Ненаситност
Когато господин и госпожа Смит излязоха от стаята без дори да затворят вратата, Ема и Матю останаха безмълвни. Чуваха вайкането на Дориан, обясняваше някакви безмислени неща на Дора, която явно се гордееше със себе си сега. Ема погледна Матю донякъде с отвращение, донякъде с разбиране и погледите им се засякоха.
– Спри да ме съдиш, Емили.
– Не те съдя, просто… – отмести поглед, не можеше да го гледа в момента. – Изненада ме ситуацията. А и Дора доста ме натовари с глупостите си.
– Мислиш ли, че наистина ще ни съсипе?
– Не знам…
