха на една и съща вълна и когато брат ми избухваше, Боби беше фитилът и ставаше нещо страшно. В меле в дискотека двамата бяха като мистър и мисис Смит, бой до дупка, противникът си събира зъбите от пода и се чуди как да избяга…

Както преди

Бяха минали три месеца от раздялата им и все още не се бяха виждали. Лидия събра нещата си от апартамента тихомълком – все когато знаеше, че Джорди е на работа. Когато сред вещите си откри филмът Казино, ѝ идеше да си удари главата в стената. DVD-то беше негово и сега се налагаше да намери начин да…

Feel 2

Имаше нещо прекрасно в това да се буди до нея. В последно време, сутрините му бяха толкова любим момент… От една седмица Кат заспиваше и се събуждаше в леглото на Влади и той беше на седмото небе от щастие. Обожаваше да я държи в прегръдките си, да заравя нос в косата ѝ и да усеща неповторимия ѝ аромат. А рано сутрин, още докато не е успяла неговата Дива котка да се протегне или дори да отвори очи, той я будеше с доза истинска нежност… Имаше и ден, когато Кат го изненада доста приятно – сутрешната ерекция понякога може да е нещо невероятно. Радваше го мисълта да спи гол, дори Кат го изискваше – било здравословно. Нямаше да спори с нея.

Девственицата, част 2

Алина отвори вратата и пред себе си видя красив мургав мъж с черна къдрава коса и черни очи. Той учтиво ѝ подаде ръка:

– Добър вечер. Аз съм Марио. Може ли да вляза?

– Разбира се – отдръпна се, за да му направи път и затвори вратата след него.

12

Късният следобед е време, когато трябва човек да се е прибрал в къщи и спокойно да вечеря. Но Павел не беше от този тип хора. Често се налагаше да пътува извън града, в който живееше. Това си имаше своите предимства, но и хилядите малки недостатъци. Единият от тях беше, че почти не се прибираше в апартамента си. Такъв беше и този ден… Отново на път, някъде из страната, изморен от шофирането и с нужда за дълъг и стабилен сън. Но времето, нито обстоятелствата бяха на негова страна. По-рано пукна една от гумите и се наложи да спре да я смени. Ама този дъжд го измъчи. От почти два часа се изливаше като от из ведро. Нищо не се виждаше, ни напред, ни назад. Добре, че са стоповете на колите, та да не се натресе в някоя кола отпред. Вече се беше изнервил до краен предел. Докато…

Feel

Вечерта беше доста студена. Нормално за 31 декември. Дори предвиждаха за 1-ви януари минусови температури, както и сняг. А на нея изобщо не ѝ беше студено, или поне така му казваше. Високите черни ботуши, с ток, както и късата черна пола отдалеко привличаха погледите, също и червената коса, яркото червено червило и големите ѝ, почти черни очи. Но палтото ѝ беше разкопчано и червената тънка блузка леко се вееше от студения вятър. Когато Влади я докосна по ръката, разтревожен, че ще й замръзнат пръстите, тя беше гореща като огън.