Завист

Пиер не отлепваше очи от нея, по погледа му ясно личеше, че няма търпение да я изчука. Също по непрекъснатите му опити да я опипва. Харесваше ѝ да се чувства желана, а и него си го биваше – висок, строен, с широк гръб – не особено красив, но последното не беше от голямо значение за нея.…

Похот

Матю най-сетне си взе първата чаша шампанско и започна да обикаля целия салон, за да поздрави всички и да се подсигури, че всичко е наред. Погледна към Алехандро, който си говореше с отегчената Кристал. Надяваше се това момиче най-сетне да започне да се държи подобаващо. Беше му омръзнало да се занимава постоянно с капризите ѝ,…

Алчност

– Криси, Криси, Криси… какво ще те правя? – Матю я започна от вратата. – Имаш ли представа в каква ситуация ме постави? И защо си гола, мамка ти? Кристина малко се стъписа, не очакваше подобна реакция. – Моля те, познаваме се, сладурано. Ясно ми е, че нещо ти е щукнало и просто си се…

Гордост

Кристина пушеше отегчено на терасата на поредното „фирмено парти“. Трябваше да присъства, защото някакъв дъртак беше пожелал да я чука, но никак не ѝ беше до това. Цяла седмица беше на снимки за рекламната кампания на нов парфюм. Идеята беше тя да тича под дъжда облечена в кремава рокля с огромно деколте в търсене на…

Тогава аз ще те ударя!

Нели никога не ходеше в мола, но на път към къщи не ѝ се обикаляше да търси други магазини, а и искаше да си купи нещо конкретно. Докато беше на работа, цял ден ѝ се въртяха в главата мръсотийки, които искаше да пробва с Мартин. Имаше желание за секси бельо и реши, че моментът е идеален, за да се сдобие с жартиери. Влезе в магазина, от който обикновено си пазаруваше бельото и започна да разглежда еротичната колекция. Спря се на комплект черни жартиери с чорапи, бикини и корсет… Увери се, че всичко е нейният размер и се прибра вкъщи доволна.

Фитнес закачка

Симона не обичаше гадните закачки по свой адрес, ама никак. Но в последно време беше под прицел на колегите си. Била прекалено пухкава, имала коремче, дупето ѝ било прекалено голямо. Подобни неща чуваше абсолютно всеки ден, мъжете не си спестяваха критики по нейн адрес, което пък я доведе и до поредната депресия. Добре, беше напълняла.…

Сред дивото

Калина натисна педала на газта, двигателят изрева и колата, червен Опел Корса, незнайно коя година, се заизкачва по прашния и чакълест баир. Къщата на баба ѝ се намираше накрая на селото, на високото. Но до там се стигаше доста трудно, да не говорим, че последната къща се намираше на пет километра разстояние от предната от нея. Но… нещо се случи. Колата се задави и угасна. Ох! За пореден път го правеше, но сега… Загаси я, врътна ключа отново, но колата не запали. Така пробва няколко пъти, нищо не се случи. Калина заби чело във волана, изпсува. Не обичаше да говори лоши думи. Трябваше да отиде до къщата на баба си, съответно после да потегли към града. Странджа планина беше красива за гледане, но да не си сам човек. А тя беше. Гаджето ѝ Румен беше идиот в пълния смисъл на думата. Беше го хванала с колежката му „на калъп“. Не знаеше какво ѝ скимна, за да предприеме това пътуване. Не правеше нищо, което е свързано с някакъв риск. Много добре познаваше раздрънкания си автомобил и можеше да предположи, че нещо такова ще се случи с многогодишното ѝ возило. Удари волана с все сила… Нямаше да ѝ помогне, но поне щеше да освободи натрупалия се гняв. „Мамка ти!“ прозвуча около стотина пъти. Накрая вече го крещеше… След това я обхвана отчаяние… Тя беше някъде в горите на Странджа планина, в кола, която не иска да запали. До залеза оставаха три часа. Абсурд някой да мине по този разбит път в близките три дни. Калина беше готова да ревне. Емоциите ѝ идваха в повече. Румен постъпи подло, та тя реши, че е най-добре да изчезне. Но бягството не можеше да оправи нараненото ѝ сърце, както и потъпканата гордост.

Огледалце, огледалце…

Никой не знаеше точната възраст на Лорена или дори на коя дата е рожденият ѝ ден. Соня си даде сметка за това, докато записваше рождените дни на всичките колеги в личния си календар. Сети се за прословутия туит „Тази година всички имат рожден ден“ и се разхили тихичко с тайния си тъп смях, който се опитваше да не показва пред другите:

„Хъ хъ хъ хъ!“